Решение № 2166 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2166 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100511781 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.07.2022 г. по гр.дело № 72375/2021 г., СРС, ГО, 85 с-в е отхвърлил предявените от К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.

****, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 04.07.2016 г. по гр. д. № 18570/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, и е образувано изп. д. № 20168410407093 по описа на ЧСИ Н.М., с per. № 841 на КЧСИ, а именно: 4 419.71 лева - главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2002 г. - м. 04.2012 г., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до изплащане на вземането; 1 919.72 лева-мораторна лихва за периода 31.12.2002 г. - 22.08.2012 г. Осъдил е К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, сумата от 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

1

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ****, чрез пълномощника по делото адвокат М. М. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Княз Борис I“, **** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че въз основа на издадения ИЛ от 04.07.2016 г. по гр.д. № 18570/12 г. на СРС, 83 състав в полза на „Топлофикация София“ ЕАД и по молба на „Топлофикация София“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20168410407093 по описа на ЧСИ Н.М., per.

№ 841 на КЧСИ. На 04.08.2016г. е издадено запорно съобщение до ОББ АД за налагане на запор върху банковите сметки на Н.К. Н.. След тази дата едва на 17.09.2018г. е издадено съобщение от ЧСИ Н.М. за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника за 16.10.2018г. Тоест, за период по-дълъг от две години не са били извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността, и които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането. Налице е хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege на 04.08.2018г.. тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Освен това, считано от последното изпълнително действие - 04.08.2016г. е започнала да тече нова давност за вземането, която е изтекла на 04.08.2021 г.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е посочил, че след 04.08.2016г. всички действия, годни да прекъснат давността, са предприети по прекратено ех l e g e на основание чл. 433, ал. 1. т.8 ГПК изпълнително производство, но неправилни са изводите на съда, че действията, извършени след 04.08.2016г. са годни да прекъснат давността , както и че перемпцията е без правно значение за давността. Съгласно чл.433, ал.3 ГПК във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, освен ако не касае права, придобити от трети лица /чл.433, ал.4 ГПК/. Ето защо извършените след прекратяване на производството изпълнителни действия не произвеждат целения от взискателя резултат. Тези действия фактически са извършени по прекратен изпълнителен процес, поради което не мотат да бъдат зачетени. С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. върховните съдии отменят ПИВС № 3/1980 г., спорел което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането.

С тълкувателното решение от 26.06.2015 г. се приема, че когато взискателят 2 не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено но чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидио изпълнително действие, включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г. Ето защо за процесните вземания давността е започнала да тече на 04.08.2016 г. и е изтекла на 04.08.2021 г., преди депозиране на исковата молба съда на 17.12.2021 г.

Въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, представлявано от „Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт П. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от К. Н. Н., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** за признаване за установено, че ищецът не дължи вземанията по изпълнителен лист издаден на 04.07.2016 г. по гр. д. № 18570/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, като е образувано изп. д. № 20168410407093 по описа на ЧСИ Н.М., с per. № 841 на КЧСИ, за следните суми: 4419.71 лева-главница за потребена и незаплатена ТЕ за периода м.11.2002г.-м.04.2012 г., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до изплащане на вземането; 1 919.72 лева-мораторна лихва за периода 31.12.2002 г. - 22.08.2012 г.

3

Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден по заповедно производство срещу наследодателя му Н.К. Н. и въз основа на него е образувано посоченото изпълнително дело. Сочи, че на 04.08.2016 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, а след тази дата едва на 17.09.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи в дома му за 16.10.2018 г.

Ето защо счита, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителният процес е прекратен по право на 04.08.2018 г., тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като извършените след прекратяване на изпълнителното дело изпълнителни действия не произвеждат целения резултат. От последното изпълнително действие на 04.08.2016 г. е започнала да тече нова давност за вземането, която е изтекла най-късно на 04.08.2021 г. Твърди, че длъжникът Н.К. Н. е починал на 22.11.2021 г. с оглед на което като длъжник по изпълнителното дело е конституиран ищецът в качеството му на наследник и на 10.12.2021 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение на сумите по изпълнителния лист и на разноските по изпълнителното дело.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва иска.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че срещу К. Н. Н. има образувано изп. д. № 20168410407093 на ЧСИ Н.М., въз основа на издаден срещу наследодателя му Н.К. Н., починал на 22.11.2021 г., изпълнителен лист от 04.07.2016 г. по гр. д.

№ 18570/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, за следните суми: 4 419,71 лева главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2002 г. - м. 04.2012 г., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до изплащане на вземането; 1 919.72 лева- мораторна лихва за периода 31.12.2002 г. 22.08.2012 .

Подадена е молба за образуване на изпълнителното производство, съдържаща възлагане по чл.18, ал.1 ЗЧСИ на 28.07.2016 г. С разпореждане от 28.07.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички левови и валутни банкови сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД и клоновете им в страната, за което са изпратени запорни съобщения до банките на 04.08.2016 г. Следващите действия, годни да прекъснат давността по отношение на длъжника Н.К. Н. /респ. по отношение на неговия 4 наследник/, са: насочването на изпълнението чрез искания на взискателя от 19.07.2019 г. и от 09.09.2019 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника и за извършване на опис на движими вещи- собственост на длъжника; налагането с Разпореждане от 08.10.2020 г. на запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки /левови и валутни/, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, за което е изпратено запорно съобщение на 08.10.2020 г. до банката; насочването на изпълнението чрез искане на взискателя от 06.10.2021 г. за налагане на запор върху сумите по банковите сметки и сейфове на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение, и за извършване на опис и оценка на собствените му движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

От правна страна:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване по давност на вземанията по ИЛ от 04.07.2016 г. като се твърди, че от последното изпълнително действие на 04.08.2016 г. е започнала да тече нова давност за вземането, която е изтекла най-късно на 04.08.2021 г., т.е. преди предявяване на исковата молба на 17.12.2021г.

В конкретния казус, ИЛ. е издаден на 04.07.2016 г. и от този момент е започнал да тече давностен срок относно всички процесни вземания, който и 5 на основание чл.117 ЗЗД е 5-годишен.

Н а 28.07.2016 г. е подадена молба за образуване на изпълнителното производство, съдържаща възлагане по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. С разпореждане от 28.07.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички левови и валутни банкови сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД и клоновете им в страната, за което са изпратени запорни съобщения до банките на 04.08.2016 г. След тази дата, а именно 04.08.2016 г. всички действия, годни да прекъснат давността, са предприети по прекратено ех lege, т.е. по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително производство, но те са извършени в рамките на 5-годишния срок на погасителната давност. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), така както е разяснено в т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на ВКС, но прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Дори изпълнителното производство да се е прекратило по силата на закона, това обстоятелство само по себе си не обуславя основателност на предявения иск по чл. 439 ГПК, тъй като не рефлектира върху дължимостта на вземането. Несвоевременното констатиране от ЧСИ на настъпването на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и поддържането въпреки това на изпълнителното производство висящо, би могло да е основание за ангажирането на неговата отговорност, но не означава недължимост на вземането по изпълнителния лист.