Решение № 344 от 20.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110215270 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ФЕЛИКС-15” ЕООД с ЕИК 203434840, представлявано от управителя Ю. П., срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-2100011 от 20.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на дружеството-жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 /две хиляди и петстотин / лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/.

Жалбоподателят моли съда за отмяна на НП, като твърди, че е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Изтъкнато е съображение, че в АУАН и НП е посочена дата на твърдяното нарушение, която попада в срока за изпълнение на задължението за подаване на уведомление до ТД на НП преди изтичането му – т. е. към тази дата не е налице нарушение от страна на дружеството.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява управителя, която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна ДИТ – София се представляват от юрк. С. с пълномощно, представено в съдебно заседание. Същата оспорва жалбата, като счита за доказано извършеното нарушение от страна на дружествотожалбоподател. Изтъква, че наложената санкция е в минимален размер.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и се запозна със събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло 1 атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” – с т. 4 от същата, са делегирани правомощия на директорите на дирекции „Инспекции по труда” на административнонаказващ органи по смисъла на чл. 47 от ЗАНН да издават наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения, съставени от контролните органи в съответната инспекция.

Жалбоподателят „ФЕЛИКС-15” е еднолично дружество с ограничена отговорност с ЕИК 203434840, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Христо Ботев” № 35, същото се представлява от управителя Ю.

Н. П..

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството-жалбоподател от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – София – свид. Д. Я. /актосъставител/, Н. Г. – инспектори. В хода на проверката било установено, че със заповед № 001/10.07.2021 г. на управителя на „ФЕЛИКС-15” ЕООД е прекратено трудовото правоотношение между „ФЕЛИКС-15” ЕООД и С. П. П. по взаимно съгласие, считано от 10.07.2021 г. За прекратяването на първия трудов договор било изпратено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП едва на 30.08.2021 г.

За гореописаното, както и за други констатирани нарушения, бил съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ от 17.09.2021 г.

За описаното по-горе бил съставен АУАН № 22-2100011 от 17.09.2021 г. на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.

АУАН-ът е надлежно подписан от свидетелите и в връчен на пълномощник на нарушителя, който се е разписал, че е получил препис от същия.

Пълномощникът не е нарочно упълномощен да получи АУАН. В АУАН-а в графата за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е посочено аналогична на възприетата от съда фактическа обстановка, като се твърди, че нарушението е извършено на 17.07.2021 г.

Във основа на така съставения АУАН, на 20.10.2021 г., при идентично словесно описание на нарушението, е издадено наказателно постановление № 22-2100011 от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено наказание – „имуществена сакнция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283, НПК, както и въз основа на гласните доказателствени средства – показания на свид. Д. ИВ.

/актосъставител/. Събраните доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Фактическата обстановка не се и оспорва от 2 жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, депозирана е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, който е преклузивен, и е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка на съставения АУАН и постановеното НП, съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, имащо правомощията да съставя АУАН по реда на КТ, НП е постановено от компетентния административен орган, но както при съставянето на акта така и при постановяване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. От изискването за законоустановеност на нарушението следва, че актът за установяване на административно нарушение трябва да бъде съставен при стриктно и точно спазване на императивните норми на процесуалния закон – ЗАНН.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са допуснати нарушения на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН. Изискването актът за установяване на административното нарушение да бъде съставен в присъствието на нарушителя е установено в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай актът, въз основа на който е образувано производство по налагане на административно наказание на дружествотожалбоподател, е съставен в присъствието на упълномощено лице, което не е притежавало правомощия да представлява „ФЕЛИКС-15” ЕООД в производството по ангажиране на неговата административно наказателна отговорност за извършено нарушение по КТ. Видно от представеното по делото пълномощно рег. № 5636 от 16.09.2020 г. с нотариална заверка на подписа от помощник-нотариус Т. Генчев при нотариус В. Връблянска – рег.

№ 268 на НК, ЕВ. К. ИВ. е била упълномощена да представлява дружеството пред органите на ТД на НАП, СО, НОИ, НЗОК, РЗОК…, но в същото липсва упълномощаване на ИВ. да представлява „ФЕЛИКС-15” ЕООД, пред Дирекция “Инспекция по труда” и то именно във връзка с участие в административно наказателно производство и получаване на АУАН. Ето защо ИВ. не е могла да бъде лице, което може да представлява „ФЕЛИКС-15” 3

ЕООД пред Д “ИТ”, респ. в производство по ангажиране на неговата административно наказателна отговорност.

Съдът, в настоящия състав, счита, че административно наказателното производство, развило се срещу „ФЕЛИКС-15” ЕООД, е образувано в нарушение на правилата в ЗАНН за лично участие на нарушителя (произтичащи от принципа за личната административно наказателна отговорност), тъй като е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Разпоредбата е императивна и предвижда, че “АУАН се съставя в присъствието на нарушителя…”, като изключенията от това правило са посочени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, допускаща съставяне на акта в негово отсъствие, “когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето му”. В конкретния случай, актът не е съставен в присъствието на нарушителя – „ФЕЛИКС-15” ЕООД, респ. негов представил имащ правомощията да представлява по закон дружеството, а в присъствието на друго лице – ЕВ. К. ИВ., легитимирала се като негов пълномощник с пълномощно от 16.09.2020 г., съгласно което същата не е упълномощена да представлява дружеството пред Д “ИТ”, както и не е упълномощена да представлява дружеството при съставяне на АУАН и за участие в АНП. Законосъобразното развитие на процедурата е изисквало връчването на дружеството-жалбоподател надлежна покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, каквато по делото не е представена и не се твърди да е изпращана на „ФЕЛИКС-15” ЕООД, а и от събраните по делото доказателства не се установява дружеството жалбоподател да е поканено негов представител да се яви в Д “ИТ” за съставяне на АУАН, въпреки че нарушителят е бил известен.

Ето защо, съдът намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в образуването на административно наказателното производство в присъствие на лице, без правомощия да представлява жалбоподателя пред Д “ИТ” и заместващо нарушителя, който е бил известен и отсъствието на когото не е оправдано с някоя от хипотезите в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това законово разрешение е последица от принципа за личната административнонаказателна отговорност в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, на който принцип са подчинени правилата за образуване и развитие на производството. Показателни в тази насока са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 42, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН. Те регламентират строго лични права /за запознаване със съдържанието на акта, даване на обяснения, направа на възражения/, упражняването на които е предоставено единствено на нарушителя, и зависят от неговата субективната преценка. Тези норми следва да се спазват стриктно, доколкото в административно наказателното производство разширително тълкуване е недопустимо. С оглед на това е нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, изискваща предявяване на АУАН на нарушителя. Актът е предявен на 24.06.2013 г. на лицето ЕВ. К.

ИВ., която не е упълномощена от дружеството жалбоподател за 4 представителство пред Д “ИТ” за съставяне на АУАН, като пълномощното не установява правомощия за представителство на дружеството-жалбоподател в хода на административно наказателно производство. Предявяването на акта на лицето ЕВ. К. ИВ. е ненадлежно и е ограничило правото на защита на наказаното лице, тай като на практика АУАН не е връчен.

При служебната проверка по същество на спора съдът констатира че вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е извършено, но не на посочената в АУАН и НП дата. Трудовото правоотношение между „ФЕЛИКС-15” ЕООД и служителя Петрова е било прекратено на 10.07.2021 г., като от тази дата за работодателят е възникнало задължение в 7-дневен срок да изпрати уведомление до ТД на НАП за това обстоятелство.

Последният ден от този срок е 17.07.2021 г. - почивен ден събота, поради което на практика срокът е изтекъл в първия работен ден – понеделник – 19.07.2021 г., т. е. нарушението, извършено чрез бездействие, е осъществено на 20.07.2021 г. – първият ден след изтичане на срока за осъществяване на дължимото действие. На 17.07.2021 г. не е било извършено соченото нарушение, тъй като към този момент все още не е било изтекъл срока за осъществяване на дължимото действие, т. е. налице е нарушение и на материалния закон.

Поради допуснатото съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на „ФЕЛИКС-15” ЕООД, като и поради неправилното приложение на материалния закон, оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 , ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Софийският районен съд: