Решение № 1562 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330118275 по описа за 2022 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „Профи кредит България” ЕООД против А. Й. А. и уточняващи молби се твърди, че на 21.11.2016 г. бил сключен договор за потребителски кредит № *** между страните, с посочени в исковата молба параметри, в качеството им съответно на кредитор и длъжник. Сумата по кредита била 3800 лв., срокът – 36 месеца, ГПР – 49.89 %, а ГЛП – 41.17 %. Възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги било в размер на 2496.24 лв., а размерът на вноската по този пакет – 69.34 лв. Общото задължение възлизало на 9171.36 лв. Сумата по договора била преведена на ответната страна, като на 22.03.2017г. ответникът подал заявление за промяна на погасителен план и пожелал отлагане на една погасителна вноска. На 31.03.2017г. между страните бил сключен анекс към договора, с който страните се съгласили да се отложи погасителна вноска № 4, която следвало да се плати в края на погасителния план, а вноските от 36 броя ставали 37. На 19.04.2018г. след заявление от ответника бил сключен нов анекс, с който се отлагала погасителна вноска № 18, а вноските от 37 ставали 38. Съгласно чл.4 било дължимо и договорно възнаграждение в размер на 746.36 лв. от падежа на първата неизплатена вноска – 25.10.2018г. до 03.09.2019г.

– датата на предсрочната изискуемост. Оставали дължими и 1109.44 лв. по закупения пакет допълнителни услуги от общо договорените 2496.24 лв., след приспадане на платените 1 386.80 лв. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускане на кредита, а било по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля. Длъжникът се бил възползвал от услугите по пакета – приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски. Длъжникът направил 19 пълни и една частична погасителна вноска, като според чл.12.3. от Общите условия към договора за кредит, в тази хипотеза кредиторът можел да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Така на 03.09.2019г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението по чл.410 1

ГПК, за което длъжникът бил уведомен. Размерът на непогА.ото задължение възлизало на 6353.95 лв. Поради това е направено искане за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2260.79 лв. главница, 746.36 лв. договорна лихва, 1109.44 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 273.14 лв. законна лихва от 03.09.2019г. до 29.09.2022г. С молба от 05.05.2022г. е уточнено, че се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 746.36 лв. договорно възнаграждение и сумата от 1109.44 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащането им, а с молба от 08.11.2023г. – че се претендира установяване на вземания от 2260.79 лв. главница, 746.36 лв. договорно възнаграждение, 1109.44 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 273.14 лв. законна лихва, с оглед допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка по заповедното производство. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1391 по описа на ПРС за 2022г., като във връзка с подаденото от длъжника възражение се предявявали настоящите искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът се ползвал от защитата по ЗЗП, в качеството си на потребител. Посочено е, че дружеството – ищец е нарушило изискванията на чл.143, т.18 и чл.147, ал.1 ЗЗП. Бил нарушен и чл.11 ЗПК, тъй като от съдържанието на Раздел „Параметри“ в договора потребителят не можел да прецени икономическите последици от договора. Не ставало ясно какво точно се включва в погасителната вноска по отношение на главницата и лихвата, нямало данни ответникът да е запознат с Общите условия, не бил подписан и погасителен план. Договорът бил сключен при определен само от търговеца размер на възнаградителната лихва. Договорът не отговарял на изискванията на чл.11, т.9, 11, 12, 15, 16, 20. Липсвало посочване на лихвен процент при просрочие, липсвало предупреждение за последици при просрочие на вноските и др. Договорът бил недействителен на основание чл.22 ЗПК. Уговорена била лихва от 41.17 %, като уговорката била противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Клаузата за възнаградителната лихва и за възнаграждение по пакет допълнителни услуги накърнявала договорното равноправие. С допълнителните услуги кредиторът целял да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона.

Уговорките противоречали и на разпоредбата на чл.10а ЗПК. Налице било заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Формулирано е възражение за прихващане, в случай, че съдът счете иска за главница от 2260.79 лв. за основателен, със сумата от 2716.62 лв. – представляваща получена от ищеца сума за лихва за забава върху главница в размер на 408.98 лв., такса за извънсъдебно събиране от 30 лв., законна лихва върху главница от 890.84 лв., възнаграждение по пакет допълнителни услуги от 1386.80 лв. по нищожен договор за кредит от 21.11.2016г., при начална липса на основание в периода от 21.11.2019г. до 15.05.2023г.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 13971 по описа на СРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № 7780 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.11.2022г., с която е разпоредено А. Й. А. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД главница 4116,59 лв. /четири хиляди сто и шестнадесет лева петдесет и девет стотинки/ ; законна лихва - 273,14 лв. /двеста седемдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ за периода от 03.09.2019 г. до 29.09.2022 г. ; законна лихва за периода от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането ; разноски - 87,79 лв. /осемдесет и седем лева седемдесет и девет стотинки/ за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП, което съдът определя на сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, предвид едностранния характер на производството и ниската фактическа и правна сложност.

2

С разпореждане от 02.11.2023г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по делото заповед за изпълнение, като е разпоредено длъжникът да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД 2260,79 лева /две хиляди двеста и шестдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща незаплатено задължение по договор за потребителски кредит № *** от 21.11.2016г.; 746,36 лева /седемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ - договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.10.2018г. – 03.09.2019г.; 1109.44 лева /хиляда сто и девет лева и четиридесет и четири стотинки/- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 273,14 лева /двеста седемдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ - законна лихва за периода 03.09.2019г. до 29.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 87,79 лева /осемдесет и седем лева и седемдесет и девет/ внесена държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП.

Представен е договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт от 18.11.2016г., както и Общи условия на дружеството. Представен е и погасителен план, видно от които кредитът е следвало да се погаси на 36 бр. вноски, с падеж на първа погасителна вноска 25.12.2016г. и падеж на последна погасителна вноска – 25.11.2019г. Представени са анекс № 1 и анекс № 2 към договора, ведно с погасителни планове.

По делото са представени извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ***, както и уведомително писмо до А. А..

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в договора за потребителски кредит от 18.11.2016г. заемодателят е включил в ГПР само възнаградителна лихва – 49.89 %. С включване на такса по пакет от допълнителни услуги ГПР се увеличава с 47.57 % и е 97.46 %. Общо платената сума по договора е 6 353.95 лв., от които 1 539.21 лв. главница, 2 098.12 лв. договорна лихва, 1 386.80 лв. допълнителни услуги, 408.98 лв. лихви за забава, 890.84 лв. законна лихва, 30 лв. такси по тарифа.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 13971 по описа на Районен съд Пловдив за 2022г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От представените по заповедното производство писмени доказателства се налага извод, че между страните на 18.11.2016г. е подписан договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***.

В отговора на исковата молба са наведени възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за 3 неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл.10а, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Установено е изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ищеца, ведно с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89 %, а ГЛП - в размер на 41.17 %. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл.26, ал.1 ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл.26, ал.1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.