Определение № 798 от 29.04.2026, Административен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 798

Разград, 29.04.2026 г.

Административният съд - Разград - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от съдията Юлияна Цонева административно дело № 194/2026 г. на Административен съд - Разград, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба вх.№ 958 от 17.04.2026г. от А. Д. Г. от [населено място], действаща чрез упълномощен адв. И. И., АК – Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GРAM-26-1085-000114 от 03.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б.“з“, „гг“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, а именно „Временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Жалбата съдържа искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед поради това, че създава тежки лични последици за жалбоподателката. Твърди, че баща й е инвалид, който се нуждае от непрестанни грижи и помощ, живее в [населено място], [община], което налага необходимостта жалбоподателката да шофира, за да го обгрижва, вкл. и при възникващи ситуации за транспортиране до лекарска помощ. Счита, че общественият интерес не надделява при формално нарушение, което се санкционира в отделно административнонаказателно производство.

Административен съд – Разград, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед е допустимо, като подадено от надлежна страна - адресат на Заповедта, за който е налице правен интерес, като неблагоприятно засегнат от разпоредената принудителна административна мярка.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В конкретния случай принудителната административна мярка е обусловена от констатирано административно нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, извършено на 03.04.2026г., около 13:20 часа, в [населено място], когато жалбоподателката А. Д. Г. управлявала лек автомобил, [Марка], с номер на рама: YARKBAC3700274886 – собственост на „Ником-Русе“ ООД, който е бил без поставени табели с регистрационен номер на определените за това места отпред и отзад, констатирано със съставен на водача АУАН серия GA, № 4944206 от 03.04.2026г.

Съгласно чл. 172, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, принудителни административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи, която подлежи на обжалване по реда на АПК, но обжалването не спира изпълнението на приложената административна мярка. Според тази законодателна уредба предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ е допуснато по силата на закона (чл. 172, ал. 6 от ЗДвП), който в тези случаи презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Доколкото този въпрос е извън преценката на административния орган, за него не съществува и задължение да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Презумпцията на закона цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, застрашаващи живота и здравето на участниците в движението.

При това положение предпоставка за спиране от съда на предварителното изпълнението по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. При липса на предвидени основания за това в специалния закон, то по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия или ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия негово право да продължава да управлява МПС, без да му се отнема Свидетелството за правоуправление. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса по законосъобразността на обжалвания акт.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова, като следва да установи едновременното наличие на двете предпоставки.

В случая, такива нови обстоятелства, които да не са съществували при издаването и връчването на Заповедта за налагане на ПАМ и които да обосновават вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателката, не са доказани. Същата представя доказателства – акт за раждане, установяващ, че е дете на Д. И. Г.. Последният, съгласно представено Удостоверение за настоящ адрес, издадено от Община – Попово живее в [населено място], [община], считано от 29.04.2020г. и е освидетелстван, съгласно представено Експертно решение на ТЕЛК № 1091 от заседание № 082 от 07.05.2019г., с определени 75 % степен на увреждане поради болест на Паркинсон, средно тежка степен, със срок на ТНР – пожизнено.

Посочените факти освен, че не са новонастъпили, но и не засягат пряко личната правна сфера на жалбоподателката. Липсват доказателства, че тя е единственият близък родственик, който обгрижва своя болен баща, както и че липсват алтернативни възможности за оказване на помощ при нужда от евентуално „възникващи ситуации“ за транспортиране. В това производство жалбоподателката следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за нея да настъпят вредни последици, които по своето естество и характер са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява.

В случая евентуалните неблагоприятни последици, които биха настъпила за баща й, като трето лице, не могат да бъдат защитавани в настоящото производство (арг. от чл. 26, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК). По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че личните права и интереси на жалбоподателя са съпоставими и надделяват по значимост защитения от закона обществен интерес.

По своя характер ПАМ е проявление на държавната принуда и винаги създава ограничения или въздейства негативно върху правната сфера на нейния адресат. Безспорно лишаването от СУМПС ще създава затруднения в ежедневието на жалбоподателката и нейното семейство, свързани с придвижването им. Това обстоятелство обаче не се явява новонастъпило по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Мярката е съразмерна на преследваната от закона цел по осигуряване безопасността на движението и осигуряване на живота и здравето на гражданите.

Мотивиран така и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс във връзка с с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, Административен съд - Разград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Д. Г. от [населено място], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GРAM-26-1085-000114 от 03.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б.“з“, „гг“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: