Определение № 3 от 08.01.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. В. 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело № 20231300500264 по описа за 2023 година

Постъпило е възражение от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.” АД, ЕИК: . чрез юрк. И. С.. Съгласно същото се моли да се измени решението в частта за разноските, като се намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Б.. Моли също така да се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че подаденото „възражение“ се явява искане за изменение на решението в частта за разноските. Подадено е от легитимна страна, в срока за обжалване на решението съгласно чл. 248 ал. 1 от ГПК.

В срока за отговор не е постъпил такъв от другата страна.

Съдът намира, че подаденото искане от застрахователното дружество е допустимо, но неоснователно.

С Решение по в.гр. дело № 264/2023 г. Окръжен съд – В. е потвърдил изцяло Решение по гр. дело 884/2022 г. по описа на Районен съд – В. С решението си, настоящият състав на въззивния съд е присъдил и разноски за едната страна, като се е съобразил с направеното възражение на въззивника за прекорменост и го е намалил до предвидения минимален размер.

По отношението на искането на Застрахователно акционерно дружество Д.Б. Ж. и З. АД, ЕИК: . за прилагане на нормите и определяне на ¼ от 1 дължимото по чл.7 от Наредба 1 на ВАдС адвокатско възнаграждение „по аргумент от чл. 9 ал. 1 от Наредба 1 на ВАдС“, настоящия състав счита същото за несъстоятелно и неоснователно.

Правоприлагането е дейност на компетентен държавен орган по решаване на юридическите дела. За да реши казусът съдът следва определена процедура. На първо място установява фактите, относими към съответния правен спор, второ – издирва приложимото правило за поведение и трето – решава делото.

В определени случаи обаче се оказва , че липсва правна норма, чрез която да се осъществи правоприлагането. В тези случаи се използва специална правна техника – аналогията. Следователно аналогията е нетипична фаза на правоприлагането. Аналогията има важно практическо значение, защото чрез нея се дава възможност на съда да осъществи правоприлагане, когато отсъства правна норма, годна да се приложи пряко.

Аналогията в правото намира приложение във всички отрасли.

Аналогия е правно-технически способ, чрез който при липса на правна норма по аналогичен път компетентният орган формулира правно предписание за решаване на конкретно юридическо дело.

Аналогията намира приложение не само при правоприлагането, но и при тълкуването на правните норми. Поради това от съществено значение е да се провежда разграничение между прилагане на правото по аналогия и тълкуването на правото. Съгласно чл. 46 ал. 1 ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според техния точен смисъл, а когато са неясни, се тълкуват по смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Република България и на морала. Аналогията при тълкуването се осъществява чрез използване на т.нар. логически аргумент – „a pari”.

Настоящият случай не е такъв. В чл. 7 ал. 2 от Наредба 1 на ВАдС е описано приложимото правило за поведение. В точка втора на цитираната разпоредба е посочен размера на дължимото адвокатско възнаграждение в конкретния случай, предвид уважената сума от претендираните искове на ищците в първоинстанционното производство и въззиваеми страни в настоящото производство. В допълнение, съдът намира, че разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредбата е ясна, разбираема и точна и не се нуждае от 2 тълкуване по реда на чл. 46 ал. 1 ЗНА или от допълване по логически път от разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Наредба 1 на ВАдС.

Предвид изхода на спора и оставянето без уважение на настоящата молба за изменение на решението в частта на разноските, разноски на въззивника не следва да бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното Окръжен съд – В.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б. Ж. и З.” АД, ЕИК: . за изменение на решението в частта за разноските.

На основание чл. 248 ал. 3 определението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3