Решение № 1890 от 12.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1890 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100502692 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2692/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Я. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20067293 от 16.11.2022 г постановено по гр.д.

№55711/20 г на СРС , 36 състав , с което е признато за установено , че въззивникът дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 56,66 лева месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода 18.08.2016 г – 23.02.2017 г по договор за електронни съобщителни услуги №М5240475 от 20.07.2016 г , ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 238,29 лева неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор , ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за която суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2018 г по ч.гр.д.№89784/17 г на СРС , 36 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати 125 лева разноски пред СРС и 25 лева разноски в заповедното производство .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . Не са съобразени възраженията му , че исковата молба по чл.422 ГПК не е подадена в срок.

Липсва валиден договор между страните , защото договорът не е подписан на всяка страница и представителят на ищеца не е имал пълномощно да подпише договора . ОУ не са подписани от въззивника и не пораждат за него правни последици . Не ответникът , а 1 ищецът е в неизпълнение на договора . Договорът не е надлежно развален , защото не е даден срок на ответника да се изправи и задълженията по фактурите са оспорени . Няма данни фактурите да са осчетоводени от ищеца . Процесните задължения са погасени по давност . Процесните клаузи за неустойка са неравноправни и нищожни .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е оспорил своевременно представените писмени доказателства . Законосъобразно СРС е приел , че исковете са основателни .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.12.2022 г и е обжалвано в срок на 21.12.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Исковата молба е подадена своевременно в срока по чл.415 ал.4 ГПК . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел следното . Между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги №М5240475 от 20.07.2016 г и приложение №1 от същата дата за мобилен номер с тарифен план „Мтел Безкрай 2 XL“ за срок от две години .

Ответникът не е подал отговор на исковата молба . Ответникът дължи уговорените месечни такси и суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода. Неустойката е уговорена в т.5.3.1 от приложение №1 от 20.07.2016 г във връзка с прекратяване на договора по вина на абоната . Според чл.54.12 от ОУ процесният договор е бил едностранно прекратен по вина на ответника-абонат , защото същият е забавил плащане на месечни вноски повече от 123 дена . Неустойката не противоречи на чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП , защото не е необосновано висока – максималният й размер е до три месечни абонаментни такси .

Решението на СРС е частично неправилно . Основателен е доводът на въззивника , че противно на приетото от първоинстанционният съд всъщност е налице подаден в срок отговор на исковата молба . На 19.11.2021 г исковата молба е връчена на ответника чрез служител на на работодателя му . На 08.12.2021 г ответникът е подал молба за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба , като е приложил и въпросния отговор. С определение в о.с.з на 09.02.2022 г СРС е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба . Ответникът е обжалвал това определение на СРС . С определение №4467 от 18.05.2022 г СГС , II „Е“ състав е отменил определението на СРС . СГС е приел , че срокът да подаване на исковата 2 молба въобще не е започнал да тече , защото исковата молба не е била връчена надлежно на ответника.

Това становище се възприема и от настоящия съд . Трябва да се приеме , че е налице подаден в срок отговор на исковата молба . Незаконосъобразно СРС не е разгледал възраженията на ответника в отговора , като трябва да се отбележи , че дори евентуална липса на отговор на исковата молба не освобождава ищеца от доказателствената тежест да докаже исковете си . Във всички положения съдът дължи служебна проверка за неравноправни клаузи и последиците от тях .

В случая са налице подписани между страните договор за електронни съобщителни услуги №М5240475 от 20.07.2016 г и приложение №1 от същата дата . Без значение е , че договорът и приложението са подписани само на последна страница , още повече , че такава е и договорната практика у нас . Няма данни лицето Спаска Ракитова /служител на ищеца/ да е действала без представителна власт . Но дори това да е било така , то в хипотеза на чл.301 ТЗ с последващите си действия /издаване на фактури , предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и пр./ ищецът е потвърдил договорните отношения с ответника .

Видно от договора и приложението към него месечната /“промоционална“/ абонаментна такса на ответника е в размер на 8,50 лева . В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил , че му е бил предоставен достъп до мобилната мрежа на ищеца и че са извършвани електронни съобщителни услуги по смисъла на §1 1 т.17 от ДР на ЗЕС . Абонаментните такси се дължат на ищеца независимо дали е имало потребление на услуги за периода от страна на ответника . Следователно за процесния период 18.08.2016 г – 23.02.2017 г се дължат общо 51 лева абонаментни такси . Неоснователно е възражението за погасителна давност , тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено още на 22.12.2017 г и не е изтекла 3-годишната погасителна давност по чл.111 б.В ЗЗД .

По отношение на стойността на ползвани електронни съобщителни услуги , наличието на договор за електронни съобщителни услуги и на издадени фактури по него не доказват при условията на пълно доказване , че били предоставени далекосъобщителни услуги в претендираният размер . Искът за разликата над 51 лева до 56,66 лева е недоказан и след частична отмяна на решението на СРС трябва да се отхвърли .

По отношение на неустойката за предсрочно прекратяване на договора основателно е възражението на въззивника , че няма данни ответникът да е бил запознат с ОУ, съответно да ги е приел и да е обвързан от тях . Налице е противоречие на клаузата на т.4.4 от договора /която препраща към ОУ/ и на други клаузи от договора и приложението , които препращат към неясни като съдържание ОУ , с чл.147 ЗЗП и чл.143 ал.2 т.10 ЗЗП . Няма данни ищецът реално да е запознал ответника с ОУ , нито да му е представил екземпляр от същите . С аргумент от чл.143 ал.2 т.7 ЗЗП прекратяването на срочен договор с потребител може да стане само с предизвестие , освен ако има сериозни основания за това .

След като ОУ не обвързват ответника , то ищецът не може да се позовава на автоматично прекратяване на договора , съответно няма право на процесната неустойка уговорена в 3 такава хипотеза . Искът за неустойка е недоказан и след частична отмяна на решението на СРС трябва да се отхвърли .

С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските пред СРС и пред СГС /по компенсация/ . Неоснователно е възражението на въззваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника . Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения , адвокатско възнаграждение се дължи за всеки обективно съединен иск поотделно , а съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение по паричен иск за една инстанция е поне 400 лева . Отделно и самото дело не е с ниска фактическа и правна сложност .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20067293 от 16.11.2022 г постановено по гр.д.№55711/20 г на СРС , 36 състав , в частта , с която е признато за установено , че Д. Д. Я. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София разликата над 51 лева до 56,66 лева представляваща ползвани електронни съобщителни услуги за периода 18.08.2016 г – 23.02.2017 г по договор за електронни съобщителни услуги №М5240475 от 20.07.2016 г , ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 238,29 лева неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор , ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2018 г по ч.гр.д.№89784/17 г на СРС , 36 състав ; както и в частта , в която Д. Д. Я. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на А1 Б.“ ЕАД 125 лева разноски пред СРС и 75 лева разноски в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено , че Д. Д. Я. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД разликата над 51 лева до 56,66 лева представляваща ползвани електронни съобщителни услуги за периода 18.08.2016 г – 23.02.2017 г по договор за електронни съобщителни услуги №М5240475 от 20.07.2016 г , ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 238,29 лева неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор , ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2018 г по ч.гр.д.№89784/17 г на СРС , 36 състав .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е признато за установено , че Д. Д. Я. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.229 ЗЕС , чл.79 ал.1 ЗЗД на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София 51 лева месечни абонаментни такси за периода 18.08.2016 г – 23.02.2017 г по договор за електронни съобщителни услуги №М5240475 от 20.07.2016 г , ведно със законната лихва от 22.12.2017 г 4 до окончателното заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2018 г по ч.гр.д.№89784/17 г на СРС , 36 състав .

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София да заплати на Д. Д. Я. ЕГН ********** от гр.София сумата от 263,18 лева разноски пред СРС и в заповедното производство /по компенсация/ и 499,65 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5