Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 686 от 17.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1213/2023
Вид
Определение № 686
Подписан
17.07.2023
В сила
17.07.2023
Състав
Иван Бонев Бонев, Спасимир Спасов Здравчев, Даниела Димитрова Събчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно частно наказателно дело № 20235300601213 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по Жалба вх. № 48691 / 26.05.2023 година по описа на Районен съд - Пловдив срещу Определение № 348 от 10.05.2023 година по ЧНД № 6719 / 2022 година на Районен съд - Пловдив, ХI наказателен състав, с което е потвърдено Постановление № 849 / 2020 / 08.11.2022 година на Районна прокуратура - Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 104 / 2020 година по описа на 01 РУ към Областна дирекция на МВР - Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на престъпление по чл.

129, ал. 1 от НК.

В жалбата се релевират съображения, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи се, че в съдебната процедура по чл. 243 от НПК е принципно положение съдията от първоинстанционния съд, осъществяващ съдебния контрол върху досъдебното производство, да не упражнява функцията по ръководство и решаване, а процесуалната му роля на решаващ орган да се изчерпва с това да следи за законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт. Но, като е приел, че мотивите на Районна прокуратура - Пловдив за прекратяване на наказателното производство са неправилни с оглед установената по делото фактическа обстановка и приложението на материалния закон, Районният съд е подменил волята на прокурора в нарушение на законоустановените му функции по чл. 46 от НПК, изместил е представителя на държавното обвинение по съществен въпрос, свързан с прекратяване на наказателното производство. От друга страна се сочи, че неправилно Съдът не е кредитирал показанията на пострадалия и ги е окачествил като изолирани и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, защото тези показания са единственият пряк доказателствен източник, потвърждаващ обвинителната теза, и е логично възпроизведената с тях доказателствена 1 информация да не кореспондира със свидетелските показания на лицата, участвали в побоя над пострадалия. Излага се още, че първостепенният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че инкриминираните телесни увреждания на пострадалия са причинени при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК с доводи, че деянието на празнуващите свидетели не покрива критериите на този материалноправен институт, защото по делото се съдържат достатъчно обективни данни, че, след като пострадалият е бил неутрализиран, празнуващите лица са продължили да му нанасят удари, а трайната практика на ВКС е в смисъл, че при прекратено нападение е невъзможно да бъдат извършени защитни действия.

По изложените съображения се иска определението на Районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно извършване на допълнителни действия по разследването с оглед разкриване на обективната истина.

След запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен съдебен състав намира депозираната жалба за ДОПУСТИМА – подадена е от процесуално легитимирано лице измежду посочените в чл. 243, ал. 7 от НПК в указания в разпоредбата 7-дневен преклузивен срок, но по същество жалбата е НЕСНОВАТЕЛНА.

След сезиране от пострадалия В. Б. Ц. чрез повереника му адвокат А. Б.

Б. на Районна прокуратура - Пловдив с Постановление от 03.02.2020 година по чл. 212, ал. 1 от НПК от наблюдаващия прокурор е образувано досъдебното производство – № 104 / 2020 година по описа на 01 РУ на МВР Пловдив за това, че на 09.12.2019 година в град Пловдив е нанесена средна телесна повреда на В. Б. Ц., изразяваща се в счупване на горната фаланга на пети пръст на лявата ръка – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани В. Б. Ц.

(пострадалият), * (присъствалите лица в жилището на * в град Пловдив, в което между него, * и *, от една и страна, и Ц., от друга, настъпва инцидентът, предмет на делото), * и * (полицейските служители, посетили апартамента на * непосредствено след инкриминираните събития), * (жената, с която допреди месеци преди инцидента В. Ц. живее на семейни начала); приобщени са документи и веществени доказателства – снимки и запис на единен европейски номер 112, на който е извършен оглед; изготвени са съдебномедицински експертизи по писмени данни – първоначална от съдебен лекар, повторна от друг съдебен лекар и лекар специалист по ортопедия и травматология и допълнителна от втория съдебен лекар.

След приключване на разследването с Постановление от 08.11.2022 година наблюдаващият прокурор прекратява наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В акта си прокурорът приема, че от доказателствената съвкупност не се установява нападение от страна на *, * и * над Ц., в каквато насока са показанията на пострадалия (че на инкриминираната дата отива до апартамента на *, за да направи забележка за силната музика, но е нападнат и бит от тях, при което бойният му пистолет „Глок 19“ изпада от кобура му, 2 след което е завлечен в жилището и е бит още), а мотивира прекратителния си акт с осъществен от * и * граждански арест по смисъла на чл. 12а от НК, заради следните обстоятелства:

Обезпокоен от шума, идващ от апартамента на празнуващите още от вечерта на 07.12.2019 година студентския празник младежи *, около 02:30 часа на 08.12.2019 година В. Ц. отива ядосан с асансьора до съответното жилище, за да направи забележка, като носи със себе си законно притежавания от него боен пистолет. Звъни, но не му отварят. Това допълнително го изнервя и той започва да чука по вратата. В това време * е в тоалетната, разположена до входната врата на апартамента, а останалите младежи се забавляват в хола. Чули тропането по външната врата, празнуващите намалят музиката, а домакинът * отива и отваря. Ц. го пита какво правят тук, вади оръжието си, влиза в коридора на апартамента, опира пистолета в челото на *, избутва го навътре в коридора, и го удря с оръжието в областта на главата. В същото време от тоалетната излиза *, вижда в гръб непознат мъж, опрял пистолет в главата на приятеля му и решава да го обезвреди – хваща ръката с пистолета на Ц., извива я така, че мъжът да пусне оръжието и то пада на пода; след това * прави подсечка на Ц. и той пада на земята. Двамата със * го задържат на пода, като * изритва пистолета настрани, за да не го достигне Ц.. В това време в коридора се показва *, взема пистолета от земята, изнася го на терасата на апартамента и звъни на ЕЕН 112, за да съобщи за случилото се, а Ц. поставен на пода в хола, като между него и младежите продължават да се разменят заплашителни и обидни реплики до идването на органите на реда.

Същевременно представителят на държавното обвинение не приема първоначално изготвената съдебномедицинска експертиза (№ 75 / 2020 година), защото според него е непълна и необоснована, тъй като е изготвена без участието на специалист ортопед, а само от съдебен лекар. Съгласно заключението на тази експертиза, освен леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК (контузия на дясната коленна става и установена по-късно лезия в задния рог на медиалния менискус с размер 1,14 см) и чл. 130, ал. 2 от НК (контузия на главата, кръвонасядане по клепачите на лявото око и по лявата очна ябълка, кръвонасядане по горния клепач на дясното око, кръвонасядане с оток и палпагорна болка по лявата лицева половина, две дъговидни охлузвания и овални кръвонасядания по шията отляво и кръвонасядане по дясната раменна област), на пострадалия му е причинена и средна телесна повреда по чл. 129 от НК, а именно: счупване на горната фаланга на 5-и пръст на лявата ръка, наложило лечение чрез гипсова имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-голям от един месец.

Приети са от прокурора повторната съдебномедицинска експертиза (№ 18 / 2022 година) и допълнителната такава (№ 218 / 2022 година), назначена по искане на повереника на В. Ц., съгласно чиито заключения на пострадалия са причинени установените вече с първоначалната експертиза леки телесни повреди, като за вътрешния менискуса се сочат посттравматични възпалителни процеси и пълно разкъсване. Съгласно тази заключения, обаче, на пострадалия не е причинена средна телесна повреда – при повторен преглед от експерта ортопед на рентгеновата снимка от 17.12.2019 година на 3 лявата длан на В. Ц. (9-и ден след инцидента), направена в УМБАЛ „Еврохоспитал“, при наличие на гипсова превръзка, затрудняваща допълнително ясното разчитане на рентгеновата находка, се установява, че счупването на проксималната фаланга на 5-и лъч е с давност повече от 20 дни, т. е. преди датата на инцидента на 08/09.12.2019 година.

Тези експертни изследвания, освен приетата фактическа обстановка, обосноваваща според представителя на държавното обвинение наличието на материалноправния институт на гражданския арест по смисъла на чл. 12а от НК, са и причината от страна на Районната прокуратура да се счете и липсата на деяние по чл. 129, ал. 1 от НК – престъпление от общ характер. В същото време, с оглед наличието на травматични увреждания на Ц., обективиращи причинени леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, наблюдаващия прокурор излага мотиви защо не е налице и деяние, извършено по хулигански подбуди – провокативно поведение от страна на самия пострадал, действал в твърде изострено емоционално състояние въпросната вечер, и липса от страна на * * и * * на демонстрирано неуважение към обществения ред и нежелание да се спазва същия, като действията им били насочени към конкретна личност по конкретен повод и за защита.

Недоволен от прокурорския акт, пострадалият В. Б. Ц. го обжалва чрез повереника си адвокат А. Б. Б. и в производство по реда на чл. 243, ал. 5 и ал.

6 от НПК е постановен атакуваният съдебен акт от 10.05.2023 година.

В Определението, с което потвърдено Постановлението от 08.11.2022 година, е възприета същата фактическа обстановка, но от съдията е кредитирана първоначалната съдебномедицинска експертиза по писмени данни – № 75 / 2020 година, с аргументи, че изследването в УМБАЛ „Еврохоспитал“, е извършено на 17.01.2020 година, а не както е прието вещите лица на 17.12.2019 година, което се установява от приложеното копие на образна диагностика на л. 14, т. II от ДП, а това води до заключението, че изводите за стара фрактура (настъпила преди повече от 20 дни) следва да се правят именно от дата 17.01.2020 година и би следвало да отговарят за настъпването на фрактурата към процесната дата.

Същевременно от Съда е прието, че настъпилите увреждания у Ц. са причинени при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК с излагане на подробна мотивировка за наличието на всеки от елементите на правния институт, включително за липсата на обстоятелства, сочещи превишаването й. От друга страна, незнанието и липсата на възможност да се предположи от *, че към момента на инцидента насоченият от Ц. към главата н а * пистолет е без поставен патрон в цевта и без поставен патронник, включително дали оръжието е бойно или газово, според първостепенния съд сочи също на фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК при действията на първия. А за граждански арест може да се говори едва след отвеждането на В. в хола на апартамента, след като противоправното му нападение над * е елиминирано от * в коридора на жилището.

Тези са и доводите на Районния съд да счете, че от очертаната фактическа страна постановлението на прокурора е законосъобразно като краен резултат, но не и на основанията, на които е прието, че не е осъществен 4 състава на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и че са налице предпоставките по смисъла на чл. 12а от НК за задържане на престъпник.