Решение № 911 от 21.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Варна, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110201707 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А. П. П. ЕГН ********** от гр. Варна, подадена чрез адв. В. Д., против НП № 25-0445-000100 от 12.03.2025год. на началника на група в ОД на МВР Варна, РУ Аксаково, с което за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивницата сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Същата оспорва извършването на нарушението за което е санкционирана, както и отразената в АУАН и НП фактическа обстановка и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява.

Същата се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв.

Вл. Д., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено.

За въззиваемата страна, редовно призована за дата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А.а, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение моли за присъждане на такива в минимален размер.

ВРП, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2025год., около обяд, въззивницата А. П., управлявайки л.а.

„Сузуки Гранд Витара“ с рег. № В7195ВВ се движела по пътя за с.

Климентово – от път трети клас 902 към с. Климентово. Пътната настилка била хлъзгава, необработена, поради което и въззивницата се движела изключително бавно. Непосредствено пред нея, в същата посока на движение към с. Климентово, се движела свидетелката Н. Г. управлявайки л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № В4480РВ.

По същото време, по същия път но в обратната посока на движение от с.

Климентово към път трети клас 902 се движело друго МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег. В 1241ТТ управлявано от мъж.

На един завой (десен за посоката на движение на въззивницата) съответно ляв за водача на мерцедеса двете МПС-та се ударили. От удара между двете МПС-та автомобилът на въззивницата започнал да се върти и да се придвижва напред при което се ударил в автомобила управляван от св. Г..

След произшествието въззивницата се обадила на тел. 112 и по-късно на място пристигнал екип на РУ Аксаково в който участвал св. С. Х. – мл. автоконтрольор. От разговора с водачите на автомобилите установили, че първото ПТП е възникнало при разминаване на двата автомобила, но от щетите по автомобилите и не могли да установят по чия вина е възникнало, а двамата водачи – въззивницата и водачът на мерцедеса спорели за вината. При това положение на място св. Х. съставила и на двамата водачи АУАН за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДП.

Конкретно св. Х. съставил на въззивницата АУАН № 3277193 в който посочил, че същата нарушила разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП тъй като „на 08.02.2025год. около 12:28ч. в обл. Варна, общ. Аксаково, път ІІІ – 902 Оброчище – Кичево - Генерал Кантарджиево – Климентово – ІІІ – 902 км. 3 по 2 пътая за с. Климентово с посока на движение от път Трети клас 902 към селото на около един км. Преди селото управлява собствения си л.а. Сузуки Гранд Витара с рег. № В7195ВВ и поради несъобразена скорост при заледена настилка при десен завой губи контрол на МПС и се блъска с насрещно движещият се л.а. Мерцедес с рег. № В1241ТТ в следствие на удара се завърта и се блъска в движещият се пред нея в същата посока л.а. „Тойота Ярис“ с рег.

№ В 4480РВ. ПТП с материални щети. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивницата подала писмени възражения срещу акта в които оспорвала фактическите констатации отразени в акта, твърдяла, че именно водачът на „Мерцедеса“ се бил занесъл в завоя и я ударил.

Възражението не било прието от АНО и на 12.03.2025год. началникът на група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2 пр.1 от същия закон й наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са актосъставителя С. Х. и Н. Т. Г.. дали

В показанията си пред съда св. Х. сочи, че е посетил местопроизшествието по сигнал. Сочи , че пътната настилка е била заледена, че ПТП-то било възникнало на остър завой при разминаване, но не могли да установят по чия вина тъй като и двамата водачи не съдействали, имали спор за вината, а и по щетите по автомобилите не можело да се установи. Заявява, че съставил АУАН и на двамата водача – на мъжа с мерцедеса и на жената (въззивницата).

На свой ред в показанията си св. Н. Г. (водача на третия пострадал автомобил) сочи, че както тя така и въззивницата са се движели изключително бавно по пътя (въззивницата след нея) направо пъплели. Сочи, че при излизане от острия десен завой се разминала с мерцедеса и след около 5-10м. чула трясък и видяла че джипа на въззивницата започва да се върти и идва върху нея. Заявява, че водачът на мерцедеса бил мъж и се държал арогантно.

Сочи, че той също не се е движел с висока скорост, но скоростта му била по3 голяма от тяхната.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи; справка за нарушител; протокол за ПТП № 2025-1020-50835-1 от 08.02.2025год., докладна записка от С. Х., възражение срещу АУАН изходящо от въззивницата; сведения от А. П. А. и Н. Т. Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени с изключение на сведенията дадени от А. А. така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Писмените сведения дадени от А. А. съдът не кредитира, тъй като същия е вторият участник в ПТП-то (водача на „Мерцедеса“) и абсолютно заинтересован да дава обяснения в своя собствена изгода.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, с оглед посочената в акта дата на нарушението. В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно: както в АУАН така и в НП липсва описание на извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено – нарушени са разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Съгласно константната съдебна практика за да е описано нарушението следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни признаци, както и участието на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване.

В случая на въззивницата е наложено наказание за нарушение наказуемо по чл.179, ал.2 от ЗДП вр. чл.20, ал.2 от ЗДП.

4

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да управлява МПС с несъобразена с определени фактори скорост, в следствие на което да причини ПТП.

В обстоятелствената част както на АУАН така и на НП издателите са се задоволили да посочат само, че въззивницата се е движела с несъобразена скорост при заледена пътна настилка и десен завой и се блъснала в насрещно движещ се л.а., а в следствие на удара се завъртяла и се блъснала в движещия се пред нея в същата посока трети автомобил.

Каква е била обаче скоростта с която се е движела въззивницата, къде е мястото на първия удар (в чия лента – в нейната и или в лентата за насрещно движение, не е ясно. Факти в горната насока липсват като издателите на посочените по-горе актове на практика са преписали дословно част от нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП без да изложат конкретните факти и обстоятелства при които е било извършено нарушението вменено на въззивницата. От фактите изложени в АУАН и НП се установява единствено, че въззивницата е била участник в ПТП с три автомобила (нейния и още два) станало на пътя за с.

Климентово. Самите обстоятелства при които е възникнало произшествието не са посочени. В случая следва да се отбележи, че посочването на точното място на което е възникнал първоначалния удар, в кой лента) е от съществено значение с оглед преценката за това чие е виновното поведение за ПТП, нарушена ли е и коя норма на ЗДП. Нещо повече в случая в хода на съдебното следствие от разпита на актосъставителя бе установено, че самият той не е могъл да разбере къде точно е станало ПТП-то и той има вина за него, кой го е причинил и затова е съставил АУАН и на двамата водачи за едно и също нарушение.

Съдът намира за нужно да отбележи, че несъобразената скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените факти и събраните по делото доказателства. В случая минимални предпоставки за това липсват. Липсва яснота по отношение на обстоятелствата при които е възникнало ПТП-то, няма факти свързани с това къде точно на платното за движение е възникнало първоначалното ПТП (в коя лента) за да може оттам да се прецени на какво се дължи ПТП-то - на движение с несъобразена със заледената пътна настилка скорост или поради неправомерно навлизане в лентата за насрещно движение и въобще налице ли 5 е виновно поведение или не.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Основен принцип в пеналистиката, част от която е и адм.наказателното право, е че защитата се осъществява в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението. В случая както бе посочено по-горе минимални предпоставки за това липсват. В тази връзка следва да се посочи, че не всяко ПТП се дължи на несъобразена скорост какъвто няма спор, че е бил подхода на контролните органи в случая. ПТП-то може да бъде резултат и от ред други нарушения на ЗДП, а може да е резултат и от действия предприети в хипотезата на чл. 13 от НК (крайна необходимост), а и в резултат на случайно деяние (чл.15 от НК). Точно затова и в обст. части следва да се съдържат факти свързани с обстоятелствата при които е било извършено нарушението каквито в случая няма изложени. В същност защо изобщо е прието, че въззивницата е извършила нарушение на ЗДП свързано с режима скоростта остава пълна загадка. Очевидно липсата на яснота досежно основните обстоятелства и факти е довели и до липсата на дефицит в обст. части на АУАН и НП и изписване в същите на дословен препис на част от нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП без каквато и да било конкретика. Както бе посочено по-горе за да става изобщо въпрос за нарушение свързано с режима на скоростта следва в обст. части да се съдържат факти свързани както с параметрите на установената скорост на движение, така и такива свързани с факторите които налагат скоростта да бъде съобразена с тях.