Решение № 1378 от 24.10.2019, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И

Е

№

24.10.2019 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА гражданско дело № 2695 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1, във връзка с ал.3 КТ.

Ищецът ТП – НОИ, гр. Стара

Загора твърди, че с настоящата искова молба на основание чл.71, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, като контролен орган сезира съда, за да се произнесете по недействителността на трудов договор № 53 от 01.10.2018 г., сключен между „Си Ем Си Форест“ ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Е.С.К. в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството - работодател Е.С.К. ЕГН ********** – работник.

Твърди се, че в ТП на НОИ, гр. Стара Загора с вх. № Р-14-23-000-00-********** от 20.11.2018 г. по реда, разписан в чл.11 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ и в сроковете посочени в чл.12, т.2 от същата наредба било представено приложение № 9 към болничен лист № Е20181807047 за периода от 15.11.2018 г. до 24.11.2018 г. от самоосигуряващото се лице - земеделски стопанин Е.С.К.. По визирания болничен лист на 03.12.2018 г. било изплатено парично обезщетение в размер на 133,79 лв. по декларираната от лицето банкова сметка. ***трол и необходимостта от изясняване на съществени обстоятелства по отношение осигурителния статус на лицето, както и съмнения за неправомерно получено от него обезщетение, на основание чл.108, ал.1 от КСО и заповед № ЗР-5-23-00540241 от 20.03.2019 г. на н-к на сектор КРДОО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора била инициирана и извършена проверка по разходите на Държавното обществено осигуряване на „Си Ем Си Форест“ ЕООД, гр. Стара Загора.

В хода на проверката се установило, че за месец 11.2018 г. за г-жа К. имало подадени данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ от осигурителя „Си Ем Си Форест“ ЕООД с код 01 /работници и служители/ и 22 работни дни, т.е. за пълен работен месец. Установило се също, че К. имала регистрация като земеделски стопанин и се осигурявала като такава за периода от 09.05.2012 г. до 01.12.2018 г., а от 01.12.2018 г. е заявила осигуряване за фонд „Пенсия“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ като самоосигуряващо се лице към осигурителя „Си Ем Си Форест“ ЕООД. Установило се още, че Е.С.К. била едноличен собственик и управител на „Си Ем Си Форест“ ЕООД. От справка „Регистър на трудовите договори по ЕГН **********“ се установявало, че от осигурителя „Си Ем Си Форест“ ЕООД на 01.10.2018 г. било подадено уведомление на основание Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 от КТ за сключен трудов договор с Е.С.К., с дата на сключване - 01.10.2018 г. и посочена длъжност „счетоводител“. Трудовият договор не бил прекратен и към настоящия момент. Изхождайки от наличната информация и факта, че лицето е осигурено на няколко основания, в т.ч. и конкретния трудов договор се променяла и базата, от която следвало да се изчисли размера на паричното обезщетение, като осигурителният доход от трудовото правоотношение играел съществена роля в определянето на същия този размер. При липса на трудово правоотношение, липсвало и основание за осигуряване, респективно не би следвало да се вземе предвид осигурителен доход при изчисляване на обезщетенията, като част от изплатените вече суми щели да се явят неоснователно получени. Последното определяло и обосновавало правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Излагат се следните съображения за недействителност на атакувания трудов договор:

Видно от представения трудов договор № 53 от 01.10.2018 г. сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от /КТ/, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ между „Си Ем Си Форест“ ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от Е.С.К., наричан работодател и Е.С.К., наричан работник, последната била назначена на длъжност „счетоводител“, при непълно работно време - 4 часа при пет дневна работна седмица, с основно месечно възнаграждение от 322.00 лв., считано от 01.10.2018 г. За месеците октомври, ноември, декември на 2018 г. и януари и февруари 2019 г. К. била вписана в платежно - разчетната ведомост на длъжност „счетоводител“, като имала положени подписи за получено възнаграждение. В наличните отчетни форми за явяване/неявяване на работа присъствали отразени данни за лицето. В „Регистър на осигурените лица“ (РОЛ) за посочените месеци била подадена информация за К. като осигурено по трудово правоотношение лице по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО.

Твърди се, че трудовият договор бил нищожен, на основание чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради това, че имал невъзможен предмет - обективна липса на трудово отношение.

Едноличният собственик на дружеството не можел да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството липсвало правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, каквито били трудовите такива, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител /респективно - работник/.

Невъзможно било едно лице с оглед на работодателската си правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Недопустимо било едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да спазва трудова дисциплина, като работи под свое ръководство, да си дава указания и да упражнява контрол над самия себе. Недопустимо било и сам да си търси имуществена отговорност, да извършва оценка на труда си и изпълнението си, сам да си налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да си прекратява трудовия договор, а още повече - да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение /в гражданския процес винаги има поне две страни - ищец и ответник/.

Твърди се, че трудовият договор бил недействителен и поради противоречие със закона - чл.74, ал.1 от КТ, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЗД представителят не можел да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. В конкретния случай такова съгласие от страна на дружеството не било представено. В учредителния акт не била предвидена изрична хипотеза, че управителят може да сключва договор сам със себе си.

Искането до съда е да постанови решение, с което на основание чл.71, ал.2 от КТ да обяви трудов договор № 53 от 01.10.2018 г. сключен между „Си Ем Си Форест“ ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от Е.С.К., наричан работодател и Е.С.К., наричан работник за недействителен.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „Си Ем Си Форест“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва иска като неоснователен по следните съображения:

Оспорва изложената твърдението на ищеца за недействителността на процесния трудов договор, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД - поради невъзможен предмет - „обективна липса на трудово отношение” изцяло за неоснователна. В случая процесният трудов договор не бил сключен при условията на договаряне сам със себе си между работодател и работник. Това било така, тъй като в настоящата хипотеза правоотношението по трудовия договор не било възникнало между Е.С.К. като собственик на капитала и управител и физическото лице Е.С.К., а между юридическото лице „Си Ем Си Форест” ЕООД, представлявано от управителя Е.С.К. и физическото лице Е.С.К.. В случая „работодател” по смисъла на закона бил дружеството „Си Ем Си Форест” ЕООД, което било различен правен субект от едноличния му собственик и управител - Е.С.К.. Ето защо, обратно на тезата на ищеца, страните по сключения трудов договор не били едно и също лице. Е.С.К. се е задължила да престира труд, като счетоводител, не сама на себе си, а на юридическото лице „Си Ем Си Форест” ЕООД, което представлявала. Отношенията на власт и подчинение (спорно било, че ги има, но доколкото ги имало) били възникнали между тези два правни субекта, каквато връзка законът не забранявал, т.е. приложимо било правилото, че онова, което не било забранено от закона, е позволено на правните субекти. Позовава се на т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 год., ОСГТК. В аналогичен смисъл били постановките на Върховните съдии по въпроса, възприети в Решение № 11790 от 03.11.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 13857/2015 г. - „Не съществувала пречка управителят на еднолично дружество да управлява същото и едновременно с това да упражнява трудовата дейност, след като трудовите функции се различавали и не се покривали с правата и задълженията, които същият имал по договора за управление”. Именно такъв бил настоящият случай - функциите на Е.С.К. като счетоводител по трудовото правоотношение, несъмнено не се препокривали с функциите на К. на управител, представляващ дружеството.

Оспорва и твърдяното основание за недействителността на процесния трудов договор - „противоречие със закона - чл.74, ал.1 от КТ, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗД”. Твърди, че отношенията в случая между представляван (дружеството) и представляващ (К.) са техни вътрешни отношения, поради което в тези техни вътрешни отношения не следвало да се допуска външна намеса от страна на трети лица, които не били пряко засегнати от тези отношения. По отношение представителството на юридическото лице - търговец, каквото се явявало процесното дружество работодател - „Си Ем Си Форест” ЕООД, следвало да намерят приложение разпоредбите не на общия граждански закон - ЗЗД, а на специалния такъв, уреждащ органното представителство - ТЗ - Lex specialis derogat legl gnerali. Поради което в случая следвало да е приложима нормата на чл.301 от ТЗ, а не на ЗЗД. От разпоредбата на чл.301 ТЗ се извеждал извода, че след като дружеството „Си Ем Си Форест” ЕООД не се било противопоставило изрично на действията на управителя К. по сключването на процесния трудов договор, то тези нейни действия следвало да се считат потвърдени, а сключеният трудов договор - валиден и обвързващ юридическото лице, т.е. обратно на тезата на ищеца - действителен. В посочения смисъл била и еднопосочната съдебна практика на съдилищата от страната (по разбираеми причини липсвала и практика на ВКС, тъй като тези дела не подлежали на касационно обжалване). Така например: Решение от 08.04.2016 г. по гр. д. № 8301/2015 г. на Районен съд Перник; Решение № 676 от 12.04.2019 г. по гр.д. № 720/2019 г. на Районен съд Плевен; Решение № 270 от 11.12.2015 г. по гр.д. № 494/2015 г. на Окръжен съд Шумен.

Твърди се, че било подписано допълнително споразумение към трудовия договор (за увеличение на договореното трудово възнаграждение), което било подписано между същия работодател „Си Ем Си Форест" ЕООД, представлявано от другия управител Димитринка Костова и същия работник Е.С.К..

По изложените съображения, оспорва предявеният от ищеца - ТП на НОИ гр. Стара Загора, иск по чл.74, ал.1 и ал.3 от КТ, за изцяло неоснователен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Е.С.К. е подала отговор на исковата молба, в който взема становище, че предявения е неоснователен.

Ответницата Е.С.К. заявява, че завършва магистратура по счетоводство във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Във връзка с това имала нужда от практическо приложение на придобитите теоретични знания. Затова работила като счетоводител за това дружество и трупала практически опит. Участвала в създаването и осчетоводяването на първичните счетоводни документи; правела отчети; правила счетоводни записи по различните счетоводни сметки; отнасяла разходите по съответните сметки; подавала месечните справки-декларации по ДДС; внасяла социалните осигуровки; изготвяла регистри; изготвяла отчети; заверявала същите с подписа си на счетоводител. Изобщо извършвала един обем на чисто счетоводни функции, каквито никой управител на търговско дружество не извършвал в рамките на функцията си на управление.