Решение № 1854 от 06.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1854 гр. Бургас, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНА. Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120101758 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от А. А. Ш. от гр.Бургас про-тив “ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.С.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата 1 250 лв., част от вземане, заявено в ЦКР при БНБ като придобито по кредит №........................................за сума 30 919 лв., остатък от просрочена главница 24 256 лв., балансова експозиция 34 906 лв., представ-ляващо остатъчното задължение по Договор за потребителски кредит № FL342909/9351 /10.01.2008г., сключен от Ш. с “Юробанк И Еф Джи България“ АД, и прехвърлено на дружеството с договор за цесия от 18.01.2016г., поради изтекла погасителна давност.

Претендират се деловодни разноски.

С писмения си отговор ответникът е възразил по допустимостта на претенцията, а евентуално по същество я е признал. Поискал е присъждане на деловодни разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК. Направил е възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

По допустимостта на иска съдията-докладчик се е произнесъл с постановеното на 22.05.2025г. по реда на чл.140 от ГПК определение.

Съдът счита, че в случая са налице предпоставките на чл.237 от ГПК, поради кое-то следва да постанови решението си съобразно направеното от ответника признание на иска.

Тъй като ответното дружеството е оспорило извънсъдебно изявлението на Шуто-ва за погасяване на процесното вземане по давност, видно от изпратените до нея писма от 29.07.2024г. и от 11.12.2024г., и е отказало да поиска заличаване на задължението й в ЦКР при БНБ, т. е. дало е повод за завеждането на настоящото дело, разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК в случая не е приложима. На ищцата следва да се присъдят направе-ните деловодни разноски – 50 лв. за държавна такса. С оглед цената на иска и ниската фактическа и правна 1 сложност на делото, платеното от нея адвокатско възнаграждение от 600 лв. е прекомерно, и на основание чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде намалено до размер от 400 лв., в какъвто следва да й се присъди.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление: гр.С, район ”В”, ЖК “М. д, ул.“Р. П – К” № 4-6, че А. А. Ш., с ЕГН: **********, адрес: гр.Б, ул.““ № , ет., не дължи су-мата 1 250 лв. – част от вземане, заявено в ЦКР при БНБ като придобито по кредит с № ...............за сума 30 919 лв., остатък от просрочена главница 24 256 лв., балансова експозиция 34 906 лв., представляващо остатъчното задължение по Договор за потребителски кредит №............./10.01.2008г., сключен от нея с “Юробанк И Еф Джи България“ АД, и прехвърлено на дружеството с Договор за цесия от 18.01.2016 год., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД да заплати на А. А. Ш. напра-вените по делото разноски – 50 лв. за ДТ и 400 лв. – платено адвокатско възнагражде-ние.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2