Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2509 от 02.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9206/2022
Вид
Решение № 2509
Подписан
02.06.2023
Състав
Владимир Руменов Руменов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126 и сл. · Закон за енергетиката
  • чл. 126, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 129 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2509 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330109206 по описа за 2022 година

Производството – по реда на чл. 235 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР. ПЛОВДИВ , УЛ. "Х. Г. ДАНОВ" 37 , против Х. А. Д., ЕГН ********** , гр. **************** с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД.

Ищецът извежда своите права от договор при общи условия. Твърди , че е комунален оператор – доставчик на топлоенергия по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и енергетиката, с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив и между него и ответника имало договор при общи условия за продажба на продажба на топлинна енергия съобразно чл. 150 от Закона за енергетиката . Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия; до имота на ответника , представляващ жилище в **************** , била доставена по договор при общи условия битова топлоенергия , която останала неплатена .Затова се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответната страна, че тя дължи на дружеството парична сума, формирана от незаплатена, но доставена в неин имот топлоенергия - главница в размер на 305.34 лв. представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2020 г. 1 23.02.2022 г., в размер на 44.95 лв., и , законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на уваженото заявление за издаване на заповед за изпълнение (24.02.2022 г.), както и да се осъди ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 2561/2022 г., по описа на ПРС, XІІІ гр. състав, в размер на 75 лв.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни , отрича да е потребител на доставяната от ищеца топлоенергия , включително защото не бил собственик на топлоснабдения имот; оспорва годността на представените от ищеца доказателства и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция и до него, чрез отделяне от сградната инсталация и отоплителните тела, е доставена енергия в общо количество от 2.705040 мегавата, като при дяловото й разпределение , е спазена методиката, представляваща приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16- 334 /06.04.2007г за топлоснабдяването. Битова гореща вода до апартамента на ответника не е доставяна , няма отчетено отопление, процесната стойност се формира единствено от разпределяната дялово и отделена от сградната инсталация топлоенергия.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 305.34 лева от главницата и 66.42 лева лихва за забава за процесния период.

Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане , и това, предмет на иска.

Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:

Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив. Ответникът е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните - при разкрита на тяхно име партида. Установява се от приложеното на л. 42 от делото удостоверение от НАП , ТД Пловдив , че процесния имот е деклариран като собствен на ответника. Удостоверението е официален свидетелстващ документ, които задължава съдът да приеме , че Д. е собственик имота ; в приложеното извлечение от кадастралната карта данни за собственика не фигурират. Партидата на имота е разкрита на името на ответника , 2 тоест същият има качеството на потребител на доставяната от ищеца топлоенергия, а оттам – Д. е страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.

Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото лице по техническата експретиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение.

Тоест, за ответника Д. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът кредитира и заключението на вещото лице по счетоводната експретиза. Искът е основателен в пълния си размер.

Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след като длъжника е в забава да плати.

Не е неравноправна клауза в договор за доставка на топлинна енергия, която предвижда задължение на потребителя да плати стойността на отделената от сградната инсталация такава ; такава доставка е възмездна и еквивалентна, макари и клаузата да не е индивидуално договорена. Според решението на съда на ЕС (четвърти състав) от дата 5 декември 2019 година по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, допуска се национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент, и такава , която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 45 от делото. На ищеца се определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален размер от 100 лева за исковото производство, при което общия размер на направените от ищеца разноски става 940 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Х. А. Д., ЕГН **********, гр. **************** 3 че в отношенията между страните дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Х. Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 1289/24.02.2022г. по частното дело № 2561 по описа на ПРС за 2022г. - 305.04 лева – главница , стойност на доставена по договор в периода от 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г. топлинна енергия до обект в ****************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.03.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и 44.94 лева лихва за забава за периода от 03.01.2020г. до 23.02.2022г.

Осъжда Х. А. Д., ЕГН ********** , гр. *********** да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Х. Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, сумата от 940 лева разноски по двете производства.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4