Решение № 1217 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501215 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Община Аксаково, чрез гл. юрк. Юн., срещу Решение №1003/23.03.2023 г., постановено по гр. д. №14656/2021 г. по описа на РС - Варна, с което са уважени предявените от М. Т. Т. и В. Г. Ч. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу жалбоподателя, като е прието за установено в отношенията между страните, че Община Аксаково не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 1000 /хиляда/ кв. м. от ПИ с идентификатор *** по кад. карта на с.

Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, целия с площ 7138 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, която реална част е включена в стар имот пл. №375 по плана на с. Долище, попадаща в северозападната част на имот *** и в която част се намират постройките на ищците, при 1 граници на реалната част: от една страна имот с идентификатор *** и от три страни останалата част от имот с идентификатор ***, очертана с оранжев шрих на комбинирана скица – приложение №3 към заключение на вещото лице.

Във въззивната жалба е изложено становище за недопустимост, евентуално за неправилност поради нарушение на процесуалния и материалния закон, необоснованост и наличие на несъответствие на фактическите и правни изводи със събраните по делото доказателства, на първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че за ищците липсва правен интерес от производството по ОУИ, тъй като същите не биха могли да придобият права по давностно владение срещу държавата и общината, защото давност в тяхна полза или в полза на техния праводател не би могла да тече, с изключение на периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. предвид разпоредбите на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗС /ред. от 1951 г. до 1996 г./, §1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г./ и §1, ал. 1 от ЗД на ЗС /до обявяването му за противоконституционен с Решение №3/24.02.2022 г. по к.д.

№ 16/2021 г. по описа на КС/. Изтъква, че разпоредителната сделка, на която ищците основават правата си, касае придобИ.ето не на реална част от имот, а 1000 кв.м. ид.ч. от 2400 кв.м. ид.ч. Счита, че от СТЕ не се установява идентичност между процесния имот, владения имот и имота по нот. акт №76, том XXIV, дело №7630/1991 г. Посочва, че съдът се е произнесъл извън петитума на исковата молба, като се е произнесъл за 1000 кв.м., а площта, очертана с оранжев щрих в комбинираната скица, приподписана от съда – приложение № 3, е 1308 кв.м. Сочи още, че според СТЕ не имотът по нотариалния акт, а заснетият поземлен имот, предмет на исковата претенция, попада в ПИ с идентификатор *** с площ от 1308 кв.м. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е дал превес на гласни и косвени доказателства и е игнорирал част от писмените доказателства, включително Решение №22-I/15.12.2005 г., издадено от Общинска служба по Земеделие и гори – гр. Аксаково. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което производството да бъде прекратено като недопустимо, а в условията на евентуалност предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат 2 съображения, идентични с тези в исковата молба. Счита иска за доказан със събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства и СТЕ, която установява идентичност на закупения имот с актувания. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Т. Т., ЕГН **********, и В. Г. Ч., ЕГН **********, с която са предявени отрицателни установителни искове срещу Община Аксаково с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Аксаково не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 1000 /хиляда/ кв. м. от ПИ с идентификатор *** по кад. карта на с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, целия с площ 7138 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***, част от стар имот пл. №375 по плана на с. Долище, попадаща в северозападната част на имот *** и в която част се намират постройките на ищците, при граници на реалната част: от една страна имот с идентификатор *** и от три страни останалата част от имот с идентификатор ***.

В исковата молба ищците М. Т. Т. и В. Г. Ч. излагат, че са наследници на Т. Д. Ч., починал на ******* г. През 1991 г. той бил придобил заедно със съпругата си В. Ч., в режим на СИО, дворно място, находящо се в с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, с пространство от 1000 кв. м. ид.ч. от цялото с обща площ от 3120 кв. м., от които продавачите И.К.И. и М.П.И. притежавали 2400 кв. м. ид. ч., вкл. в пл. №375 по плана на с. Долище, при граници: Д.А., вада за вода, ДЗС и Д.Ан.М.. И.К.И. се легитимирал с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1979 г. Твърдят, че към настоящия момент този недвижим имот представлявал част от имот с идентификатор *** и се намирал в северозападната му част. Излагат, че през 1992 г. същите продавачи продали на Т. Ч. вилна сграда с представени архитектурни проекти, разрешение за строеж и разрешение за узаконяване. По-късно Ч. построил стопански постройки, за които имал разрешения за строителство и съпътстващи документи. Закупеният имот бил в регулация в чертите на с.

3

Долище. От момента на закупуване на земята и сградите през 1991 г. имотът бил ограден и фактическата власт върху него се упражнявала необезпокоявано от Ч. и съпругата му. След смъртта на Т. Ч. В. Ч. притежавала 2/3 ид. ч. от имота, придобити по наследство и поради прекратяване на СИО със смъртта на съпруга й, а дъщеря им М. Т. – 1/3 ид. ч., придобити по наследяване. Те продължили да осъществяват фактическа власт върху имота и като присъединили владението на наследодателя към своето, придобили имота по давност, считано от 1991 г. След като установили, че наследственият имот не е вписан в АГКК, започнали процедура за изменение на кад. карта за вписване на имот и собственост, по време на която узнали, че на 07.09.2016 г. за имот с идентификатор ***, в който бил включен стар имот с пл. №375 по плана на с. Долище, бил съставен акт за общинска собственост на Община Аксаково въз основа на решение от 15.12.2005 г. на Общинска служба земеделие. Обосновават правния си интерес от търсената защита с откази за изменение на кад. карта и за отписване на 1000 кв. м. ид. ч. от актовите книги.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Аксаково, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на правен интерес за ищците. Възразява, че ищците не биха могли да придобият права по давностно владение, доколкото не твърдели владението да е осъществено срещу собственици, различни от държавата и общината, а по отношение на последните давност не би могла да тече предвид разпоредбите на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗС /ред. от 1951 г. до 1996 г./, §1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г./ и действащия §1, ал. 1 от ЗД на ЗС. Възразява, че ищците не били придобили право на собственост и чрез извършената през 1991 г. правна сделка от наследодателя им, тъй като продавачът не бил придобил право на собственост по давност. Излага, че със заповед от 08.01.1966 г. на ИК на председателя на ОНС е одобрено изменение на плана на с. Долище, одобрен със заповед от 02.03.1931 г. за улична регулация и заповед от 03.03.1931 г. за дворищна регулация, с което от строителните граници на населеното място частта от кв. 45, в която попадал и имот стар пл. №375, била изключена.

Твърди, че процесният имот е бил обобществен чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация, собственик е бил държавата и впоследствие след разделянето на частната и 4 общинската собственост имотът е станал собственост на общината, тъй като е нямало друг собственик. Излага, че въз основа на Решение №22-I/15.12.2005 г., издадено от ОСЗГ – Аксаково, с което било възстановено правото на собственост на Община Аксаково върху имот с №000728 по КВС на землище с. Долище, общ. Аксаково, съответстващ на имот с идентификатор *** по КККР на с. Долнище, общ. Аксаково, бил съставен АОС №6357/07.09.2016 г., вписан в СВп - Варна. След влизане в сила на КККР на землище с. Долище, общ. Аксаково, одобрена със заповед от 18.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗОС за имота бил съставен нов АОС №6992/21.07.2021 г., вписан на 27.07.2021 г. в СВп – Варна. Възразява, че съставянето на АЧОС само по себе си смущава осъществяваното от ищците владение. Посочва, че титулът за собственост, от който ищците твърдят, че черпят правата си, касаел придобИ.ето не на реална част от имот, а 1000 кв. м. ид. ч. от 2400 кв. м. ид. ч.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.02.1979 г. е съставен от нотариус И.К., с район на действие: РС – Варна, на основание негово постановление от 1979 г., издадено по обстоятелствена проверка, Нотариален акт №16, том II, дело №523/1979 г., с който И.К.И. е признат за собственик по давностно владение на 2400 кв. м. ид. ч. от дворно място, находящо се в с. Долище, Варненско, цялото с площ от 3120 кв. м., включено в имот пл. №375 по плана на с. Долище.

От приобщения по делото Нотариален акт №76, том XXIV, дело №7630/1991 г. се установява, че на 20.11.1991 г. И.К.И. и съпругата му М.П.И. продават на Т. Д. Ч. незастроено дворно място, находящо се в с. Долище, обл.

Варна, с пространство от 1000 кв. м. ид. ч. от цялото место с пространство от 3120 кв. м., от което продавачите притежават 2400/3120 кв. м. ид. ч., включени в пл. №375 по плана на с. Долище, срещу продажна цена.

С разрешение за узаконяване № 463/20.12.1991 г. на ОбНС – Аксаково издадено в полза на И.К.И., съобразно одобрения проект №156/20.12.1991 г. на комисията по „ТСУ“ при ОбНС – Аксаково, н. а. №16, том II, 1979 г., се узаконява постройка за сезонно ползване със застроена площ 33,24 кв. м.

От представения Нотариален акт №174, том III, дело №908/1992 г. се 5 установява, че на 17.02.1992 г. И.К.И. и съпругата му М.П.И. продават на Т.

Д. Ч. вилна сграда, находяща се в с. Долище, обл. Варна, върху дворно место с пространство от 3120 кв. м., находящо се в пл. №375 по плана на с. Долище, срещу продажна цена.

С разрешение за строеж №194/15.11.1993 г. е разрешено на Т. Д. Ч. съобразно одобрения проект №164/15.11.1993 г. на комисията по „ТСУ“ при ОбНС – Аксаково, н. а. №76, 174, 16, том XXIV, III, II, от 1991, 1992, 1979 г., да изгради стопанска сграда - 40 кв. м., монолитна, на един етаж, в парцел №375, извън плана на с. Долище, област Варненска.

С протокол №4/20.12.1993 г. на ОбНС - Аксаково е определена строителна линия и ниво за строеж на сградата.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. №6313/20.10.2014 г., издадено от Община Варна, Т. Д. Ч. е починал на ******* г., за което е съставен акт за смърт №0888/01.08.2004 г., и след смъртта си е оставил за наследници по закон съпругата си В. Г. Ч. и дъщеря си М. Т. Т..

Със Заповед №109/08.01.1966 г. на Председателя на ОНС – Варна е одобрено изменение на улично и дворищно регулационния план на кв. №1, 3, 4, 5, 8, 10, 11, 12, 16, 32, 37, 38, 41, 42, 44, 45 по плана на с. Долище, окръг Варненски, като кв. №1, 3, 4, 8, 10, 11, 32, 37, 38, 41 и 44 се изключат цялостно, кв. №5, 12, 42 и 45 се изключват частично по синьо и червено защрихованите линии и надписи в приложената към тази заповед скица №698/17.08.1965 г.

Разпечатката съдържа 33 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/443b4328-274f-49ff-9cd9-1ce82dd555f0