Решение № 96 от 28.04.2014, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28.04.2014 г. гр.Свиленград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Свиленградският районен съд гражданска колегия на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Добринка Кирева при секретаря: Н.Д. и с участието на прокурора:................ като разгледа докладваното от съдия Кирева гражданско дело №163 по описа на СвРС за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск по чл.127 от СК и по чл.143, ал.2 от СК .

Постъпила е искова молба от Е.М.А. с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете М. Е.

А. против К.С.Ч. с ЕГН ********** ***.В постъпилата исковата молба ищецът,твърди че с ответницата нямали сключен граждански брак , но живеели на семейни начала ,в резултат на което им се родило дете- М. Е. А. с ЕГН **********, роден на ***г..Твърди се,че малко след раждането на детето ответницата напуснала дома им и заминала за Италия,като не им се обаждала,нито се интересувала от детето,нито пък плащала издръжка. Самото дете ,също не познавало майка си, която в момента живеела в Свиленград,но при срещите й с ищеца му заявила,че не желае да се грижи за детето и той да вземел правата върху него,като не искала режим на свиждане ,както и не искала да заплаща издръжка за детето. За детето се грижил единствено ищеца,с помощта на родителите му. Твърди,че работел на частно в строителството и земеделието и изкарвал прилични доходи,с които можел да посреща нуждите на семейството си и да се издържа. Живеел в триетажна къща,собственост на родителите му,която била обзаведена с всички удобства,като родителите му живеели на първия етаж, а той и детето на втория.

С оглед на изложеното и на основание чл.127,ал.2 от СК , моли съда да постанови решение с което Да му предостави родителските права върху детето и да осъди ответницата да му заплаща като баща и законен представител на мамолетното дете месечна издръжка в размер на 100лева.

В срока даден от съда по делото е депозиран отговор от ответника по иска.В отговора ответницата твърди ,че била съгласна детето М. Е. А. да остане да живее при баща си ищеца по делото. Съгласна била бащата да осъществява родителските права върху детето и не желаела да й бъде определен режим на свиждане с детето,тъй като нямала условия да го гледа. Сочи,още че не желаела да заплаща издръжка за детето , защото нямала доходи и нямала имоти.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и се установява от представеното Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №2051 от 19.10.2012г. на общ.Стара Загора ,че детето М. Е. А. , роден на ***г. в гр.Стара Загора с ЕГН ********** е с родители майка К.С.Ч. с ЕГН ********** и баща Е.М.А. с ЕГН **********.

Приет бе и социален доклад на

ДСП-Свиленград, в който при проучването си социалните работници са установили, че бащата - ищец по делото и детето М. живеят в триетажна къща собственост на родителите на бащата,като ползват първия етаж. Социалните работници са установили,че в жилището има удобства за отглеждане и възпитание на детето, електрифицирано и водоснабдено,има кабелна телевизия. Сочат още , че се поддържа добра хигиена. Социалните работници ,сочат ,че бащата работи на частно в строителството и изкарва достатъчни средства за да задоволява нуждите на детето,а майката понастоящем е безработна. Посочено е ,че при отглеждане на детето ,бащата получава подкрепа от роднините с които съжителства.Детето е в добро здравословно състояние. Има избран л.лекар.

Направени са необходимите имунизации.

Не съобщават за минали, настоящи и хронични заболявания.Посочена е семейната динамика,както и че майката е съгласна детето да се отглежда от бащата,а тя да заплаща издръжка за детето си .Мнението на ДСП-Свиленград е че въз основа на извършеното проучване е установена, че детето М. се отглежда и възпитава от бащата с подкрепата на неговите родители. Същият желае родителските права по отношение на сина му да бъдат предоставени на него, а майката да заплаща месечна издръжка и да бъде определен режим на виждане и лични контакти на майката с детето.В интерес на детето е родителите да поддържат добри взаимоотношения помежду си и да осигуряват благополучието на детето си.Отбелязано е,че бащата има необходимия капацитет и умения да продължава да полага грижи за сина си .

При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл.127 ал.2 от СК е единствен правен способ за разрешение на разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанието на единия или другия родител, а от интересите на децата.При преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че единствено ищеца притежава родителски и възпитателски качества за разлика от майката, която след раждането на М. е оставила детето си единствено на грижите на ищеца .

Следва да се посочи,че страните не спорят относно това ,кой да упражнява родителските права върху детето,както и при кого от родителите да живее,а напротив ответницата изразява съгласие детето да се отглежда от бащата, който да упражнява родителските права върху него.В подкрепа на това е и социалния доклад по делото,като видно от същият ответницата и пред социалните работници е изразила това свое становище,като същите са констатирали,че за детето грижи полага бащата, като получава подкрепа от своите родители . Ето защо интересите на детето налагат да не се променя социалната среда, към която е адаптирано, като едновременно с това се полагат усилия за пълното възстановяване на връзката между майката и детето, за което най-голяма отговорност носи родителят, на когото следва да се предоставят упражняването на родителските права. Освен това съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, към която препраща чл.127 ал.2 от СК и съгласно която – освен гореизброените обстоятелства /възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето/, следва да се съобрази полът и възрастта на детето. Детето е на възраст – на 2 години, от мъжки пол , адаптирано е към средата и хората ,които го отглеждат след напускането на ответницата на семейството им. Не на последно място - съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, при разрешаване на спора за родителските права следва да се съобрази и възможността за помощ от трети лица – близки на родителите – на каквато помощ ищеца може да разчита по отношение на роднините с които живее/на което сочи изложените данни в социалния доклад/.По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата.

С оглед изискването на чл. 127 ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на лични отношения за детето и другия родител – майката - а именно да го взима всяка първа и трета събота от месеца – от 10ч. до неделя - 18ч., по един месец през лятото,който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и 5 дни през коледната ваканция и 5 дни през пролетната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

По иска с правно основание чл.143 от СК.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно, респективно малолетно лице”. Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, като в чл. 122, ал. 2 от СК е предвидено, че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.

Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Ал. 2 от своя страна предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите – чл. 142, ал. 1 СК, а минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал. 2 на чл. 142 от СК. Размерът на минималната месечна работна заплата, считано от 01.01.2014година съгласно ПМС № 249/11.10.2013г. Минималната работна заплата за страната е определен в размер на 340лева, а размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 85,00 лева.

Съдът при определяне размера на необходимата издръжка отчете обстоятелството, че малолетното дете в момента е в ниска възраст,а именно на две години. От друга страна съдът взе впредвид,че детето живее с баща си.

По делото се установява,че приходите на бащата са сравнително високи, с които доходи бащата съумява да издържа адекватно детето си ,а същото обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства/социалния доклад по делото/. Несъмнено е и обстоятелството, че разходи се правят и във връзка с храна, облекло, обувки за детето, закупуване на подходящи за възрастта му играчки и книжки и пр., които разходи не могат да се избегнат с оглед поддържането на нормален и спокоен живот, както и предвид средствата нужни за подпомагане развитието на детето. При тези факти по делото несъмнен е изводът на съда за необходимостта от заплащане на издръжка, необходима за покриване нуждите на детето, свързани със задоволяване на основните ежедневни потребности като вода, храна, ел.енергия, облекло, лекарства, детски играчки,книги и пр.

От друга страна следва да се отчетат и възможностите и материалното състояние на ответника К.С.Ч. при определяне на подходящия размер на издръжката съгласно чл.142, ал.1 СК.

Надлежни доказателства, ангажирани от ответника в тази насока не са ангажирани,въпреки ,че от социалният доклад се установява,че ответницата е безработна .При тези данни съдът приема, че ответницата като човек в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние , има възможност да получава доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната, която за 2014г. е в размер на 340 лв. В такъв размер най – малко следва да е и размерът на получаваната от нея заплата в момента. Именно затова на тази база следва да бъдат взети предвид нейните възможности за осигуряване на издръжка на малолетният М.

Същевременно с това ответницата не дължи и не издържа други лица, имащи право на издръжка, като не се ангажираха доказателства в обратна насока. Следва също така да се отчете не на последно място световната криза и в тази връзка бързо покачващите се цени във всяка една сфера,поради което следва да се приеме,че ищеца не разполага с финансови средства за осигуряване на издръжката на детето изцяло с негово участие, а следва да бъде подпомаган и от майката.

Що се касае до размера на месечната издръжка, съдът намира за подходяща издръжката в размер на 140 лв. на месец, от които 85 лв. следва да се поемат от майката и 55 лв. от бащата, който овен това полага и нематериални грижи за детето, свързани с непосредственото му отглеждане и възпитание. Тази издръжка съдът счита за подходяща за задоволяване потребностите на детето и адекватна на възможностите на ответника и въпреки ,че не се събраха доказателства относно получаваното от майката трудово възнаграждение, съдът счита, че тя ще може да заплаща издръжката в размер от 85 лв. месечно, считано от предявяването на иска. Няма данни за получаваните от нея възнаграждения понастоящем, но съдът счита, че същата реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата за 2014г. – 340 лв., поради което до 85,00лева, искът следва да се уважи ,а за разликата до пълния предявен размер от 100,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказа наличие на възможност на ответника, която да му позволи да плаща месечна издръжка в по-голям размер.

Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4433d68a-a1e9-46d5-9a24-b250d63ad5f2