Решение № 10186 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10186 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИ. АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110129835 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответниците В. К. И. и А. К. И. са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им в гр.София, ж.к.***************** през периода ноември 2021 - април 2024 г. и е извършвал услугата дялово разпределение. Последните са се задължили да плащат цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са задължени за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ДИРЕКТ ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект. И това дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си – 42,32 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода 1 ноември 2021 - април 2024 г. за 9,19 лв.– обезщетение за забава за периода 14.1.2022 - 17.12.2024 г. Моли и за осъждането на ответниците за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.

Ответниците В. К. И. и А. К. И. оспорват исковете по основание и размер и молят за отхвърлянето им. Отричат да са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, да са получили изпълнение по такъв договор и да са се ползвали от услугата дялово разпределение.

Трето лице помагач – ДИРЕКТ ЕООД – не изразява становище по исковете.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №76518/24 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-вг. на СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответниците са подали възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

От приетите по делото договор от 19.2.1993 г. за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 от ЗТСУ и от удостоверение за идентичност на имот се вижда процесният топлоснабден имот е придобит от наследодателите на ответниците – родителите им – В.С. И. и К.Н. И.. От приетите удостоверения за наследници е видно, че последните са починали на 25.3.22 г., съответно – на 23.12.2023 г. и са наследени от децата им – ответниците – В. и А. И. при равни квоти в съсобствеността. /доводът на ответниците, че нямало доказателства да са приели наследството на родителите си се опровергава от обстоятелствата, че се ползват от имота, което се вижда от приложените към заповедното производство разписки на съобщения, от които личи, че са ответника И. е открита в имота да й бъде връчено съобщение; личи и от обстоятелството, че ответниците нито твърдят нито доказват да са се отказали от наследството на родителите си и в това отношение няма никакви обстоятелства, които да пораждат съмнения да се е случило обратното/. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия 2 срещу заплащане.

От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответниците, се вижда, че третото лице помагач ДИРЕКТ ЕООД е избрано да извършва услугата топлинно счетоводство. Решението е последвано от договор между представителна етажната собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределиели и термостатни вентили и дялово разпределение.

С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка и монтиране на електронни радиаторно разпределители и извършване на услугата топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническата и експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на потребената топлинна енергия през исковия период.

Показанията му се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно посочените договори.

На ответниците е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, отопление на имота и топлинна енергия, която е отдадена от сградната инсталация. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.

Цената за услугата дялово разпределение и лихвата върху нея за исковите периоди се равняват на претендираните от ищеца суми.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи: Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на фактите, обуславящи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия по чл.150, ал.1 ЗЕ ЗЗД, договарянето на тази услуга и 3 извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.

Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.

В процесния случай ищецът е извършвал услугата дялоро разпределение чрез подизпълнител – третото лице помагач, което е избрано то етажната собственост да извършва топлинното счетоводство, дяловото разпределение през исковия период, като проверява измервателните уреди и отчита измерените от тях стойности. Прорекита в настоящия случай и конкретните показатели на топломерите са отразени в протоколи, подписани от абоната.

Това личи от представените от третото лице помагач протоколи, които не са оспорени от ответниците. От приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи се установява, че ответниците и техните наследоатели са получавали топлинна енергия през исковия перод, че същата е отчитана коретно и задълженията им се равняват на претендираните от ищеца суми, за които не се събраха доказателства да са погасени. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се установява от счетоводните отчети на ищеца за периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е извършвана услугата „дялово разпределение“.

Относно иска по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на ответниците - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.

4

В случая началото на забавата следва да се постави с изтичането на срока за извършване на отделните периодични плащания, който е определен с общите правила на договора за продажба на топлинна енергия - чл.33, ал.1 от Общите правила, според който клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Ето защо, ответниците са в забава за плащане на процесните суми и това показва, че исковете за лихви са изцяло основателни.

Относно направените по делото разноски: Предвид частичната основателността на исковете, ответниците на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК са задължени да платят на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете – 75,00 лв. за разноските по заповедното дело и 1125,00 лв. - по исковото.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците В. К. И. с ЕГН ********** и А. К. И. с ЕГН ********** с адрес в гр.София, ж.к.***************** са задължени да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул.

„Ястребец” № 23, разделно – по 1/2, от следните суми:

- на осн. чл.79, ал.1ЗЗД,– 21,63 евро /42,32 лв./, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода ноември 2021 април 2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №76518/24 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 20.12.2024г. до изплащането на сумата;

- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 4,69 евро /9,19 лв./, обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 14.1.2022 - 17.12.2024 г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците В. К. И. с ЕГН ********** и А. К. И. с ЕГН ********** да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, , ЕИК 831609046 следните суми: 575,20 евро /1125,00 лв./, представляваща обезщетение за направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 75,00 лв.– по заповедното ч.гр.д.

№76518/24 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от 5 исковете.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца ДИРЕКТ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6