Решение № 137 от 04.05.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Добрич, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Г. като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20223230200131 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Община Добричка, БУЛСТАТ 000852188, с адрес: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 20, представлявана от С.Г. - кмет, срещу наказателно постановление № НЯСС-258 от 06.12.2021 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Добричка, ЕИК 000852188, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 20, представлявана от С. ИВ. Г. - кмет, за нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл.

200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от Закона за водите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и норми.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. С писмено становище се излагат доводи по съществото на делото, като се иска наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено 1 становище се излагат доводи по съществото на делото, като се иска жалбата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление - потвърдено. Иска се и присъждане на сторените в производството разноски, съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 05-094 от 10.06.2021 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 11 от Закона за водите и приложената по делото Заповед № А-276/18.05.2021 г. на Председателя на ДАМТН. Видно от покана с изх. № 85-02-233 от 10.05.2021 г. /л. 21 от делото/, С.Г. - кмет на Община Добричка, е била поканена да се яви лично /или да изпрати упълномощен представител/ на 10.06.2021 г. в 13:30 часа в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“ /РО НЯСС - СИБ/ на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ на адрес: гр. Варна, ул. „Мургаш“ № 5, ст. 312, при главен инспектор Д.Т. Я.-К., за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по Закона за водите във връзка с Констативен протокол № 05-0214/01.04.2021 г. от проверка на яз. „Полковник Минково“. Поканата е била получена на 14.05.2021 г. от К.Е. - упълномощено лице, което обстоятелство е било удостоверено посредством подписа й /л. 22/. Поради неявяването на Кмета или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 10.06.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

АУАН е бил предявен и връчен по надлежния ред на С. ИВ. Г. - кмет на Община Добричка, документирано с подписа й, като при предявяване на акта същата, в качеството си на кмет на Община Добричка не се е възползвала от правото си на възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано 2 писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно, в която насока наказващият орган е изложил доводите си в обжалваното наказателно постановление.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля ЯВ. М.

Д., съобразно действащата към датата на съставяне на акта разпоредба на чл.

42, т. 7 от ЗАНН, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е констатирано при извършена последваща проверка на 31.03.2021 г. на дадени с констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. предписания на ДПУСЯ.

3

Резултатът от проверката е бил обективиран в констативен протокол № 0502-14/01.04.2021 г. Видно от протокола са установени четири нарушения, едно от които е предмет на настоящото дело. В хода на проверката и с обективирането на резултатите от нея в протокола от 01.04.2021 г. е открит и нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 10.06.2021 г., т.е. преди изтичане на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя, дори и да се приеме, че нарушителят не е открит на датата на изготвяне на протокола 01.04.2021 г., а на 31.03.2021 г. - датата на която е била извършена проверката.

За яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че в настоящия случай се касае за т.нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване.

Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява след изтичане на дадения в предписанието срок, т.е. от 01.10.2020 г. и продължава до момента на изпълнение на предписанието или образуване на административнонаказателното производство.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е описано и кой е нарушителят, в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, а именно - Община Добричка в качеството на собственик на собственик на язовир „Полковник Минково“, поради което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление не следва да се споделят като основателни.

С оглед изложеното, имайки

4 предвид и обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 31.03.2021 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, свидетелите Д.Т. Я.-К. – главен инспектор в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - РО НЯСС „Североизточна България“ и ЯВ. М. Д. – към него момент началник на отдел в РО НЯСС „Североизточна България“, извършили проверка и контрол на язовирната стена, съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Полковник Минково“, находящ се в поземлен имот № ****** в землището на с. Полковник Минково, община Добричка, Акт за публична общинска собственост № 576/18.09.1998 г., собственост на Община Добричка, за което бил съставен констативен протокол № 05-02-14/01.04.2021 г.

При проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията се установило, че не е изградена дренажна призма в петата на язовирната стена, терена в петата на откоса около изходната шахта е проеовлажнен, наличен е участък с филтрация с дължина около 20 м. от двете страни на изходната шахта, т.е., не е било изпълнено от собственика на язовир „Полковник 5

Минково“ задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да се изгради дренажна система в петата на язовирната стена, със срок на изпълнение 30.09.2020 г.

По този начин се установило, че Община Добричка, в качеството си на собственик на язовира, не е изпълнило задължително предписание, дадено с констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г., връчен на Община Добричка и заведен с регистрационен № ВхК-2809/29.05.2020 г.

С оглед изложеното, наказващият орган приел, че на 01.10.2020 г.

Община Добричка е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Д.Т. Я.-К. и ЯВ. М. Д., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.