Решение № 337 от 26.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пловдив, 26.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330110148 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.

2 и 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „**********“ №**** е предявила против „БИЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 825269233, адрес: гр. София, ул. „Проф. Иван Георгов“ №1, представляван от Б. К. Л. и Т. Н. Т. обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № *************г., издадена от Г. Д. и Г. П. – пълномощници на работодателя, с която трудовото й правоотношение се прекратява на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие на страните, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „************“ и да се осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа, за периода от шест месеца – от 30.05.2024г. до 30.11.2024г., в размер на 18 176, 40 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане на обезщетението. Претендират се разноски.

В съдебно заседание искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е изменен, и изменението е допуснато от съда, като след изменението същият е предявен, за период от 4 месеца, както следва: за периода от 30.05.2024г. до 01.10.2024г. в размер на 12 117, 60 лева, на база пооследно БТВ (брутно трудово възнаграждение) от 3029, 40 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила писмен трудов договор № **** от 16.08.2017г. с ответника с определена длъжност „*********“, НКПД *******, с място на работа гр.

П., Производствена площадка, ул. „**********“ №****, работно място „**********“ при пълно работно време от осем часа. Сочи се, че с допълнително споразумение към трудовия договор, 1 сключено на 01.05.2021г. и на осн. чл. 119 КТ основното трудово възнаграждение е увеличено на 1927,95лв.

Ответникът бил издал Заповед № ******** от 29.05.2024г., с която считано от 30.05.2024г. било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал.

1, т. 1 КТ поради постигнато взаимно съгласие. Излага се, че издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната на същата, възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждането на обезщетение за оставане без работа за периода 30.05.2024г.- 30.11.2024г. Посочва се, че исковата молба била подадена в 2-месечния срок по чл.

358, ал 1, т.2 и била допустима.

Ищцата твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, защото не било налице искане от нейна страна за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и защото не било постигнато съгласие за дата на прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради постъпила молба на 23.05.2024г. за прекратяване по взаимно съгласие, но ищцата поддържа, че такава молба не била изготвяна и не била подписвана от нея, съответно не била подавана до работодателя. Посочва се, че предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал.1, т.1 КТ от ищцата към ответника работодател не съществува. При получаване на заповедта за прекратяване била показана снимка на документ, който съдържал предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, но подобен документ не бил подписван от нея.

Изтъква се, че прекратяването по взаимно съгласие се извършва писмено, като предложението също следвало да е писмено, ясно, категорично и безусловно. Смята се, че в настоящия случай работодателят е отправил предложение чрез издаване на самата заповед, а нямал право на това. Твърди се, че взаимното съгласие се отнасяло и до датата, от която трудовия договор се прекратява, а несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване означавало липса на взаимно съгласие. Посочва се, че липсата на писмено предложение от работника и изрично приемане от работодателя води до незаконосъобразност на издадената заповед, като подписът на работника или служителя в заповедта удостоверявал връчването, но не и съгласието за прекратяване.

В случай, че искът по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ бъде уважен, се иска да бъде уважен и искът по чл.344, ал.1, т.2 и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

Относно искът по чл. 344, ал. 1, т.3 се сочи, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е започвала друга работа, а оставането без работа било пряка последица от уволнението. Затова, ако се уважи искът за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, се моли на ищцата да бъде присъдено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което тя е останала без работа за периода от 6 месеца от 30.05.2024г. до 30.11.2024г. Допълва се, че последното получено брутно трудово възнаграждение на ищцата за месец февруари, през който е отработила всички 21 работни дни било в размер на 3029,40лв., от които начислена основна работна заплата в размер на 2907,29лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 122,11лв. Иска се посоченото възнаграждение да бъде прието за база за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, като шест брутни месечни работни заплати били в размер на 18 176,40 лв.

С оглед на посоченото се иска да бъде отменена Заповед № ******* от 29.05.2024г. като 2 незаконосъобразна, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника да изплати шест брутни работни заплати в общ размер 18 176,40лв. за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в периода 30.05.2024г.-30.11.2024г, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

В съдебно заседание от 15.01.2025г. ищцата е намалила иска си по чл. 225, ал. 1 от КТ, като след изменението същият е предявен за периода от 30.05.2024г. до 01.10.2024г. в размер на 12 117, 60 лева, на база последно БТВ (брутно трудово възнаграждение) от 3029, 40 лева, на база заключението на в. л. М..

В с.з. взема становище за доказаност на иска. Счита, че писмена молба не е подавала, както и че работодателят е свалил снимка от вайбър група на неподадена молба за напускане, сложил е върху същата входящия номер и е прекратил така правоотношението й, като оригинал на молба, входирана пред работодателя, за прекр. на ТПО, няма.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. А. В., с който се взема становище за неоснователност на исковете.

Не се оспорва, че ищцата е била служител в ответното дружество и е заемала длъжността „*********“. Твърди се, че на 23.05.2024г. тя е подала до ответника документ с название „******************“, който по своята същност представлявал, според ответната страна, недвусмислено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал.

1, т. 1 КТ. Смята се, че това основание било посочено и в молбата, под която тя е поставила подписа си. Освен това според ответника било изложено, че ако молбата за прекратяване по взаимно съгласие не бъде приета, тя следвало да се счита за предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ.

Поради изложеното по-горе ответникът навежда извод, че под уважаване на молбата се разбирало уважаване на молбата за прекратяване по взаимно съгласие, доколкото едностранното предизвестие на служителя за прекратяване на договора не е предмет на уважаване и не изисква съгласие от насрещната страна.

Отбелязва се още, че молбата била представена на прекия ръководител на ищцата, който незабавно поставил своя подпис, а след това тя се е срещнала с мениджър производство, на когото било възложено ръководството на производствената дейност на целия завод. Пред двамата ръководители тя заявила категорично, че желае да бъде освободена и двамата са потвърдили, че няма пречка молбата да бъде уважена. Те на свой ред уведомили за подадената молба ръководството на дружеството, както и служителите в дирекция „***********“, оторизирани да назначават и освобождават служители и да подготвят трудовоправната документация. На 23.05.2024 г. се посочва, че ищцата осъществила контакт със служител от отдел „************“ и я уведомила за напускането си. Твърди се, че на 23.05.2024 г. ищцата осъществила контакт с другия служител в отдела Г. Д., като в създадена от нея група е представила изготвената и подписана от нея молба за освобождаване.

На 29.05.2024 г. ищцата била поканена на среща с Г. Д. и прекия си ръководител, по време на която е била уведомена, че молбата за незабавно прекратяване на трудовия договор ще бъде удовлетворена, считано от 29.05.2024 г. Сочи се, че ищцата е приела и страните са се съгласили още на същия ден да бъде издадена съответната Заповед №****** за прекратяване на договора по реда на чл. 325, ал. 1, т.1 КТ. Тъй като тя се явила на работа на 29.05, в заповедта било посочено, че правоотношението се прекратява, считано от 30.05.2024г. Набляга се, че нито на 23.05.2024г., след като била представена молбата за прекратяване, нито след това ищцата не е 3 изразила пред работодателя каквото и да е намерение или желание да оттегли молбата си, нито е поискала неговото съгласие за оттегляне.

Твърди се, че правоотношението било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ въз основа на подадена от ищцата молба за прекратяване и съгласието на ответното дружество за това, като страните взаимно договорили датата на прекратяването съобразно желанието на ищцата за незабавно прекратяване. Оспорва се твърдението в исковата молба, че не било налице искане на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие като невярно и спекулативно поради положения от нея подпис. Допълва се, че в резултат на предприетите действия съществуването на молбата и нейното съдържание били станали известни и на външни лица, които не били служители на дружеството.

Посочва се, че ако не се приеме, че правоотношението е прекратено на основание чл.

325, ал. 1, т.1 КТ, трудовият договор на ищцата следвало да се счита за прекратен на основание чл.

326, ал. 1 КТ поради изрично направено от нея волеизявление за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовото правоотношение. Излага се, че подаденото в горепосочения смисъл предизвестие е достигнало до работодателя на 23.05.2024г., като ако тази дата на узнаване не бъде приета, се смята, че волеизявлението е достигнало до работодателя най-късно на 29.05.2024г.

Предвиденият срок за предизвестие в трудовия договор а ищцата бил 30 дни и се сочи, че е изтекъл на 22.06.2024г., респ. на 28.06.2024г., поради което към днешна дата не било налице валидно съществуващо трудово правоотношение и дори да не е било налице съгласие за прекратяване, правоотношението било прекратено поради изтичане на срока на подаденото предизвестие по чл.

325, ал. 1 КТ. Заради това се посочва, че дори съдът да уважи искът по чл. 344, ал.1, т.1, то другите два иска по чл. 344, ал.1, т.2 и чл. 344, ал.1, т.3 се явяват изцяло неоснователни. След изтичане на срока на отправеното предизвестие правоотношението между страните е прекратено не на основание процесната заповед, а на друго основание. Изтъква се, че поради това, че оставането без работа на ищцата не се дължало на прекратяване на трудовото правоотношение по силата на процесната заповед, а на отправеното от нея предизвестие, за нея не възниквало право да търси от ответника обезщетение за безработица за периода след датата на изтичане на срока на предизвестието . Заради това, ако заповедта бъде призната за незаконосъобразна, искът по чл.

344, ал.1, т.3 КТ щял да бъде основателен само за периода от датата на прекратяване на правоотношението по силата на процесната заповед 30.05.2024г. до датата на изтичане на предизвестието, т.е. 22.06.2024г. или 28.06.2024г. и следвало да бъде отхвърлен за остатъкът от заявения от ищцата 6-месечен срок. Сочи се, че този иск се явявал и недоказан, тъй като от страна на ищцата не били представени документи, удостоверяващи факта на нейната безработица.