Решение № 18 от 27.05.2025, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Административно наказателно дело 269/2022
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 27.05.2025
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Луковит, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20224320200269 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба подадена от Х. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, против Наказателно постановление № ***, издадено на *** г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Ловеч, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, са му отнети общо 12 точки.
В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното НП е неправилно и постановено в нарушение на закона. Изложеното в НП и АУАН има съществени несъответствия с действителното фактическо положение. Не се спори, че на въпросния ден, жалбоподателят действително е управлявал автомобил с peг. № *** и е преминал през територията на ***. Твърди се обаче, че описания път, не е този който е описан в самото НП, а именно „Първокласен път № ***, а в АУАН е изписано ***, което е съвсем различно и води до съществени противоречия между описаното в НП и АУАН - което е съществено процесуално нарушение при издаване на Наказателното постановление.
На следващо място се твърди, че в АУАН е изписано че е издаден по преписка № ***г., докато в НП вече е изписано, че същият е издаден по преписка № ***г., което е съвсем различно, както по номерация така и като година на преписката, което също е съществено процесуално нарушение при издаване на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Явява се неговия процесуален представител адв. К. В. от АК – Плевен, който поддържа доводите изложени в жалбата за незаконосъобразност на НП.
Наказващият орган Началник група в ОД МВР - Ловеч, сектор Пътна полиция“, 1 редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът след като прецени доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа страна:
От представената с административно-наказателната преписка Справка за нарушител/водач /л.16/ се установява, жалбоподателят притежава валидно свидетелство за МПС № ***, издадено на ***г. от ОД МВР – Плевен, с правоспособност категории В, М, АМ. В периода от *** г. същият е санкциониран осем пъти с влезли в сила НП. В периода от *** г. на жалбоподателя са съставени 21 влезли в сила ел. фишове.
На *** г., около 15.49 часа, на първокласен път ***, в ***, с посока на движение към ***, жалбоподателят Х. П. И. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на лизингова къща „***“ ЕАД, ЕИК *** и ползвател „***“ ЕООД, ЕИК ***, със скорост 102 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, въведена с пътен знак Д-11.
Нарушението било констатирано със система за видеоконтрол „***“, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС. Заснет е бил и снимков материал № 1***, радар *** с № ***.
След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта, служители на сектор „Пътна полиция” към ОД МВР - Ловеч установили, че процесният автомобил се е движел със скорост 105 км/ч, като приели, че скоростта, с която се движел следва да се счита на 102 км/ч, след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача.
За нарушението бил изготвен и Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система от ***г., в който било посочено вид АТСС, дата на използване ***г., място на контрол ***, ***, посока на движение, общо ограничение на скоростта 50 км/ч, начало и край на работа на системата.
След установяване на нарушението, актосъставителят Т. А. И., младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Ловеч, приел, че нарушението е извършено при следните обстоятелства: за това, че на *** г., около 15.49 часа, в община ***, на първокласен път ***, в ***, с посока на движение към ***, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на лизингова къща „***“ ЕАД, ЕИК ***, и ползвател „***“ ЕООД, ЕИК ***, със скорост 102 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11. Превишението от 52 км/ч след приспаднат толеранс от минус 3%, е констатирано със система за видеоконтрол „***“, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС.
За извършеното нарушение е бил съставен АУАН, серия АД с бл. № *** от ***г., по преписка № *** г. с нарушение № ***, в присъствието на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, в която е заявил, че към момента на нарушението /*** г. в 15.49 часа/ действително той е управлявал посочения в АУАН лек автомобил. На водача е показан и снимков материал № ***/ ***.
На *** г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № *** от Д.П.Д. Началник група в ОД МВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ Ловеч, с което на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, поради виновно извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР, на жалбоподателя са отнети общо 12 точки.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно-наказателната преписка, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по делото снимки.
От представената Схема на републикански път *** ***, се установява, че на *** в гр.
*** и на административен адрес на ул. ***, където е установено нарушението, са били поставени пътни знаци - Д 11, Д 12. Следователно нарушението е било извършено в населеното място.
Приложената на л. 11 снимка е ясна, като регистрационният номер на автомобила се разчита лесно и без каквито и да е затруднения. Вижда се, че е заснет само процесния автомобил, като в обхвата на средството няма каквито и да е други превозни средства или препятствия, които евентуално да са повлияли на техническото средство.
От представената по делото Справка за собственост на лек автомобил „***“ с рег. № *** се установява, че е собственост на лизингова къща „***“ ЕАД, ЕИК ***, ползвател „***“ ЕООД, ЕИК ***.
От представената декларация по чл. 188 от ЗДвП се установява, че ползвател на автомобила към момента на проверката е бил жалбоподателят Х. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***.
По делото бяха събрани и гласни доказателства. От показанията на актосъставителя Т. А. И., работещ в Сектор пътна полиция при ОД МВР Ловеч, се установява, че АУАН е съставен по материали събрани с автоматизирано техническо средство, камера за засичане на превишаване на скоростта, временно разположена на пътя. Камерата е била разположена в гр. *** на ул. ***, което място е непосредствено на изхода на града в посока ***, където от ляво има уширение и някакво затворено заведение. Пътят наистина е първи клас и е ***.
Според свидетеля, камерата е заснела автомобил, който се движи в населено място с превишена скорост над 50 км.ч., за което се предвижда съставяне на акт и налагане на наказателно постановление. Установена е собствеността на автомобила, установен е ползвателя, същия е попълнил декларация, че той е управлявал автомобила по време на извършване на нарушението. Поканен е да се яви в Сектор пътна полиция гр. Ловеч и след като се яви, на място му беше съставен акта в присъствието на двама свидетели. В с.з. свидетелят поясни, че актът е съставен въз основа на преписка № ***г., и това е номера на дневника, в който се инициират преписките. Номерът на преписката е попълнен коректно в АУАН, както и номера на нарушението.
От разпита на свидетелите П. Д. П. и Г. П. Д., работещи в Сектор пътна полиция при ОД МВР - Ловеч, се установява, че са били свидетели при съставяне на акта, което е бил съставен колегата им Т. И., но не са били в екипа при установяването на нарушението.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, като намира, че същите са ясни, логични и последователни и съответстващи на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал.
Техническото средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС ***, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано - видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № *** и Протокол за проверка № ***г. на Българския институт по метрология. Техническото средство е от одобрен тип и е вписано като средство за измерване на 07.09.2017 г., със срок на валидност 10 години - до 07.09.2027 г.
3
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити. При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление да представени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. Във въззивното производството не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.
В тежест на жалбоподателя е да докаже, че отразеното в акта за установяване на административно нарушение не съответства на случилото си реално. Жалбоподателят не обори доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение и не ангажира никакви доказателства в тази връзка. Също така не отрича факта, че на посочените дата, място и час действително е управлявал автомобил с peг. № *** и е преминал през територията на гр. Луковит.
Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят се е движел с превишена скорост – 102 км/ч, като допустимата скорост е 50 км/ч за населените места, установена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от представените по делото доказателства е, че извършване на нарушението е точно описано /мястото – път, населено място и улица с адм. адрес, датата и точния час на извършване на нарушението/, които са съответни в АУАН и в НП.