Определение № 385 от 08.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512250 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца И. Д. И. срещу определение от 17.09.2025 г., постановено по гр.д. №29171/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 15 9 състав, в частта, в която е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу М.Д.

И.а евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за ток за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за вода за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за телефон и телекомуникационни услуги за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за задължения към етажната собственост за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за данъци и такси за битови отпадъци за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., с които суми ответника се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.

В частната жалба са изложени съображения, че прекратяването на производството в частта по предявения от евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалните и процесуалните правила.

Жалбоподателят сочи, че, ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове.

Поддържа, че с всеки от съединените искове ищецът може да изложи различни фактически състави, които пораждат едно и също по съдържание материално право. Твърди, че в случая действително предявените главни искове черпят своето основание от разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС, но ако главните искове бъдат отхвърлени, то за ищеца не е налице друг иск, с който да защити своя интерес, респ. да се премахне неоснователното обогатяване, получено в правната сфера на ответника, освен с иска по чл.59 ЗЗД. Поддържа, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.59 ЗЗД в условията на евентуалност и при вътрешно процесуално условие - отхвърляне на предявените главни искове. Моли за отмяна на обжалваното определение в обжалваната част и връщане на 1 делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество.

Ответната страна М.Д. И.а в законоустановения срок по чл.276 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Производството пред СРС е образувано по предявен иск от И. Д. И. срещу М.Д. И.а с правно основание чл.30 ал.3 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за ток за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за вода за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за телефон и телекомуникационни услуги за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за задължения към етажната собственост за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за данъци и такси за битови отпадъци за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2024 г. до окончателното плащане на дължимото. При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл.30 ал.3 ЗС, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за горепосочените суми, с които ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорила претенцията на ищеца изцяло по основание и размер. Релевирал е възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода от 01.12.2018 г. до 21.05.2021 г. Излага доводи за недопустимост на евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

С обжалваното определение производството в частта по предявения евентуален иск е прекратено, като СРС е приел, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и допустим, само когато за обеднелия няма друг иск, с който може да се защити, предвид разпоредбата на чл.59 ал.2 ЗЗД. Счита, че ищецът разполага с иска по чл.30 ал.3 ЗС, който е предявил като главен иск, поради което искът по чл.59 ЗЗД е недопустим, вкл. и като предявен в условията на евентуалност.

Трайно в практиката си ВКС приема, че поредността на разглеждането на евентуално съединените искове се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават тези искове, а не от заявената от ищеца поредност.

Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете.

Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.

В настоящия случай се претендира заплащане на сумата от общо 3527,81 лв., представляваща част от заплатената от ищеца цена за комунални услуги, задължения към етажната собственост, данъци и такси за битови отпадъци за периода 01.12.2018 г. – 24.11.2023 г., дължими за апартамент №12, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул.

„********, за който се твърди, че е притежаван при условията на съсобственост между ищеца и ответника при квоти: 5/12 ид.ч. за И. Д. И. и 7/12 ид.ч. М.Д. И.а.

Настоящият състав споделя изводите, възприети в трайната съдебна практика на 2

ВКС, че когато са предявени осъдителни искове за парично вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване и в предмета на делото са въведени твърдения на страните за наличие на /вероятна/ съсобственост, евентуално липса на съсобственост /основание/, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, исковете, основани на съсобственост, са главни, а тези произтичащи от липса на основание - предявени в условията на евентуалност, тъй като в отношенията между съсобствениците действа специфичната уредба на съсобствеността - чл.30-32 ЗС. Това е така, защото наличието на съсобственост изключва липсата и и не може едновременно и независимо едно от друго вземането на ищеца да произтича от съществуваща съсобственост и от липсата и. Ликвидацията на правоотношенията между съсобствениците на плоскостта на неоснователното обогатяване се извършва по специалния ред на чл.30 ал.3 и чл.31 ал.2 ЗС, който изключва субсидиарното приложение на чл.59 ал.1 ЗЗД. А правото да се предяви субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити /т.8, 9 и 10 от ППВС №1/1979 г. / Когато съдът уважи исковете на съсобственика, предявени на основание чл.30 ал.3 и чл.31 ал.2 ЗС, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен евентуално съединеният иск, основан на общия субсидиарен състав на неоснователно обогатяване. Съдът не може да се произнася в решението си по този иск, тъй като условието, под което той е предявен не се е сбъднало, а постановеното решение по този иск подлежи на обезсилване като недопустимо. И обратно - когато съдът отхвърли исковете на съсобственика по чл.30 ал.3 и чл.31 ал.2 ЗС с извод, че между страните не е възникнала и не съществува съсобственост, настъпва вътрешнопроцесуалното условие, при което е предявен евентуално съединеният иск, основан на общия състав на неоснователно обогатяване. Едва тогава съдът може да се произнася в решението си по този иск, тъй като процесуалното условие, под което той е предявен е настъпило, а постановеното решение по този иск и в тази поредност ще е процесуално допустимо /в този смисъл решение №642 от 31.10.2024 г. по гр.д. №5010/2023 г., ІV ГО на ВКС/.

Ето защо, настоящият състав счита, че е допустимо предявяването на исковете в условията на евентуалност, тъй като субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД би подлежал на разглеждане единствено, ако главния иск по чл.30 ал.3 ЗЗД бъде отхвърлен.

Поради изложеното, определението в обжалваната му част, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №38697 от 17.09.2025 г., постановено по гр.д. №29171/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 159 състав, в частта, в което е прекратено производството по предявения от И. Д. И. срещу М.Д. И.а евентуален иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за ток за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за вода за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за телефон и телекомуникационни услуги за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена главница за задължения към етажната собственост за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., сумата от 705,57 лв., представляваща заплатена 3 главница за данъци и такси за битови отпадъци за периода от 01.12.2018 г. до 24.11.2023 г., с които суми ответника се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд, ГО, 159 състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4