Решение № 656 от 21.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. С., 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № -5530102294 по описа за - година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът (име) твърди в исковата си молба, че по силата на договор за паричен заем от - г., с нотариална заверка на подписите с рег. № - по описа на нотариус -, с рег. № - на НК, ответникът - заемополучател се задължил да върне на ищеца - заемодател получената в заем сума от 5000 лева, на равни месечни вноски от по 500 лева, в срок до - г. Тъй като до датата на падежа - г., както и към настоящия момент, ответникът - заемополучател не бил заплатил сумата, която била дължима по договора за паричен заем от - г., ищецът депозирал в деловодството на Районен съд С. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. По образуваното частно гражданско дело № - по описа за - г. на Районен съд С., била издадена заповед № - г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която съдът разпоредил ответникът да му заплатял сумата в размер на 5 000 лева и законната лихва върху нея, считано от - г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и сумата от 100 лева за държавна такса и сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение. В срока, даден от съда, ответникът възразил срещу издадената заповед, за което било връчено на ищеца съобщение за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Предвид поведението на ответника и с 1 оглед на изпадането му в забава, единствената възможност, с която разполагал, била да потърси правата си по съдебен ред, което обосновавало и правния му интерес от завеждане на искова претенция против ответника, за установяване на вземането си по договора за паричен заем от - г. Претендирал ответникът да му заплатял и сторените разноски в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4-2014- ОСГТК на ВКС. Поради тази причина моли съда да признаел за установено, че ответникът дължал разноските в заповедното производство, а именно сумата от 100 лева за държавна такса и сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение, които били придсъдени със заповедта за изпълнение № - г. по частно гражданско дело - по описа за - г. на PC С.. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5000 лева, превалутирана на 2556.46 евро съгласно чл. 11-13 ЗВЕРБ, за невърнат заем по договор за паричен заем от - г., с нотариална заверка на подписите от помощник - нотариус по заместване - на нотариус -, и законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда на - г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № - описа за - г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът (име), редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на - г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното частно гражданско дело № - по описа за - г. на С. районен съд, по което на - г. е издадена исканата заповед по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, с която е разпоредено, ответникът да заплати на ищеца, сумата от 5000 лева – главница, и законна лихва от - г. до изплащане на вземането, както и 100 лева за платена държавна такса, и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. На - г., въз основа на 2 същата заповед, е издаден и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. На - г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК по образец, че не дължи изпълнение на вземането по същата заповед, както и посочените в нея лихви и разноски, а на - г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, който поради това се смята предявен на - г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК, срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На - г. страните са сключили представения в заверен препис по делото от пълномощника на ищеца договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите им от същата дата на помощник -нотариус - по заместване на нотариус - (л. 5). По силата му ищецът предоставил на ответника безлихвен заем в размер на 5000 лева, която сума страните заявили в чл. 2 от договора, че е предадена от ищеца на ответника на - г. в брой, преди подписване на договора, а ответник се задължил да го върне на ищеца в срок до - г. включително, на равни месечни вноски за срока на договора, в размер на 500 лева всяка, по посочената в договора сметка на ищеца.

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил своето насрещно парично задължение по този договор за заем за потребление, и е върнал заетата му по него сума от 5000 лева на ищеца в срок до - г. включително, точно и без забава, лежи върху ответника по делото (чл. 154, ал.

1 ГПК и Р 1418-2009-IV г.о.). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да е изпълнил същото си парично задължение по този договор до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпването на - г. на падежа за неговото изпълнение (чл. 154, ал. 1 и чл 235, ал. 3 ГПК). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, е основателен. По сключения между страните на - г., с нотариална заверка на подписите им от същата дата, процесен договор за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ищецът предал в собственост на ответника в брой, преди подписване на договора, обещаният заем от 5000 лева, на датата на сключването му, видно от съгласието на страните за получаването му в чл. 2 от същия договор. Този заем ответникът се задължил да върне на ищеца в срок до - г. – разсрочено, на равни месечни вноски за срока на договора, в размер на 500 лева всяка, по посочената в чл. 3 3 от договора сметка на ищеца. Тежестта да докаже при това положение по делото, че е изпълнил точно това си парично задължение най-късно при настъпване на - г. на падежа му, изцяло и без забава, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да го е изпълнил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това му пълно неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението му/връщането/плащането на тази заемна сума от 5000 лева, със законната лихва за забава в плащането й, което е сторил с подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист по чл. 418 ГПК, срещу ответника (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че по процесния договор за паричен заем, ищецът има възникнало и съществуващо към датата на приключване на съдебното дирене по делото вземане за невърнатата му заета сума от 5000 лева, превалутирана по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 2556.46 евро, до която предявеният от него иск по чл.

422, ал. 1 ГПК за съществуването му, се явява основателен и следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника, че му я дължи, със законната лихва от подаване на заявлението в съда на - г. до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 905 лева, превалутирани по чл.

11-13 ЗВЕРБ на 462.72 евро (от които 100 лева/51.13 евро внесена за производството държавна такса, 5 лева/2.56 евро внесена държавна такса за съдебно удостоверение и 800 лева/409.03 евро платено адвокатско възнаграждение), които поради това следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, и сторените от ищеца в заповедното производство разноски в общ размер от 700 лева, превалутирани по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 357.91 евро (от които 100 лева/51.13 евро внесена държавна такса за производството и 600 лева/306.78 евро платено адвокатско възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ответника (т. 12 от ТР № 4/2014 г. на ВКС и чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответникът няма право да иска да му бъдат присъдени сторените по делото и в заповедното производства разноски, каквито няма и данни същият да е сторил в тях, нито е налице негово искане за присъждането им, поради 4 което такива не му се присъждат и с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК, и т. 12 от ТР № 4/2014 на ВКС).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на (име), с ЕГН

**********, с адрес -, че дължи на (име), с ЕГН **********, с адрес -, сумата от 2556.46 евро за главница от невърната заета сума по договор за паричен заем от - г. с нотариална заверка на подписите от същата дата на помощник нотариус - по заместване на нотариус - с рег. № - на Нотариалната камара и район на действие – района на С. районен съд, и законна лихва върху главницата от - г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед с рег. № - г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по частно гражданско дело № - по описа за - г. на С. районен съд.

ОСЪЖДА (име) с п.с., да заплати на (име) с п.с., сумата от 462.72 евро за разноски по настоящото дело и сумата от 357.91 евро за разноски по заповедното частно гражданско дело № - по описа за - г. на С. районен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5