Решение № 248 от 30.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900369 по описа за 2022 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано по жалба на ИР. Х. М. – ** в качеството й на управител на Имо консултинг ЕООД – в процес на учредяване, против отказ № 20220623144008/24.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.

№

20220623144008/23.06.2022г да бъде вписано новоучреденото дружество.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения търси отмяната му. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 24.06.2022г, а жалбата е входирана в Агенцията на 25.06.2022г. Доколкото изхожда от легитимирана страна – заявител в регистърното производство, надлежно представляван, е процесуално допустима, а по същество неоснователна по следните съображения:

Подадено е заявление обр. А4 за вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество Имо консултинг ЕООД. Отказът е мотивиран с това, че в Търговския регистър вече е вписано дружество с наименование „Иммо консултинг ЕООД ЕИК 204988892. Прието е, че въпреки разликата в 1 изписването на двете наименования между тях има звуково и фонетично сходство, което е достатъчно, за да въведе в заблуждение потребителите и евентуалните съконтрагенти на търговеца.

Изложените от длъжностното лице изводи се споделят от съда.

Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията по чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност.

Според нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да съдържа означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата следва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение.

За спазването на посочения принцип законът е предвидил и съответните гаранции. Ал. 4 на чл. 7 предоставя на търговеца искова защита на фирменото наименование – всеки търговец има право да предяви иск за преустановяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма.

Несъмнено е, че положителните изисквания – за уникалност и за съответствие с истината, и отрицателните – фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица, са кумулативни и следва да се налице едновременно.

В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Изискването за уникалност не е спазено, ако от фирмата на вече регистриран търговец се премахнат или към нея се добавят препинателни знаци, в т.ч. интервали или се добавят двойни букви, които се произнасят като един звук. Двойната буква, в случая „ММ“ на регистрирания търговец в думата „Иммо“ не се произнася по различен начин от единичната буква „М“ и не променя звучението на думата „Иммо“. Поради това изговарянето на наименованието на вече регистрирано дружество е идентично с това, което е заявено понастоящем, въпреки разликата в една от използваните букви.

В случая сходствата в звученето, в изговора на двете фирмени наименования са толкова големи, че достигат степен на идентичност.

Наред с това, в случая се нарушава и забраната фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица – евентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат правно обвързани с друго. Още повече, че и двете дружества имат еднаква правноорганизационна форма – ЕООД.

А по какви причини учредителите са избрали съответните наименования и дали те произхождат от инициали от името на управителя или от предмета на търговската дейност, е без значение за горните изводи, тъй като третите добросъвестни лица не могат да възприемат тези мотиви като 2 разграничителен признак, бранещ ги от объркване.

Поради това жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

В настоящото производство разноски не се дължат. Към настоящия момент вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК.

Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.

Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИР. Х. М. – *** в качеството й на управител на Имо консултинг ЕООД – в процес на учредяване, против отказ № 20220623144008/24.06.2022 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20220623144008/23.06.2022г да бъде вписано новоучреденото дружество.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3

4