Решение № 14529 от 30.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14529 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110136507 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Б. Т. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 523,80 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 04.08.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 64,68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 30.07.2020г., сумата от 10,30 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 04.08.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,03 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.09.2017г. до 30.07.2020г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.

„Триадица“, ул. ..., аб. № 388634, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 17.08.2020г. по ч.гр.д. № 35097/2020г. по описа на СРС, 58 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

Ответникът Б. Т. П. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че по образувано срещу него изп. д. №861/2021г. при ЧСИ С.Х., във връзка с издаден в полза на ищеца изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35097/2020г. по описа на СРС, 58 1 състав, претендираната сума е събрана принудително. Предвид това намира, че исковите претенции са неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 35097/2020г. по описа на СРС, 58 състав, по което на 17.08.2020г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Б. Т. П., А.И. П. и Т.И. П. за заплащане при условията на разделна отговорност, както следва: за Б. Т. П. - 2/6, А.И. П. – 3/6 и Т.И. П. – 1/6, на следните суми: сумата 1571,41 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 04.08.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 194,05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 30.07.2020г., сумата от 30,91 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 04.08.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,10 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.09.2017г. до 30.07.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – гр. София, общ. „Триадица“, ул.

..., аб. № 38863.

На 16.03.2021 г. на ищеца е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците.

С определение № 2475 от 20.09.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 9987/2021 г. на СГС е отменено по реда на чл.

407 ГПК разпореждане на съда №

20063851/08.03.2021г. по ч.гр.д. № 35097/2020г. по описа на СРС, 58 с-в, за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Б.

Т. П., както и е обезсилен издадения въз основа на това разпореждане изпълнителен лист, в частта за вземанията срещу длъжника Б. П. .

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред срещу длъжника Б. Т. П..

Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По отношение на заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи, че от възникване изискуемостта на вземанията са настъпили обстоятелства довели по прекъсване/спиране течението на давностния срок.

2

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже погасяване на задълженията.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда– етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик на твърдяната идеална част от процесния имот. От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, рег. № 986, дело № 43/2009г. /лист 28/ се установява, че на 19.03.2009г. Б. Т. П. е придобил ½ ид.ч. от притежавания от страна на дарителя – И.П.С. недвижим имот: 2/3 ид.ч. от жилище на първи етаж - северен близнак от сградата на ул. ..., гр.София, район „Триадица“, състоящо се от две стаи, преходен хол, кухня, антре, баня-тоалетна и други сервизни помещения, със застроена площ 75 кв.м., като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване. Видно от представено по делото удостоверение за наследници изх. № 3

240/09.02.2017г., издадено от Столична община, район „Триадица“ се установява,че И.П.С. е починал на 29.04.2016г., съответно на основание разпоредбата на чл.59 ЗС, със смъртта учреденото правото на ползване е погасено. С оглед на изложеното доколкото ответникът Б. Т. П. се явява собственик на ид.ч. от имота (2/6), той има качеството на потребител на топлинна енергия и следва да отговаря за задълженията за доставена топлинна енергия за процесния период, съобразно притежаваните права в съсобствеността.

Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно са обвързани от него и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е изразходвана енергия за отопление, като е имало монтирано 1 бр. отоплително тяло с поставен ИРРО, а топла вода не е начислявана.

Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален отчет. От същото се изяснява, че дължимата сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1571,41 лева. Съдът при преценката си по чл.202 ГПК намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи. От посочената сума ответникът дължи съобразно правата си в собствеността в процесния имот - сумата 523,80 лева (2/6 от 1571,41 лв.)

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. / нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4436d9c0-1626-401a-819b-d24e8a00c5e9