Решение № 178 от 04.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000966 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260290/17.08.2021г., постановено по търг. д. №177/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., „З.а.д."Д.:Ж.З.“ АД с ЕИК *********, е осъдено да заплати на Ж. З. ИЛ. с ЕГН ********** сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на внучка на И.Г.Е. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 000лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение по клиентска банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата в „Р. /Б./“ ЕАД, с IBAN: *********************, BIC:

*********, с титуляр адвокат Ж. СТ. ЗЛ.. „З.а.д."Д.:Ж.З.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З. държавна такса в размер на 1 400лв.

Решението е обжалвано в срок от ответника в първоинстанционното 1 производство – „З.а.д."Д.:Ж.З.“ АД. Счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до изразено несъгласие с решаващите мотиви на съда за наличие на материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на своя дядо. Поддържат се всички възражения по основателността на иска, съдържащи се в отговора на исковата молба. Конкретно са изложени съображения за липсата на доказана особено силна емоционална връзка между ищцата и починалия й родственик, за липсата на доказани продължителни болки и страдания, които да надхвърлят по интензитет присъщите за съответната родствена връзка и прекомерност на претендираното/присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Изразено е становище, че изводите на първоинстанционния съд за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, са неправилни. В случай че предявеният иск се прецени за основателен, се позовава на лимитите, визирани в пар.96 ал.1 от ПЗР на КЗ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло или да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – Ж. З. ИЛ., се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

2

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищцата в първоинстанционното производство – Ж. З. ИЛ., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по 226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път **-**, км. 11+200, в землището на О.Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно средство - л.а. „Б.***“ с peг. № *********, водачът И.Б. е причинила по непредпазливост смъртта на И.Г.Е., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З. дядо на ищцата Ж. З. ИЛ.. И.Г.Е. е управлявал л.а. „О.А.“ с peг. № ********* в посока от с. С. към гр. С.З.. След преминаване през моста над магистралата, л.а. „О.А.“ с peг. № ********* е бил ударен от движещия се в неговата лента за движение л.а. „Б.***“ с peг. № *********, управляван от И.Б..

За станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП №***/2016г. по описа на РУП - Р. и пр.пр. №****/2016г. по описа на ОП - С.З.. Образувано е НОХД №62/2019г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда №13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И.Б. за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път **-**, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл.

С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Б.“ модел „320“ с peг. № *********, е нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и е причинила смъртта и средни телесни повреди на повече от едно лица.

В резултат на противоправното си деяние, водачът И.Б. причинява на ищцата вреда - изгубила е своя дядо. Изложени са обстоятелства за наличие на установена трайна емоционална връзка между ищцата и починалия й дядо.

Между същите са съществували чувства на обич и привързаност, дядото се е грижил за своята внучка като за своя дъщеря. Ж.И. е изпитвала любов и уважение към своя дядо, който бащински се е грижил за нея и е помагал в отглеждането и възпитанието й, тъй като са живеели в едно домакинство.

Твърди се, че скръбта на Ж.И. е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживява загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищцата всекидневно е общувала с дядо си и е разчитала на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и И.Г.Е. била изключително силна и внезапната смърт на 3 последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата.

Твърди се, че същата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек.

Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност за МПС „Б.“ модел „320“ с peг. № ********* по застрахователна полица №*************, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника „З.а.д. Д.:Ж.З.“ АД да заплати на Ж. З. ИЛ. сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на внучка на И.Г.Е., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „З.а.д.

Д.:Ж.З.“ АД се оспорва предявеният иск. Възраженията по основателността на иска се поддържат с въззивната жалба, посочени по-горе.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание 4 за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Според актуалната задължителна съдебна практика се разширява кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт на техни близки. С оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК, материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. При традициите, създадени в българския бит, включително и в осъвременен аспект, така приетото намира най-широко отражение в отношенията между братя и сестри и низходящи и възходящи от втора степен.

Претенцията на ищцата Ж.И. се извежда от отношенията, създадени между втората група лица – низходящи и възходящи от втора степен.

Ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, като възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между починалия, вследствие описаното в исковата молба ПТП – И.Е. и неговата внучка – Ж.И., както и по отношение на еквивалентния размер на понесените от нея душевни болки и страдания вследствие загубата на близък родственик, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите Е. и Е. – съответно баба и майка на ищцата, по безспорен начин се установява, че Ж.И. и починалият й дядо са били в 5 изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Гласните доказателства установяват, че Ж. е извънбрачно дете, не е припозната от баща си. Родителите й са разделени, като от 6-годишна възраст ищцата е отглеждана и възпитавана единствено от баба си и дядо си, с които живее в едно домакинство. Майката на Ж. е работила около 13 години в Г. и през този период ищцата е живеела при баба си и дядо си, които са се грижели изцяло за нейното възпитание и обучение, а починалият й дядо изпитвал особена обич към нея. Към момента на ПТП-то Ж. завършвала гимназиалното си образование и й предстоял абитуриентски бал. Скръбта по починалия й дядо, липсата му на този тържествен момент не й позволили да изживее пълноценно дипломирането си и абитуриентския си бал – плакала на бала, защото дядо й го няма. С годините тази скръб и липсата на най-близък човек не са преодолени. Показанията на двете свидетелки, преценени и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, като съвпадащи, непосредствени и убедителни, се кредитират изцяло. Гласните доказателства водят до извода, че създадената емоционална връзка е така силно изразена, че представлява „изключение“ и надхвърля пределите на традиционно установената фамилна близост. Това изключение е в резултат от особени житейски обстоятелства и ситуация, които са станали причина между починалия и неговата внучка да се породи особена близост. Особената близост не е само сходна, но изпълваща отношенията между родител и дете, доколкото Ж. в ранна детска и юношеска възраст е отглеждана единствено от своите баба и дядо. Гласните доказателства сочат, че починалият И.Е. не само е обичал силно своята внучка, но и активно е участвал при нейното отглеждане – водел я на училище, ходел на родителски срещи, освен това Е., заедно с майката на ищцата, са осигурявали материалната издръжка на детето. Т.е. – в случая е приложима не само хипотезата, предмет на тълкуване в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. С ППВС №4 от 25.05.1961г. кръгът на правоимащите на обезщетение за неимуществени вреди е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Още в това постановление обаче е посочено, че имат право на обезщетение, но за имуществени вреди близките на пострадалия, които са понесли такива вреди деца, съпруг, родител, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия. С Постановление №5 от 24.11.1969 г., 6