Определение № 715 от 11.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. София, 11.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900060 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кодиа Груп“ ООД срещу решение № 465 от 18.08.2025г. по в.т.д. № 914/2024г. на Апелативен съд – София.

С решението, като е отменено изцяло решение № 260004 от 23.05.2024г. по т.д. № 94/2016г. на Окръжен съд – Кюстендил, са отхвърлени исковете на касатора срещу „Ойл БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Първа инвестиционна банка“ АД за обявяването за недействителен на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, оформен с нотариален акт № 184, том V, дело № 0898/2011г. от 31.10.2011г. на нотариус Валентина Благоева, както и на договор за поръчителство от 19.01.2012г., сключени между ответниците за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит с № 000CL-L-000020/26.01.2009г. и анекс №1/27.07.2011 г. към него, с кредитополучател дружеството „Данс Енерджи“ ЕООД, при дадена от въззивния съд квалификация на исковете по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135, ал.

3 от ЗЗД.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от 1

ГПК за неговата отмяна. Според дружеството всички предпоставки (елементи от сложния фактически състав) за уважаване на предявените Павлови искове са налице. По правило договорите за обезпечаване на чужди задължения са безвъзмездни, тъй като обичайно не се уговаря насрещно задължение. Такъв е и процесният случай, защото няма уговорка между главния длъжник и несъстоятелното дружество за насрещна престация срещу поетото обезпечаване на чуждото задължение. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, а знанието на третото лице в този случай не се изисква и е без правно значение.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият състав се е произнесъл по въпрос от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Поставеният въпрос е: „Безвъзмездна ли е сделка за учредяване на обезпечение за чуждо задължение, ако предоставящата обезпечението страна не е получила и не й е била обещана никаква насрещна престация за предоставянето на обезпечението?“

Касаторът сочи, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с определение № 141 от 21.03.2018г. по т.д. № 2026/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 341 от по т.д. № 3204/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., определящи като безвъзмездна сделка особен залог, учреден за обезпечаване на чуждо задължение.

Синдикът на „Ойл БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) Ана Георгиева Миленкова, конституиран на основание чл. 649, ал. 3 от ТЗ като съищец в производството, не оспорва жалбата.

„Ойл БГ“ ЕООД (н.) не е дало отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е оспорена от „Първа инвестиционна банка“ АД.

2

Според банката липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС, изцяло съответства на изискванията на чл. 135 от ЗЗД, а направените фактически изводи – на доказателствата по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постановени решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за цесия, сключен на 27.10.2016г., Д. А. К. е прехвърлил на „Кодиа Груп“ ООД свое вземане срещу „Ойл БГ“ ЕООД за сумата 31 045.60 евро, представляваща незаплатена част от подлежащи на връщане 40 000 евро, предоставени на 04.07.2009г. Обстоятелството по предаване на сумата от 40 000 евро се е установявало от отчет по разплащателна сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр „Ойл БГ“ ЕООД от 04.07.2009г., по която е бил отразен вътрешнобанков превод с наредител Д. А.

К. и посочено основание „временна финансова помощ“.

На 31.10.2011г. „Ойл БГ“ ЕООД е учредило в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в гр. София, район „Красна поляна“, целия с площ от 17 719 кв. м., съставляващ УПИ - I - 1068,1071,1119, предназначен за търговски център, складове и обслужващи дейности, кв. 132 по плана на гр. София, местност „Факултета“, при граници на имота, съгласно нотариален акт: от север новопроектирана улица и УПИ II-1121 и улица, от изток - бул. „Никола 3

Мушанов“ и УПИ II-1121, от запад - новопроектирана улица с о.т. 474 до 457, от юг - новопроектирана улица с о.т. 457 до о.т.464 и при съседи, съгласно скица: улица, улица, улица, УПИ П-1121, улица и улица, заедно с построената в имота газостанция за зареждане на автомобили с втечнен газ пропан-бутан, състояща се от: 1 резервоар с обем 10 куб. м., стоманен навес, помпено отделение, два броя единични колонки за зареждане на автомобили и обслужваща сграда със застроена площ от 15 кв. м., включваща помещение за касиер-администратор, пазач и санитарно-битови помещения - баня, тоалетна и гардероб. Договорът, оформен с нотариален акт № 184, том V, рег. № 18531, дело № 0898/ 2011 г. от 31.10.2011 г. на нотариуса Валентина Благоева, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 46 984, акт № 190, т. ХХІV, дело № 25140/11, е обезпечавал вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД по Договор за банков кредит с № 000CL-L-000020/26.01.2009г. и анекс №1/27.07.2011 г. към него, сключени с дружеството „Данс Енерджи“ ЕООД.

На кредитополучателя „Данс Енерджи“ ЕООД е била предоставена сумата от 11 000 000 евро за обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя и за обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер на 2 000 000 лева с краен срок за погасяване 16.01.2012 г. С анекс № 1 от 27.07.2011 г. крайния срок за погасяване бил продължен до 31.01.2016 г.

С договор за поръчителство, сключен на 19.01.2012г., „Ойл БГ“ ЕООД се задължило към „Първа инвестиционна банка“ АД да отговаря солидарно с „Данс Енерджи“ ЕООД за изпълнението на задълженията на последното по същия сключен с банката договор за банков кредит от 26.01.2009г. - главница, лихви, комисионни, такси и разноски

Също според възприетото от въззивния съд с решение № 38 от 13.10.2016 г. по т.д.н. № 73/ 2016 г. на Окръжен съд - Кюстендил е било открито производство по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 01.09.2016г.

Вземането на „Кодиа Груп“ ООД е било включено в списъка на приетите вземания. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за цесията било получено от временния синдик на „Ойл БГ“ ЕООД Ана Миленкова на 30.10.2016г., а от управителя на длъжника П. С. - на 27.10.2016г. В обявения на 09.12.2016г. по партидата на „Ойл БГ“ ЕООД в търговския регистър списък на приетите 4 вземания на кредиторите на търговеца, съставен на 30.11.2016 г., под № 2 с вх.

№ 8465/ 11.11.2016 г. на молбата по чл. 685, ал.1 от ТЗ, е било вписано вземане на „Кодиа груп“ ООД в размер на 60 719.92 лева с основание временна финансова помощ от месец юли 2009г. и договор за цесия между Данаил Колов и „Кодиа груп“ ООД от 27.10.2016 г., с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ. Възраженията срещу вземанията са били оставени без уважение и с определение № 370 от 19.06.2017 г. по т.д.н № 73/ 2016 г. на Окръжен съд - Кюстендил са били одобрени списъците с предявените в срока по чл.685 от ТЗ приети и неприети вземания на кредиторите на „Ойл БГ“ ЕООД.

При тези възприети от фактическа страна обстоятелства въззивният съд е изложил от правна страна, че специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД има общи характеристики, но и специфики спрямо класическия иск по чл.135 от ЗЗД, който не е свързан със защита на масата на несъстоятелност при открито производство по несъстоятелност.

И в двата случая кредиторите са увредени, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Затова искът по чл. 135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил го е или е извършил други правни действия, с които са се създали трудности за удовлетворение на кредитора, в това число обезпечение на чужд дълг.

При открито производство по несъстоятелност обаче искът по чл. 135 от ЗЗД може да бъде предявен само пред съда по несъстоятелността, в преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност, както и искът се характеризира със специална активна легитимация (синдик, а при бездействието му - кредитор), при условията на процесуална субституция, и разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо - спрямо всички участници в производството по несъстоятелност - синдика, длъжника и всички кредитори. Извършваната преценка е за накърняване на масата на несъстоятелността. Самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл.649, ал.1 от ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността. Поради всичко това преценката за знание за увреждане 5 по смисъла на чл. 135 от ЗЗД на страните по атакуваната сделка не се извършва спрямо процесуалния субституент, предявил иска по чл.649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД, а е по отношение на кредиторите на несъстоятелността, чиито потестативни права се упражняват. Датата на възникване на вземането по смисъла на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД е определената начална дата на неплатежоспособността, а не тази на възникването на вземането на отделен кредитор (решение № 60164 от 31.05.2022г. по т.д. № 1895/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50090 от 12.03.2024г. по т.д. № 495/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Отново съгласно изложеното от въззивния съд в конкретния случай с исковата молба на „Кодиа Груп“ ООД са били предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД, чийто предмет са договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот и договор за поръчителство. С тях ищецът - кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, открито по отношение на ответника „Ойл БГ“ ЕООД, е атакувал обезпечителните сделки, извършени от търговеца длъжник, в полза на втория ответник – кредитна институция, за обезпечаване на задълженията, поети от трето лице („Данс Енерджи“ ЕООД), кредитополучател по договор за заем, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД.

Конкретното проявление на произтичащото от атакуваните обезпечителни сделки увреждане за кредиторите на масата на несъстоятелността, е увеличаването на пасива на длъжника с поемането по договора за поръчителство на солидарна отговорност за задължението на кредитополучателя по договора за кредит и създаването на привилегировано положение за банката във връзка с удовлетворяването при извършването на разпределение на осребреното имущество със сключването на договора за учредяване на ипотека. Договорът за учредяване на ипотека обаче е бил сключен на 31.10.2011г., а договорът за поръчителство - на 19.01.2012г., т.е. преди определената с решението по чл. 630 от ТЗ начална дата на неплатежоспособността - 01.09.2016г., и за да бъдат уважени предявените отменителни искове в тежест на ищеца е било да докаже наличието на предпоставките на чл.135, ал. 3 от ЗЗД - че сделките са сключени от страните с намерение за увреждане на кредиторите на дружеството. В тази хипотеза законът санкционира виновното намерение - извършеното действие е 6 опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имуществото, което предхожда пораждането на вземането.

Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/443b7c9e-a47a-4d40-b87b-9387e26545c1