Решение № 6371 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6371 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100501376 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 415397/18.12.2025 г. (по регистратурата на СРС) на ответника „ ЗАД ДаллБогг : ЖИ.т и здраве“ АД, град София чрез представителя му по пълномощие – адвокат И. Ц. - срещу решение № 22034 от 2.12.2025 г., постановено от СРС, 87 –ми състав по гр.д.№ 18125/2025 г., уважаващо предявените обективно съединени искове с правно основание член 411,изр. 2 от КЗ и член 86,ал.1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се оспорва изводът в решението, че поведението на застрахования при въззивника водач, а не на водача на застрахования по имуществената застраховка л.а. „ Мерцедес“, е причина за пътнотранспортното произшествие, евентуално се поддържа съпричиняването му от последния в равна степен като основание за намаляване на обезщетението до половиния размер, който ответникът заплатил. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на иска в цялост или отчасти в резултат на намаляване на размера на присъденото застрахователно обезщетение .

1

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият „ Застрахователно дружество ЕВРОИНС “ АД отговаря чрез пълномощника си – юрисконсулт Кристина Никовска, че въззивната жалба е неоснователна поради недоказване на фактите по заявеното възражение за съпричиняване.

СРС е сезиран с искова молба с вх.№ 111506/28.03.2025 г., уточнена с молба с вх.№ 216051 /20.06.2025 г. ( по регистратурата на СРС ) от „ ЗД ЕВРОИНС“ АД , с която предявило срещу „ ЗАД ДаллБогг : ЖИ.т и здраве“ АД искове по член 411, изр. първо и второ от КЗ и член 86,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 412,ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 3 047,57 лева с включени 15 лева обичайни разноски, равностойни на 1 558,20 евро и обезщетение за забава в размер на 164,72 лева , равностойни на 84,22 евро . Исковете са основани на твърдения, че на 9.09.2024 г. ищецът заплатил по сметка на „ Авто Юнион Сервиз“ ЕООД сумата в размер на 3 032,57 лева - стойност на извършения от дружеството ремонт, съвпадаща с определеното от ищеца като дължимо по имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключена със застрахователна полица № 00500100546292/ 11.12.2023 г., застрахователно обезщетение за вредите по застрахования автомобил, марка „ Мерцедес“ , модел „ Ес “ с рег. № ******** ХК в областта на задна броня, заден спойлер, външен стоп, заден капак и лайсна под заден спойлер, причинени в ПТП на 6.05.2024 г. в района на автомагистрала „ Тракия “ , 109 – ти км в посока към град София, което застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Тойота“ , модел „Рав 4“ , с рег. № ******** виновно предизвикал при движение с несъобразена с пътната ситуация (образувала се колона от автомобили ) скорост и дистанция и последвал удар със спрелия пред него автомобил; ищецът изпратил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, но след получаването й на 30.09.2024 г. той не я заплатил и дължи при изтичане на 30 – дневния срок по член 412,ал.3 от КЗ , считано от 31.10.2024 г. до 26.03.2025 г. лихва за забава .

В срока по член 131 от ГПК ответникът „ ЗАД ДаллБогг : ЖИ.т и здраве“ АД оспорил исковете, въвел възражения за протИ.правно поведение на водача на застрахования по имуществената застраховка автомобил, който внезапно и непредизвикано спрял като единствена причина или част от причината за последвалия удар с движещия се зад него автомобил. Не е 2 направил възражение за плащане по главницата за половината от претендирания размер .

Въз основа на двустранно подписан констативен протокол за ПТП, показанията на водача Р.А.Е. и заключението на съдебно - автотехническата експертиза първоинстанционният съд е установил, че ПТП е настъпило на 6.05.2024 г. около 14,50 часа при ясно и сухо време и движение на лекия автомобил „Тойота “ в лявата лента за движение на автомагистрала „Тракия“ в посока от град Пловдив за град София, водачът му не спазил необходимата дистанция в нарушение на член 23,ал.1 от ЗДвП, като реализирал удар със спиращия пред него в колона от автомобили „Мерцедес“ . Извел извод, че ответникът не доказал фактите, на които е основал възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД за принос на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ и причина за ПТП е единствено протИ.правното и виновно поведение на водача, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

В двустранно подписания констативен протокол от 6.05.2024 г. ( на л.14 от делото на СРС), съдържащ изготвена скица на пътната обстановка, участниците в ПТП : водачите А.Л.И. и Р.А.Е. са посочили непротИ.речИ., че ударът е настъпил в задната част на застрахования при ищеца по имуществената застраховка „Каско на МПС“, управляван от Е. лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ес“ с рег. № ******** ХК ( „ първа кола – спряла“ по скицата от констативния протокол ) и е предизвикан от идващия отзад в същата лента и същата посока управляван от Илиев лек автомобил „ Тойота “ , модел „Рав 4“ , с рег. № ******** („втора кола“ по скицата от констативния протокол). Водачите са удостоверили, че ударът е настъпил по вина на водача на лекия автомобил „Тойота“ и при липса на вина у водача на „Мерцедес“.

Посочили са видимите щети по автомобилите – на задната броня и задния капак - изкривен – на „Мерцедеса“ и на предната броня и капак на „Тойота“.

Констатациите в протокола относно механизма на ПТП са потвърдени от свидетелствата на Р. Е., която единствена от двамата участници в пътния инцидент, допуснати до разпит, е изслушана от първоинстанционния съд.

Според показанията й преди да настъпи ПТП на магистралата имало 3 задръстване; при движение в лявата лента на магистралата в посока София автомобилът пред нея спрял и тя спряла рязко също, без автомобилът й да се удари в него, но само след секунди от спирането движещият се отзад автомобил се ударил в задната му броня.

Доколкото няма събрани други доказателства ( ответникът не е поискал разпит на друг свидетел при условията на член 147, т.1 от ГПК, след като призованият в съда свидетел А.И. не се е явил по уважителни причини ) в оборване верността на засвидетелстваното от двамата водачи в констативния протокол за ПТП, описаната в протокола пътна обстановка съответства на действителното фактическо положение . Изготвеното при възприемането й от вещото лице заключение на съдебно – автотехническата експертиза е опора за извод, че причина за ПТП е поведението на застрахования при ответника водач, който в условията на засилен трафик се е движил със скорост и на дистанция, при които не е могъл да спре в рамките на опасната зона при възникване на опасност, без да настъпи удар със спрелия пред него автомобил „ Мерцедес“. Действията му са извършени виновно и в нарушение на правилото на член 23, ал.1 от ЗДвП (в ред. от Дв, бр. 20/1999 г.), вменяващо в задължение на водача движението на такова разстояние спрямо движещото се пред него моторно превозно средство, че да може да избегне удар в него, ако то намали скоростта или спре рязко. Рязкото спиране на лекия автомобил „Мерцедес“ не е безпричинно, а се дължи на образувалото се в празничния ден задръстване в района на магистралата и на спирането на предходно движещ се автомобил и както е посочило вещото лице , в отговора на задача 9, неговият водач не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като в момента на удара управляваният от него автомобил се е намирал в спряло състояние пред лекия автомобил

„Тойота“ . Следователно възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД за принос на водача на „ Мерцедес“ за настъпване на вредите е неоснователно .

При осъществения от водача , застрахован по застраховка „ Гражданска отговорност“ при въззивника, деликт и погасяване на задължението на застрахователя по имуществената застраховка за застрахователно обезщетение чрез заплащане на стойността на ремонта на изпълнителя, въззивникът – ответник - отговаря за възстановяване на пълния му размер от 3 032,57 лева и за обичайните разноски по определянето му в размер на 15 лева на основание 4 член 411, изречение първо и второ от КЗ. Въззивникът не представя във въззивното производство доказателства за плащане на половината от стойността на застрахователно обезщетение като твърдян в жалбата новонастъпил факт по член 260,т.5 от ГПК , поради което дължи пълния му размер и обезщетение за забава при плащането му в размер на законната лихва за периода на забавата от 164,72 лева. Като е уважил исковете , СРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който въззивният съд потвърждава изцяло, като присъжда на въззиваемия разноски за това производство за възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК в размер на минимума по член 25,ал.1 от НЗПрП, а именно 100 евро.

Така мотивиран, СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 22034 от 2.12.2025 г. , постановено от СРС, 87 –ми състав по гр.д.№ 18125/2025 г.

ОСЪЖДА „ ЗАД ДаллБогг : ЖИ.т и здраве“ АД, град София, ЖК „Дианабад“ ,бул. „ Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на „ Застрахователно дружество ЕВРОИНС“АД, град София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43 разноски за въззивното производство в размер на 100 евро на основание член 78,ал.8 от ГПК и член 78,ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5