Определение № 479 от 30.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. Габрово, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500277 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2799/14.05.2026 г. от М. М., чрез адв. Н. Н.-Г., против Определение № 334/08.05.2026 г. по гр. д. № 1357/2025 г. по описа на РС – Севлиево, с което съдът е оставил без уважение молбата на М. М. за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Излага се, че ответникът е признал иска още с отговора на исковата молба. Сочи се, че до момента на образуване на производството от бащата не е искано съгласие и съдействие за издаване на документи за пътуване в чужбина от децата и до този момент същият не е знаел за намеренията на майката. Твърди, че никога не се е противопоставял на желанието на майката и децата за пътуване в чужбина. Излага, че съдът неправилно е обосновал извода си за наличие на несъгласие от страна на бащата за пътуване на децата в чужбина въз основа на събраните гласни доказателствени средства по делото. Сочи, че изслушаните свидетели – приятелка на майката и непълнолетното дете Д., което живее при майката и рядко осъществява контакт с бащата, поради нежеланието ди да осъществява срещи с него, са заинтересовани и съдът не следва да извежда изводи от тях за липсата или не на даден повод за образуване на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските като осъди ищцата да заплати на ответника сторените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 276 ГПК, насрещната страна не е упражнила правото си на отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от 1 фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по молба от Н. А., майка на Д. М.ов М. и М. М.ов М., с искане да се постанови заместващо съгласие за пътуване на децата Д. М.ов М. и М. М.ов М. извън страната до всички държави членки на ЕС, както и до Република Турция, Република Северна Македония, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия до навършване на пълнолетие на децата.

В срока за отговор на молбата М. М. е изложил, че не оспорва същата, както и че за желанието на майката и децата разбира едва с връчването на препис от молбата. Изразява готовност да съдейства за издаване на необходимите документи. Заявява, че признава иска и тъй като не е дал повод за завеждането му, моли да му бъдат присъдени сторени разноски. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно за адв. Н. Н.-Г..

С решение № 74 от 06.04.2026 г. съдът е разрешил на майката Н. А., без изричното съгласие на другия, да снабди детето им М. М.ов М. със задграничен паспорт, както и да го извежда извън страната за срок до пълнолетието му до всички държави членки от Европейския съюз (ЕС), без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и време, за които се провеждат, като е прекратил производството в частта за заместване съгласието на бащата за издаване на международен паспорт и пътуване на детето Д. М.ов М..

Постъпила е молба с вх. № 2126/17.04.2026 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК от М.

М., с която е поискано от съда да измени решението в частта за разноските като осъди ищцата да заплати на ответника сторените по делото разноски.

С обжалваното Определение № 334/08.05.2026 г. съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК от М. М., като неоснователна, с мотив, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че бащата е отказвал да даде съгласие за пътуване в чужбина на децата си.

При така установената фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

В производството по обжалване на определения и разпореждания, въззивният съд проверява служебно валидността, допустимостта и правилността на обжалвания акт, независимо от въведените доводи в частната жалба.

Производството по реда на чл. 127а, ал. 2 СК за разрешаване на разногласия между родителите относно пътуване на дете в чужбина е такова по спорна съдебна администрация. Дейността на съда в производствата по спорна съдебна администрация не може да бъде определена като правораздавателна в същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция при нарушаване на гражданските права. При тези производства не се разрешават правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК. За разлика от исковото производство, съдът не 2 разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на материалното право, а само оказва съдействие относно начина на упражняването му, т. е. за реализирането на правата и на двете страни и в този смисъл липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Макар между страните да съществува спор, съдът не присъжда спорно право в полза само на една от тях. При това предявяването на тези искания с оглед непостигането на извънсъдебно споразумение между страните се възприема от законодателя и като законно необходимо с цел постигането на определен резултат, независимо от поведението на насрещната страна в правоотношението.

Служебното начало в тези производства е засилено и правилото за процесуална преклузия за представяне на доказателства не се прилага.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС правилата за разпределяне на разноски в производствата по съдебна администрация, уредени в СК, каквото е производството по чл. 127а СК, се прилагат съответно.

Институтът на признанието на иска също трудно може да намери приложение в тези производства като се има предвид, че съдът не е обвързан от исканията на страните, а извършва преценката с оглед най-добрия интерес на детето /Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС/. Съобразявайки интересите на детето и търсейки баланс и възможно най-целесъобразното администриране на гражданските отношения, съдът може да сподели частично доводите както на едната, така и на другата страна без при това да е длъжен да вземе предвид признанието на искането от страна на ответника, при което когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна.

По делото не се установява първоинстанционният съд да е неправомерно сезиран с искане за съдействие, както и че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на молителя, в който случай, разноските следва да бъдат присъдени в полза на насрещната страна, т.е. ответника по молбата, поради което такива не му се дължат.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение, с което се оставя без уважение молбата за присъждане на разноските на ответника в производството по чл. 127а СК се явява правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 334/08.05.2026 г. по гр. д. № 1357/2025 г. по описа на РС – Севлиево.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4