Акт от 27.10.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е36

Гр.В.

27.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : Г. Й.

Членове :1.

2. при секретаря И. К.................................................. и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. т. дело № 67 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по исковата молба на С.Н.Ц. *** чрез адв.С. С. от АК-В. срещу Г.Ф. с адрес: гр. С. представлявано от Б. М.-Изпълнителен директор.

В исковата молба се твърди ,че на 29.06.2018 г., около 18:30 часа, В.Ц.Т. *** в района на мост до дом № 43 е управлявал МПС (лек автомобил) Марка БМВ с № на рама WВАСА като нарушил правилата за движение ,вследствие на което е загубил управлението на автомобила, който загубил напречната си устойчивост, напуснал пътното платно и преминал през метален парапет в района на моста, след което лекият автомобил паднал в дерето под моста, преобръщайки се на дясната си страна, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Ц. Й.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие било образувано досъдебно производство, както и НОХД № 76/2019г. по описа на Окръжен съд - гр.Видин, което приключило с осъдителна присъда № 58 от 07.06.2019г., с която В.Т. е признат за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост и бил осъден на лишаване от свобода, като наказанието е отложено за срок от две години.

В резултат на злополуката бил починал Н. Ц. Й., ЕГН:**********, който е син на ищцата С.Н.Ц..

Сочи се ,че ищцата С.Н.Ц. изключително тежко понесла загубата на своя син, тъй като са живели в едно домакинство в село Струиндол и са били изключително близки, като предвид напредналата й възраст (72 години) тя разчитала изцяло на неговата физическа помощ за справяне със селскостопанската работа и задълженията, които изисква живота в едно българско село. С.Ц. нямало да може вече вече да разчита на неговата помощ и подкрепа и същата сега била принудена сама да се грижи за себе си, тъй като другите й две деца живеели далеч от селото в гр. С. и не можели често да посещават майка си. Загубата на дете винаги било свързано с голяма психическа и физическа травма за родителя, още повече, когато детето било принудено да се грижи за него, тъй като той бил в старческа възраст и имал нужда от ежедневно обгрижване. Н. Й. бил подпомагал и финансово своята майка, тъй като тя била пенсионерка, а средствата ,получени от пенсията й, едва й стигали да преживява и да поддържа домакинство и селскостопански двор. Двамата били изключително близки в личен и емоционален план. Самотата, която С. изпитвала след смъртта на Николай ,я била довела до пълно отчаяние, каквото никой човек не заслужавал да изживее в залеза на своя живот.

Към датата на пътнотранспортното произшествие - 29.06.2018г., лекият автомобил Марка БМВ с № на рама WВАСА 090 КА не притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност " на автомобилистите. Законодателят в чл.557, ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) давал правната възможност на всяко увредено лице при пътнотранспортно произшествие да претендира обезщетение от Г.Ф. в случай, че неимуществените вреди са причинени от моторно превозно средство, което няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

Твърди се ,че към Г.Ф. била предявена Претенция ,по която била образувана Щета с № 19-210244 от 28.06.2019г. С писмо изх.№ 24-01-419 от 31.07.2019г. Г.Ф. уведомил ищцата, че е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 110 000 лева, като е приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като загиналия Николай Ц. Йорданов се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, като преди ПТП бил употребил алкохол в неговата компания. Определеният размер на обезщетението бил редуциран със 70 на сто и неимуществените вреди на ищцата били редуцирани до размер на 33 000 лева.

Ищцата твърди ,че не е съгласна и възразява срещу констатираното от ГФ съпричиняване на вредоносния резултат в размер 70 на сто, поради следните причини:

За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябвало да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо било обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат щяло да е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.Сам по себе си обаче фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налагало извод за допринасяне на вредите от злополуката.

Приносът на водача на автомобила за настъпването на пътно-транспортното произшествие бил личен и не обосновавал автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтичала от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане.

В настоящия случай и от представените доказателства, извлечени от НОХД

№ 76/2019г. на Видинския окръжен съд, по категоричен начин се доказвало, че пострадалия Н. Ц. Й. не бил давал своето изрично съгласие да се вози /пътува/ в автомобила, който бил управляван от виновния В.Ц.Т., тъй като пострадалият по времето ,в което Т. бил решил да подкара автомобила ,е бил заспал и двамата изобщо не били разговаряли, а решението да подкара автомобила било само и единствено взето от деликвента Т..Изразяват се подробни доводи в тази насока.

С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено съдебно решение ,с което да се осъди Г.Ф. да заплати на ищцата С.Н.Ц. с ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 29.06.2018г. в размер на 150 000лв. /сто и петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП — 29.06.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се извършените по делото разноски, в т.ч. и договорения адвокатски хонорар.

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства :

1. Присъда № 58 / 07.06.2019г. на ВОС и мотиви към присъдата;

2. Претенция вх.№ 24-01-419 от 28.06.2019г.;

3. Писмо изх.№ 24-01-419 от 31.07.2019г. на Г.Ф..

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба /л.29-30 от делото/,в който се оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и размер.Твърди се ,че

Г. ф. към настоящия момент вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 19-210244/28.06.19г. и че УС на ГФ бил определил обезщетение за неимуществени вреди, като обезщетението за неимуществени вреди било изплатено на ищцата.

С писмо изх. №24-01-419/28.06.2019г. ищцата била уведомена, че съгласно Решение от 31.07.2019г. на УС на Г.Ф. размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е 110 000.00 лв. при условията на 70 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия Н. Ц. Й. (40г), който се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач и преди ПТП е употребил алкохол в неговата компания (1,08%о алк. в кръвта) и така обезщетението е намалено на 33 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.

За фонда била налице обективна невъзможност за доброволно изпълнение, тъй като ищцата не била предоставила по щетата лична банкова сметка ***ванията на чл. 380, ал.1 от КЗ.Поддържа се ,че в претендирания размер претенцията за неимуществени вреди била прекомерно завишена от гледна точка на принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, като и с оглед съдебната практика за процесната година.Исковите претенции не кореспондирали със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС било разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт било обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии били възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приемала, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондирали нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.

Оспорват се изцяло претенциите за лихва от датата на процесното ПТП. Фондът не бил делинквент,не бил и застраховател и не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение, като изплащал обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, поради което съгласно разпоредбите Кодекса за застраховането и трайната съдебна практика задължението за лихва възниквало след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Във връзка с процесното ПТП била образувана щета, по която ГФ се бил произнесъл в законоустановения срок.В тази връзка се оспорва началния момент на законната лихва и се иска Г.Ф. да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който:

• бил пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан,което било в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл.137а от ЗДвП;

• се бил съгласил да пътува при неправоспособен водач, когото познавал;

• се бил съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, когото познавал и който бил употребил алкохол/наркотични вещества.

• бил употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача преди процесното ПТП.

Третото лице-помагач на страната на ответника В.Ц.Т. с ЕГН********** не е взел становище по делото .Отговорил е на въпроси ,зададени от ответната страна ,по реда на Чл.176 ГПК /л.153-154 от делото /.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Третото лице

–помагач В.Ц.Т. към 29.06.2018г. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той не притежава свидетелство за управление на МПС.

Към посочената дата Третото лице –помагач В.Ц.Т. *** заедно с майка си А.А. в дома на пострадалия Н. Ц.

Й. Последният притежавал лек автомобил „БМВ" с рама № WВАСА който не бил регистриран по съответния ред в КАТ-ПП- В. съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за представяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и нямал регистрационни табели. Същият бил изправен и в движение. На 29.06.2018г. третото лице –помагач В.Ц.Т. заедно с пастрока си Н. Й., неговите дъщери от предишна връзка С. и Г. и майка му А.А. ***, където се провеждал ежегоден събор. Там третото лице –помагач