Решение № 1035 от 27.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Пловдив, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова П.а при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова П.а Въззивно гражданско дело № 20265300500244 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 404/03,11,2025 г., постановено п гр. д. № 2410/2025 г. на РС ***, „А. и КО“ ООД, ЕИК 115679615; е осъдено да заплати на Е. А. А., ЕГН **********; сумата от 45 000 лв. (равняваща се на 23008,13 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 06.08.2024г., за която трудова злополука е издадено разпореждане Разпореждане № 5104-15-280 от 26,08,2024 г. по описа на НОИ, Териториално поделение - Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата (06,08,2024 г.) до окончателното й заплащане, като за разликата над присъдената сума от 45 000 лв. (23008,13 евро) до пълния претендиран размер от 80 000 лв. (равняваща се на 40903,35 евро) искът е отхвърлен.

Срещу посоченото решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над размера от 23008,13 евро до пълния претендиран от 40903,35 евро, е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. А. А., ЕГН **********.

Жалбоподателят счита, че решението в тази част е незаконосъобразно поради 1 необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че приетият от РС дължим размер на обезщетението е занижен и не отговаря на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Поради това претендира решението на РС в тази част да бъде отменено и вместо това искът да бъде уважен за пълния претендиран размер.

Ответникът по тази въззивна жалба „А. и КО“ ООД, ЕИК 115679615, заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в частта, с която искът е отхвърлен.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от „А. и КО“ ООД, ЕИК 115679615; срещу посоченото по-горе първоинстанционно решение в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата от 15 000 лв. (равняващи се на 7669,38 евро) до присъдения размер от 45000 лв. (23008,13 евро). Подателят на насрещната жалба счита решението на РС в тази част за незаконосъобразно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С насрещната жалба се поддържат следните оплаквания: 1/ че определеното от РС обезщетение е завишено и не отговаря на принципа за справедливост; 2/ оспорва се извода на РС за неоснователност на предявеното възражение по чл. 201 от КТ за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в резултат на допусната от него груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения; 3/ оспорва се извода на РС за неоснователност на възражението за намаляване размера на дължимото обезщетение със суми в общ размер 3800 лв. (равняващи се на 1942,91 евро), които ответникът твърди да е заплатил на ищеца след злополуката; 4/ оспорва се извода на РС за неоснователност на предявеното възражение по чл. 200 ал. 3 от КТ за намаляване на дължимото обезщетение със сумите, получени от ищеца като обезщетения от общественото осигуряване; 5/ с насрещната жалба се предявява и оплакване, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 200 ал. 4 от КТ, тъй като при присъждане на обезщетението не е съобразено обстоятелството, че ищецът е получил обезщетение по сключен от работодателя застрахователен договор (твърди се, че плащането е извършено след приключване на устните състезания пред РС). Въз основа на изложеното от въззивния съд се иска да отмени решението в частта, атакувана с насрещната жалба, и вместо това да отхвърли претенцията за разликата над 2 сумата от 7669,38 до присъдения размер от 23008,13 евро.

Ответникът по насрещната жалба заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в тази част.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 200 от КТ. Предявен от Е. А. А., ЕГН **********; против „А. и КО“ ООД, ЕИК 115679615.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 40903,35 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане – порезно нараняване на дясната предмишница в областта на китката, срязване на сухожилия и мускули сгъвачи на китката и на пръстите на дясната ръка, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 06,08,2024 г., за която е издадено разпореждане Разпореждане № 5104-15-280 от 26,08,2024 г. по описа на НОИ, Териториално поделение - Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата (06,08,2024 г.) до окончателното й заплащане.

Ответникът оспорва основателността на иска. Признава съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването на трудова злополука на посочената дата, при която ищецът е претърпял посочените травматични увреждания. Оспорва претендирания размер като завишен и противоречащ на принципа за справедливост на обезщетението.

Твърди, че ищецът с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния резултат: за изпълнение на възложените му трудови функции при пренасяне на стъкло от статив и поставянето му в машина за миене, той проявил груба небрежност, пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност на труда и поради липса на елементарно старание и внимание ударил стъклото в миялната машина и с това предизвикал счупването. Заедно с това твърди, че след злополуката е заплатил на ищеца суми в общ размер 1942,91 евро, които следва да се приспаднат от обезщетението. Твърди още, че след злополуката ищецът получил обезщетение за временна нетрудоспособност, което на основание чл. 200 ал. 3 от КТ също следва да се приспадне от дължимото му обезщетение.

3

С постановеното по спора решение първоинстанционният съд е приел, че искът е доказан по основание и справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди възлиза на 23008,13 евро.

Приел е за неоснователни възраженията за съпричиняване, както и тези за приспадане на заплатените от общественото осигуряване суми и на заплатени от работодателя суми.

При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. По отношение на останалите основания за незаконосъобразност въззивният съд е обвързан от предявените с жалбите оплаквания.

Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти. Като такъв е посочено (от насрещния жалбоподател) обстоятелството, че след приключване на устните състезания пред РС, ищецът е получил застрахователно обезщетение по сключен от работодателя договор за застраховка. Това обстоятелство е прието за неотносимо към спора, доколкото пред РС ответникът не е предявил възражение по чл. 200 ал. 4 от КТ в предвидения за това преклузивен срок.

Като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона, настоящата инстанция приема следното:

Отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен характер и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

Безспорни между страните (а и установени от събраните пред РС писмени и гласни доказателства) са следните обстоятелства: към 06,08,2024 г. ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност „***“. На посочената дата ищецът работел в производствената база на 4 ответника, в зона за производство на стъклопакети. За изпълнение на задълженията си, ищецът следвало на извърши ръчно пренасяне на стъкла от статив до машина за миене на стъкла и да ги постави в машината. При изпълнение на една от тези операции, настъпило счупване на пренасяното стъкло и отломки от същото причинили дълбоко порезно нараняване в областта на китката на дясната ръка. Оказана му е първична помощ в МБАЛ в гр. ***, лед което е транспортиран в УМБАЛ „***“ – Пловдив, където му е установено срязване на мускула сгъвач на китката, срязвания на мускулите и сухожилията сгъвачи на първи-пети пръст на дясната ръка, срязване на срединния, лакътния и лъчевия нерви, срязване на лакътна артерия и частично срязване на дясната лъчева артерия. Извършена е спешна оперативна интервенция за възстановяване целостта на мускули и сухожилия, шев на нерви, реконстукция на кръвоносни съдове и отстраняване на разрушени и умъртвени тъкани. Извършено е имобилизиране на ръката и медикаментозно лечение. Във възстановителния период е провеждана рехабилитация и физиотерапия.

Тези обстоятелства са отразени и в Разпореждане № 5104-15-280 от 26,08,2024 г. по описа на НОИ, Териториално поделение - Пловдив, с което злополуката е приета за трудова.

Страните не спорят, че с това е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1 от КТ. Спорът се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението и основателността на предявените от работодателя: 1/ за намаляване на обезщетението на основание чл. 201 ал. 2 т. 1 от КТ поради съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в проявена груба небрежност при извършване на възложените му задачи, в резултат на което сам е ударил стъклото в машината и това е причинило счупването му; 2/ за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 200 ал. 3 от КТ – с размера на получените от ищеца обезщетения за временна неработоспособност ; 3/ за намаляване размера на обезщетението с размера на заплатени от работодателя на ищеца суми в общ размер 1942,91 евро.

Относно размера на дължимото обезщетение:

Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на 5 претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

От заключението на извършената пред РС Съдебно-медицинска експертиза се установява, че за лечение на причинените от злополуката травми ищецът е претърпял: оперативно лечение, продължителен период на обездвижване на дясната ръка и последващи рехабилитация и физиотерапия.

Изпитвал е интензивни болки по време на травмата и в продължителен период след това. В острия стадий на увреждането е имало условия за животозастрашаваща кръвозагуба, която е преодоляна чрез оказаната медицинска помощ. В късния стадий са се развили сраствания на увредените структури, отговорни за реализиране на хватателната функция на ръката. В резултат на това е настъпила загуба на хватателната функция на дясната ръка на ищеца (осакатяване по см. на чл. 128 от НК). В процеса на възстановяване болките са стихвали, но не са изчезнали напълно, ищецът ще изпитва болки при опит за пасивно или волево движение на китката и пръстите на дясната ръка, без да е възможно на го осъществи.