Решение № 260083 от 06.11.2020, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 06.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 09.10.2020г. в състав:

Председател: Ивайло Г. при секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Иванов, разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 241 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р.И.Х. срещу В.Г.Х.. Ищцата твърди, че ответникът страда от туберкулозна склероза и деменция, в резултат от които заболявания е развил личностна анамнеза, затруднена координация на действията, липса на дългосрочна памет, разстройство на психичното здраве, липса на социална ориентация, липса на познание и боравене с технически категории, невъзможност да се обслужва и да борави с предмети и парични средства, невъзможност да чете и да пише, неконтактност и разкъсан мисловен процес. Изтъква, че, поради заболяванията си, ответникът, макар и пълнолетен, не е в състояние да се грижи за себе си и да защитава интересите си. Счита, че са налице предпоставките за поставянето му под пълно запрещение и отправя такова искане до съда. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели и допускане на експертиза.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв.

Б., е подал отговор, с който се изразява становище за допустимост на иска, но и съмнение за неговата основателност. Сочи се, че е необходимо назначаване на СПЕ, както и изслушване на ответника в открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание, ищцата се явява лично и се представлява от адв. В.. Счита, че предпоставките чл. 5 от ЗЛС във вр. чл. 336 от ГПК са доказани по своето основание и наличност. Намира, че ответникът не може да се грижи сам за себе си, не може да прави преценка за външни фактори и лица, както и че е необходимо, неговата воля да бъде ограничена. Изразява опасения, че ответникът може да бъде жертва в ситуация, в която други хора ще се възползват от неговото състояние. Счита, че това обосновава необходимостта от поставяне на ответника под пълно запрещение, тъй като волята и действията му ще бъдат ограничени в по- голяма степен. Моли съда да уважи изцяло предявената искова молба и да постанови решение, с което да постави под пълно запрещение В.Г.Х..

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. Б.

– особен представител, която моли съда да постави под ограничено запрещение ответника. Въз основа на събраните по делото доказателства прави извод, че той има комуникативни способности, в много отношения може сам да се справи с училище, с придвижване, и в контактите си с други хора, но за някои неща трябва да бъде съветван. Позовава се на заключението по СПЕ и намира, че ответникът частично би могъл сам да преценява и се грижи, но, за да бъде подпомаган и да се предотврати опасността от манипулирането му, е необходимо да бъде поставен под запрещение.

Представителят на С.о.п. – прокурор Иванов – изразява становище, че искът следва да бъде уважен частично и да се наложи запрещение по чл. 5, ал. 2 от ЗЛС. Счита, че в случая става въпрос за смесено специфично разстройство в психическото развитие, което се дължи на основно заболяване „туберозна склероза“ и води до лека умствена изостаналост на ответника. Поради това той има проблеми да се грижи сам за себе си и да преценява обстоятелствата, свързани с вземане на житейски решения. От друга страна, въз основа на непосредствено придобитите впечатления от ответника, намира, че неговите паметови и интелектуални преценки не са нарушени в такава степен, че да налагат поставянето му под пълно запрещение. Прави извод, че същият следва да бъде поставен под ограничено запрещение съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЛС.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.

От служебната справка за родствени връзки се установява, че ищцата Р.И.Х. е майка на ответника В.Г.Х., т.е. легитимирано лице по чл. 336, ал. 1 от ГПК.

На л. 12 от делото се открива епикриза от МБАЛНП „С. Н.“, от която се установява, че В.Х. е постъпил на лечение на 20.11.2019г. и е изписан на 25.11.2019г. с окончателна диагноза „Смесени специфични разстройства в психологичното развитие“. Като придружаващи заболявания са описани „Туберозна склероза“ и „Локализирана симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни припадъци“.

Изписан е с подобрение, но с препоръка за продължаване на лечението.

От етапната епикриза на л. 12 от делото, изготвена от д-р Ст. Стоянов, се установява, че В.Х. е със забавен мисловен процес, без да се долавят налудности, със снижени паметови потенциали, а интелектът му е на ниво граничен вариант. Поставена му е диагноза „Смесено специфично разстройство в психологическото развитие. Затормозени нагони и влечения. Когнитивна дисфункция, изискваща наблюдение и грижи.“ Изследването на ответника, проведено на

18.11.2019г. в клиниката по образна диагностика при УМБАЛ „А.“ ЕАД, установява наличие на множествени двустранни тубери и субепендимални нодули в главен мозък; суспектни данни за субепендималненгигантоклетъчен астроцитом; двустранни бъбречни кисти; намалени размери на единичен ангиомиолипом вдясно; хепатомегалия.

На л. 22 от делото се открива етапна епикриза на ответника от 09.03.2020г., издадена от УМБАЛ „А.“ ЕАД, Психиатрична клиника, в която е констатиран забавен, беден мисловен процес с образно- конкретно мислене, снижени паметови потенциали, бързо изчерпващо се внимание, както и гранично интелектуално функциониране. Аналогични данни се откриват и в амбулаторния лист от същата дата, приложен на л. 23 от делото.

С експертно решение № 1097 от 077/26.11.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Проф. д-р Ал. Г.“ ЕООД, на Х. е определена 90 % трайно намалена работоспособност за срок от три години поради заболяване с водеща диагноза: „Туберозна склероза”

(л. 8 от делото).

На л. 24 – 33 от делото е приложена психологическа оценка / становище относно В.Х. на инспектората „Деца и образование“ към община Х.(на шведски език и превод на български език). От нея се установява, че адаптивните и когнитивните способности на Х. са значително под средното ниво за възрастта му, а заболяването му може да причини нарушения в развитието. Поставена му е диагноза „леко разстройство на психичното развитие“ и „нарушение на интелектуалното развитие в лека степен“.

Съгласно Документация за медицинската оценка на л. 34- 38 от делото (на шведски език и превод на български език), медицинският фактор, обуславящ нарушения в развитието на ответника, е туберкулозната склероза. Усвоява забавено учебния материал и се нуждае от специализирана учебна програма в специализирана гимназия за деца със специални изисквания.

От педагогическата оценка на инспектората

„Деца и образование“ към община Х.(л. 39 – 53 от делото) се установява, че поведението му е като много по- малко дете и сякаш живее в свой въображаем свят. Има нужда от инструкции, в противен случай бързо се разконцентрира.

Извършва прости аритметични действия с едноцифрени и двуцифрени числа. Затруднява се с ориентацията и има нужда от помощ от страна на възрастен човек, за да започне да работи. По време на уроците се нуждае от помощ през цялото време. Не отговаря на изискванията на гимназиално ниво по повечето учебни предмети. Направен е обобщен извод, че се нуждае от допълнителна помощ при обучението и би трябвало да учи в специализирана гимназия.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на В.Г.Х. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Ответникът е в добро физическо състояние, ориентиран е за време, място и собствена личност, разбира смисъла на поставените му въпроси и дава адекватни отговори. Говори три езика, спортува, проявява интерес към приказки и музика.

Осъзнава релевантни аспекти от живота си.

От заключението на в.л. д-р Е.Г. по изготвената съдебно- психиатрична експертиза, се установява, че В.Х. има сериозни дефицити в усвояването на училищния материал, както и в общуването с връстници и по- възрастни. Направен е извод, че, с оглед прогресиращия характер заболяването „туберозна склероза“ и задълбочаването на разликата в психологичното развитие на ответника и връстниците му, той не може напълно и задълбочено да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи и да се грижи и защитава интересите си.

В открито съдебно заседание на 09.10.2020г. експертът е заявил, че заболяването на ответника е диагностицирано в ранна детска възраст и е прогресирало, като е засегнало и бъбреците и се е отразило на психическото му развитие. Счита, че състоянието на ответника може да са характеризира като лека умствена изостаналост - може да разбира какво му се говори, може да говори правилно, да съставя изречения, но в социален аспект е незрял и от тази гледна точка способностите му са ограничени, като дружи с по-малки деца а не с неговите връстници. Изразява становище, в ответникът може лесно да бъде манипулиран или излъган, тъй като не може да прецени адекватно една сложна житейска ситуация. Не се ангажира с прогноза за развитието на заболяването - може да не окаже влияние върху менталното му състояние, но може и да му се отрази по-сериозно.

Разпитана е свидетелката В. Н. - баба на ответника по майчина линия. Твърди, че той не може да се самообгрижва сам – необходимо е да бъде напътстван при извършване на ежедневни хигиенни дейности. Не може да преценява много неща. Не се защитава при прояви на агресия срещу него. Не може да управлява парични средства. Налага се да му се обяснява, какво да си купи и какви пари да даде. Според свидетелката, ответникът не е агресивен. Обича да се уединява, понякога си говори самичък и се смее. Обича да чете приказки, да се занимава с английски език, говори добре шведски, но с математиката е зле. Свидетелката споделя, че, след като му се говори, прави оценка. Лично тя пътува заедно с него до училището и обратно. Възпроизвежда спомени от периода на пребиваване в Ш., където също се е налагало да го води на училище. Сочи конкретни случаи от детските му години, в които други деца са злоупотребявали със зависимостта му от тях. Според нея, ответникът може да прави елементарни преценки за добро и зло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от майката на ответника, която е активно процесуално легитимирана, с оглед разпоредбата на чл.

336, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен съдебен акт (арг. от Решение № 1270 от 20.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2007 г., IV г. о., ГК). Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.