Решение № 4937 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4937 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110215778 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба от М. А. Б., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Н. И. от АК-Пловдив срещу наказателно постановление № BG03032022/4000/Р8-176/31.08.2022 г., издадено от Георги Атанасов Темелков – директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 179, ал.3а ЗДвП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие на възприетите от административните органи фактически положения с обективната действителност, в частност за тяхната доказателствена необезпеченост. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. И. от АК-Пловдив, с 1 пълномощно по делото, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за недоказаност на авторството на твърдяното административно нарушение.

Претендират се извършените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.

Симона Георгиева, с приложено по делото пълномощно. Пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на възведеното административно обвинение, в каквато насока не са наведени конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Производството пред настоящата инстанция е второ поред, след като с решение № 6398/27.10.2023 г. по КНАХД № 3113/2023 г. по описа на АССГ, XIII касационен състав е отменено решение от № 471/29.01.2023 г. по НАХД № 12806/2022 г. по описа на СРС, НО, 20 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителни указания за излагане на мотиви от фактическа и от правна страна.

2

С акт за установяване на административно нарушение № BG03032022/4000/Р8-176/03.03.2022 г., съставен срещу жалбоподателя М. А.

Б. от А. Е. А. – инспектор в Териториална дирекция „Митница Русе“, отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ и в присъствието на свидетелите В.Е.Ч. и В.В.Г. е констатирано, че на 03.03.2022 г. в 02:05 ч., в направление излизане от територията на Република България на ГКПП Русе-Дунав мост пристига пътно превозно средство /ППС/ – товарен автомобил марка „Даф“ с рег. № ***** с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав на 12 тона и 5 оси, като след извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е установено посредством контролно устройство с идентификатор № 10181, че на 24.02.2022 г. в 12:25 ч. между 18 и пътен възел „Илиянция“ на път А-6, отсечка 50+427 за процесното ППС не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП, обн. в ДВ бр.

26 от 29.03.2000 г./.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и след съставянето му препис е връчен лично на Б.. В хода на проверката водачът заплатил дължимата пътна такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 167,00 лева, но не извършил плащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750,00 лева в изискуемия 14-дневен срок.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № BG03032022/4000/Р8-176/31.08.2022 г. от Георги Атанасов Темелков – директор на НТУ към АПИ, с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 09.09.2022 г., видно от приложената по делото разписка за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 23.09.2022 г., видно от поставения печат върху същата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

3

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, имайки предвид представените заповеди за назначаване и оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган, както и в предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване и ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника Б., поради допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довело до ограничаване правото му на защита.

От съдържанието на АУАН и оспореното НП става ясно, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили акуратно и задълженията си по чл. 42, т. 5 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, а именно да опишат законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, като такова е ситуирано в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от същия нормативен акт, където е предвидено, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Липсата на изрично фиксиране на визирания нормативен регламент несъмнено рефлектира върху правото на 4 жалбоподателя Б. да узнае не само фактическите, но и юридическите измерения на вмененото му административно нарушение. Обсъденият порок е неотстраним от съда, тъй като подобна инициатива би довела до квалифициране на деянието едва във въззивното производство, което е процесуално недопустимо /в този смисъл вж. решение № 12987 от 26.07.2024 г. по КНАХД № 5353/2024 г. по описа на АССГ, XVII касационен състав, докладчик-съдия Ирина Кюртева, решение № 1511 от 08.03.2024 г. по КНАХД № 11155/2023 г. по описа на АССГ, V I касационен състав, докладчик-съдия Евгения И., решение № 6467 от 31.10.2023 г. по КНАХД № 6324/2023 г. по описа на АССГ, XVII касационен състав, докладчиксъдия Владимир Николов и др./.

На следващо място - по делото липсват каквито и да било доказателства, касателно авторството на твърдяното административно нарушение, като дори актосъставителят и наказващият орган не сочат изрично, че на 24.02.2022 г. в 12:25 ч. между 18 и пътен възел „Илиянция“ на път А-6, отсечка 50+427 процесното ППС е било управлявано именно от жалбоподателя Б.. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП предвижда отговорност за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Съгласно легалната законова дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. На етапа на съдебното следствие не са събрани фактически данни в очертаната насока, а фриволно изразеното становище от процесуалния представител на наказващия орган в приложеното на л. 6 от СП писмо, че авторството е установено от липсата на възражения от привлеченото към отговорност лице се намира в крещящо противоречие с презумпцията за невиновност и отсъствието на правно задължение жалбоподателят да доказва своята невинност /арг. от чл. 16 и чл. 103, ал. 2 НПК, приложими съобразно препращането на чл. 84 ЗАНН/.

Съставеният АУАН, респективно писмените доказателства, на 5 които същият се основава не се ползват с презумптивна доказателствена сила относно съдържащите се в тях фактически положения /разпоредбата на чл.

189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, съобразявайки и дадените задължителни указания от върховната съдебна инстанция в очертаната насока с т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, като в тежест на наказващия орган е да докаже твърдяното нарушение, в частност неговото авторство, което в настоящото производство не беше сторено по изискуемия от закона несъмнен начин.

Независимо от изложеното, ако изброените недостатъци условно бъдат игнорирани, съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя застъпената от адв. И. позиция, че закупената на 24.02.2022 г. маршрутна карта е позволявала безпрепятственото преминаване на процесното ППС между 18 и пътен възел „Илиянци“ на път А-6, отсечка 50+427, имайки предвид, че същата е обхващала различен маршрут – ГКПП Калотина (I-8) – гр. София, Околовръстен път, бул. „Черни връх“ (II-18). Посоченото обстоятелство е онагледено недвусмислено на представената от АПИ географска карта.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като отделно от това отговорността му е ангажирана при доказателствен дефицит, касателно авторството на вменената деятелност.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а това обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните доводи.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки представените договори за правна защита и съдействие, от който е видно, че жалбоподателят Б. е заплатил за процесуално представителство от адв. Н. И.