Решение № 4744 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4744 гр. *****, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110106109 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу С. Н. Д. (с имена преди сключен брак С. Н. М.).

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „*********“, бл***, вх. Д, ет. 7, ап. 86, аб. № ******. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 4790,34 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 656,78 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2023 г. до 28.01.2025 г., сума в размер на 77,55 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 15,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 17.07.2022 г. до 28.01.2025 г.

Ответникът С. Н. Д., чрез назначения по делото особен представител адв. В. В., е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в 1 който оспорва исковете като неоснователни, поради липса на облигационно правоотношение. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице подпомагаща ищеца страна – „Т. С.“ ЕООД заявява със становище, че дяловото разпределение за аб. № ****** е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума.

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи погасяване на процесните вземания.

На основание чл. 155 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

В случая по делото е представен нотариален акт за покупко-продажба № 177 от 23.03.2006 г., том I, рег. № ****, дело № *** от 2006 г. на нотариус М.

И., от който се установява, че ответницата С. Н. М. е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 86, на 7-ми етаж 2 във вх. Д, находящ се в гр. *****, район ***********, бул. „**********“, бл***. Това е именно топлоснабдения имот – в тази връзка по делото е представено удостоверение на „Географска информационна система – *****“ ЕООД в уверение на това, че стар адрес бул. „***********“ № 171, бл***, е идентичен с настоящ адрес ж.к. *********, бл***, като бул. „***********“ е преименуван на бул. „**********“ с решение № 8, протокол № 10 от 12.05.1992 г. на Столичен общински съвет.

Ответницата, чрез особения си представител, възразява, че по делото не е доказана облигационната връзка между страните, като в тази насока са ангажирани доказателства – представено е писмо от Агенция по вписванията, от което се установява, че по партидата на С. Н. Д. с ЛНЧ ********** няма вписвания в ИИСКИР за периода от 1.01.1998 г. до 7.01.2026 г., а по партидата на недвижимия имот няма вписвания, отбелязвания и заличавания.

Собствеността на ответницата върху процесния топлоснабден имот в случая се установява от представения по делото нотариален акт, като справката от Агенция по вписванията не опровергава извода, че недвижимият имот е собствен на ответницата. Справката е изготвена по ЛНЧ, като не е ясно дали е пълна.

На следващо място, по делото се установява, че ответницата е декларирала адреса на недвижимия имот като неин адрес към 5.07.2010 г. (л.

44, 48 от делото), което също потвърждава извода, че имотът е нейна собственост.

Установява се, че сградата етажна собственост, където се намира процесния имот, е топлоснабдена – представен е договор от 2002 г. (л. 12 от делото) между етажната собственост и „Т. С.“ ЕООД с предмет доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и извършване на услугата дялово разпределение. В тази насока е и заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, обсъдено по-долу.

От изброените дотук доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответницата с предмет доставка на топлинна енергия за посочения в исковата молба период.

По делото са представени две общи фактури за процесния период и извлечение относно месечните и общите фактури, издадени за периода.

Представени са и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр. *****.

По делото са представени от третото лице подпомагаща страна дялово разпределение за период 1.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и 1.05.2023 г. до 30.04.2024 г.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. Установява се от заключението, че за процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота и по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител.

Установява се, че за процесния период технологичните разходи на топлинна енергия от работата на абонатната станция са били отразени за сметка на топлопреносното предприятие, като направеното в писмения отговор възражение в тази връзка е неоснователно. Установява се от заключението на вещото лице, че общата сума, дължима за ползваната топлинна енергия за периода, възлиза на 4751,59 лв. Вещото лице е посочило, че посочените суми за периода 1.07.2022 г. – 30.04.2023 г. са изчислени от СТЕ с цената на 3 топлинна енергия 137,86 лв./МВатч с ДДС 9% или цена 150,27 лв./МВатч с ДДС. В общата фактура, издадена юли 2023 г., имало различно посочени стойности – причината е, че „Т. С.“ ЕАД ползва остойностяване на разликите в изравнителната сметка с цена на топлинна енергия в месец юли 2023 г. с ДДС 20% и в конкретния случай се получава разлика -38,77 лв. За процесния период разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 744,57 лева за връщане.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице е посочило какви суми са начислявани по прогнозни данни и впоследствие въз основа на издадените общи фактури. Общо дължимата главница за топлинна енергия и битово горещо водоснабдяване според заключението на вещото лице е 4 790,34 лв., а сумата от 77,55 лв. е начислена за отчитане на уредите за разпределение на топлинната енергия. Вещото лице е посочило следното относно начисленото ДДС: съобразно въведена антикризисна мярка за срок от една година, а именно от 1.07.2022 г. до 30.06.2023 г. включително, се е прилагала намалена ДДС ставка в размер от 9%, предвид което в общата фактура от юли 2023 г. прогнозно начислените суми, както и изравнителните сметки за месеците май и юни 2022 г. е приложен ДДС в размер от 20%, а за периода от юли 2022 г. до април 2023 г. за сумите по прогнозни данни е приложен ДДС в размер от 9%. Сумата по изравнителната сметка е при 20% ДДС, тъй като фактурата се издава след юни 2023 г., явяващ се края на антикризисната мярка.

В случая между техническата и счетоводната експертиза е налице разлика по отношение на дължимите суми, като според техническата експертиза общо дължимата сума е 4751,59 лв. при приложима ставка на ДДС 9% за общата фактура от месец юли 2023 г., а според счетоводната експертиза приложимата ставка за тази фактура е 20% (л. 118 от делото).

Съгласно § 15д, ал. 2, в сила от 09.07.2022 г., ставката на данъка по чл.

66а се прилага до 1 юли 2023 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: доставка на централно отопление; доставка на природен газ.

Съгласно указание от 15.07.2022 г. относно: Практическото приложение на § 15д от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, приет със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., обн. с ДВ бр. 52, от 5.7.2022 г., в сила от тридневен срок от обнародване на закона, съгласно § 15д от ПЗР на ЗДДС, от 9 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. се прилага: 1) намалена ставка на данъка в размер на 9 на сто за доставки на природен газ и централно отопление с място на изпълнение на територията на страната, внос и облагаеми вътреобщностни придобивания и 2) нулева ставка на данъка за доставки на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания.

По отношение на доставката на централно отопление в указанието се сочи следното: съгласно § 15д, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДДС, намалена ставка на данъка от 9 на сто за централно отопление ще се прилага към всички получатели на централно отопление по доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос или при вътреобщностно придобиване.

Намалената ставка засяга единствено размера на прилаганата ставка на данъка, което не води до промяна на съществуващите в ЗДДС изисквания за 4 определяне на данъчната основа на доставката, включително в случаите на съпътстваща доставка. Намалена ставка на данъка от 9 на сто за централно отопление ще се прилага както за топлинна енергия под формата на пара, така и на топла вода.