Решение № 127 от 11.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №108

№ 127 гр. С., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20231870101057 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. М.

,ЕГН:**********,гр.С. ,ул.“С. К.“ № 21 и С. А. М.,ЕГН:**********,гр.С., ул.

“С. К.“ № 21,чрез пълномощника им адв.С.,с която са предявени срещу А. Ж.

А., ЕГН: **********, гр. Г. Д. ,ул.“М.“ № 18 искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.84,ал.3 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата С.

С. М. сумата от 9 250 лева ,представляваща обезщетение за причинена имотна вреда от извършено престъпление по чл.211, вр.чл.209, ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, за което е признат за виновен с присъда № /26 от 31.07.2023 год.ведно със законната лихва ,считано от 09.06.2022 год. /датата на довършване на деянието/ до окончателното изплащане на задължението и за осъждане на ответника да заплати на ищеца С. А. М. сумата от 1 240 лева, представляваща обезщетение за причинена имотна вреда от извършено престъпление по чл.211, вр.чл.209, ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, за което е признат за виновен с присъда № /26 от 31.07.2023 год.ведно със законната лихва ,считано от 09.06.2022 год. /датата на довършване на деянието/ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди ,че през 2021 година ищецът С. М. се запознал с ответника А. Ж. А.,докато двамата изтърпявали наказания в местата за лишаване от свобода.Ответникът А. казал на ищеца М., че излизайки от затвора има нужда от подкрепа ,като го помолил да му услужи с малка сума пари.Той му обяснил ,че никъде не работи и няма никакви доходи, няма пари за храна.Същевременно твърдял ,че имал голяма сума пари в банка 1 в Г. ,която е внесена от леля му и че му трябват средства ,за да може да“отблокира“ тези пари и да може да ги изтегли.Лъгал ,че тръгва за Г. ,че имал проблеми и че след месец отново трябва да отиде.С. М. помолил майка си ищцата С. М. да изтегли пари от нейната банкова сметка в банка Д. АД и да превежда пари на А. чрез каса на „И. П.“.Твърди ,че телефона на А. спрял да бъде активен през месец юни 2021 год. ,след последния направен превод от С.

М. на пари към ответника А. А. в размер на 1000 лев.Последният си изключил телефона след като С. М. му казал ,че повече няма да му изпраща други парични средства.

В исковата молба се сочи хронологията на извършените преводи към ответника А. Ж. А..

На 23.11.2021 год. ответникът А. А. се обадил на ищцата С. М. и й поискал сумата от 400 лева ,за да отиде до Г. за вземе 300 хиляди лева ,като обещал ,че ще върне парите. М. превела на ответника чрез „И. П.“ в гр.С. поисканата сума от 400 лева .След последвали нови обаждания от А. към М. със същите уговорки ,тя му превела чрез „И. П.“ следните суми:На 18.02.2022 год. превела сумата от 1 300 лева , на 24.02.2022 год. превела сумата от 2 500 лева, на 28.02.2022 год. превела сумата от 2 900 лева , на 14.03.2022 год. превела сумата от 1 500 лева , на 16.03.2022 год. превела сумата от 650 лева .Ищцата С. М. превела общо сумата от 9 250 лева.

Сочи се ,че същите разговори ответникът А. А. провеждал и с ищеца С.

М. ,като искал пари с цел да пътува до Г. и да вземе пари от леля си.Същият превел на А. чрез каса на „И. П.“ в гр.С. следните суми:На 28.12.2021 год. превел сумата от 70 лева ,на 22.03.2022 год. превел сумата от 50 лева , на 26.04.2022 год. превел сумата от 120 лева и на 09.06.2022 год. превел сумата от 1000 лева .Ищецът С. М. превел общо сумата от 1240 лева.

Поддържа се ,че ответникът А. А. е въвел в заблуждение ищците С. М. и С. М. и след това го е поддържал с цел да набави за себе си имотна облага ,затова ,че му трябват пари да пътува до Г. и да вземе от леля си сумата от 43 000.00лева, които били блокирани в банкова сметка там.Обещал им ,че ще им върне парите след като получи тази сума .За периода от 23.11.2021 год. до 09.06.2022 год. на различни дати двамата ищци са превеждали различни суми чрез „И. П.“.

Сочи се ,че в РС-С. е водено НОХД № 324/2023 год. ,за което е постановена осъдителна присъда ,с която подсъдимият А. Ж. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.211,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.26,ал.1 и вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години ,което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.Районният съд не е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск за причинени имуществени вреди от престъплението. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 16.08.2023 год.Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба адв.М. К.-особен представител на ответника А. Ж. А. е отговорил на исковата молба ,в която е изразил становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове и е 2 изложил съображения.Оспорва исковете по основание и размер.

В съдебно заседание адв.Д. С. –пълномощник на ищците поддържа предявените искове и прави уточнения на исковата молба ,като претендира мораторна лихва по предявените искове ,считано от датата на увреждането 09.06.2022 год. до датата на завеждане на исковата молба /13.10.2023 год./ в размер на 1414.39 лева върху главницата 9 250 лева по предявения от ищцата С. М. осъдителен иск и мораторна лихва в размер на 189,61 лева върху главницата 1240 лева по предявения от ищеца С. М. осъдителен иск.

Ответникът А. Ж. А. не се явява ,не се явява особения представител адв.М. К..

В хода на производството по делото е починал ищецът С. А. М. и на негово място на основание чл.227 от ГПК като ищци са конституирани неговите наследници-низходящи Й. С. Д. /дъщеря/ ЕГН: **********, гр.С.,ж.к.“М. 4“,бл.485, вх.3, ет.2, ап.53 и А. С. М. /син/ ,ЕГН:**********, гр.С., ул.“С. К.“ № 2 за по ½ идеална част от претендираните по делото вземания срещу ответника А. Ж. А..

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове за обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл.45 от ЗЗД

Исковете са на общо основание допустими.

По съществото на исковете съдът намира следното:

С присъда № 26 от 31.07.2023 год. на РС-С. по НОХД № 324/2023 г. по описа на същия съд ответникът А. Ж. А. е признат за виновен в това, че в периода от 23.11.2021 год. до 09.06.2022 год. в гр.С. ,с цел да набави за себе си имотна облага ,с десет отделни деяния ,извършени в условията на продължавано престъпление, представляващо опасен рецидив ,е възбудил и поддържал заблуждение у С. А. М. и у С. С. М. ,двамата от гр.С. ,че му трябват париq които ще им възстанови ,за да отиде до Г. и да вземе 43 000.00 лева от лелея си и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 10 490 лева ,като им е поискал и е получил от тях следните парични суми: на 23.11.2021 год. е поискал и получил от С. С. М. сумата 400 лева ; на 28.12.2021 год. е поискал и получил от С. А. М. сумата 70 лева ; на 18.02.2022 год. е поискал и получил от С. С. М. сумата 1 300 лева ;на 24.02.2022 год. е поискал и получил от С. С. М. сумата 2 500 лева ;на 28.02.2022 год. е поискал и получил от С. С. М. сумата 2 900 лева ;на 14.03.2022 год. е поискал и 3 получил от С. С. М. сумата 1 500 лева ;на 16.03.2022 год. е поискал и получил от С. С. М. сумата 640 лева ;на 22.03.2022 год. е поискал и получил от С. А. М. сумата 50 лева ;на 26.05.2022 год. е поискал и получил от С. А. М. сумата 120 лева и на 09.06.2022 год. е поискал и получил от С. А. М. сумата 1000 лева – престъпление по чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НКq поради което и на основание чл.58а,ал.1 от НК му у наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години ,като на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/,е постановено наложеното му наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.Присъдата е влязла в сила на 16.08.2023 год.

В съдебното производство по НОХД № 324/2023 год. на РС-С. съдът не е приел за разглеждане предявения от пострадалите граждански иск срещу А.

Ж. А. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК.

Въз основа на влязлата в сила присъда и в съответствие с чл.300 от ГПК, съдът в настоящото производство приема за установени следните обстоятелства:че ответникът е извършил процесното деяние, индивидуализирано в присъдата чрез посочените дата, място и начин на извършване; че деянието на ответника е противоправно; че ответникът е извършил това деяние виновно.В този смисъл, предмет на установяване по настоящото дело е претърпял ли е ищецът посочените в исковата молба имуществени вреди в резултат от противоправното поведение на ответника.

Съобразно чл.413,ал.2,т.3 от НПК съдът в настоящото производство е обвързан и от установената с влязлата в сила присъда наказуемост на деянието на ответника като престъпление по чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК-измама ,в условията на продължавано престъпление ,представляващо опасен рецидив.

Събраните по делото доказателства сочат на основателност на предявените искове за обезщетение на претърпените имуществени вреди от ищците с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Претендираната гражданска отговорност за причинени вреди е пряка последица като резултат на деянието измама по чл.211, вр.чл.209, ал.1,вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК,за което ответникът А. А. е признат за виновен с влязла в сила присъда № 26 от 31.07.2023 4 год. Причинените имуществени вреди са свързани с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона и от КРБ.В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД.В кръга на претендираните имуществени вреди влизат отрицателни последици ,настъпили за двамата ищци –пострадали от престъплението, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.Налице е противоправно поведение от страна на ответника А., в резултат на което са възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.

При наличието на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД, съдът намира, че ответникът е длъжен да обезщети вредите, причинени на ищците –пострадали в резултат на извършеното престъпно деяние по повдигнатото и доказано обвинение с влязла в сила присъда.

Предвид установения факт, че вследствие на възбудено и поддържано у С. М. и С. М. заблуждения, у последните са възникнали неправилни представи, на базата на които те са извършили акт на имуществено разпореждане като първата е предала на подсъдимия/ ответник/ сумата в общ размер на 9 250 лева, а вторият е предал на подсъдимия /ответник / сумата в общ размер на 1 240 лева ,които суми не са възстановени, исковете се явяват основателни и доказани в пълния предявен размер. Безспорно е, че е налице пряка причинноследствена връзка между деянието на подсъдимия/ответник/, за което е признат за виновен и претърпените от пострадалите /ищци/ имуществени вреди, поради което ответникът отговаря за тяхното обезщетяване.Размерът на обезщетението за имуществени вреди следва да бъде съответен на невъзстановената им част от нанесените имуществени вреди ,като тази вреда за ищцата С. С. М. е в размер на 4 729.44 евро / 9 250 лева /, а за ищците Й. С.

Д. и А. С. М. –наследници на починалия ищец С. А. М. е в размер на по 317.00 евро /по 620 лева/, по ½ идеална част от претендираното вземане срещу ответника А. Ж. А..

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието,защото съгласно чл.84,ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо съгласно чл.69 от ЗЗД. Досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна е законна, съдът счита, че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. Процесните обезщетения се основават на непозволено увреждане, поради което съгласно чл.84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е в забава от 5 момента на причиняване на увреждането, намиращо се в причинна връзка с имуществените вреди и от този момент дължи законна лихва за забава върху всяко от обезщетенията/ в случая от 09.06.2022 год./.