Решение № 5315 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5315 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110162778 по описа за 2022 година

Образувано е по предявени от А. Д. Й. срещу ..... обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума в размер на 18000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.09.2018 г. - 06.12.2020 г., изразяващи се в причинени на ищцата болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 31.08.2022 г. в гр.

София в резултат от спъване и падане на разбит, неотремонтиран, неподдържан тротоар на ......, след трамвайната спирка посока НДК, на ъгъла с ул. „Цар Петър“, преди СРС, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. /датата на увреждането/ до окончателното за плащане и сума в размер на 130 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за закупуване на протеза за глезен MALLEO DYNASTАВ ВОА (съгласно УМ от 08.02.2023 г. – л. 18). Ищцата твърди, че на 31.08.2022 г. в 18 ч., след спирката на трамвая „Петте кьошета“ на бул. „Скобелев“ № 25, преди ъгъла с ул. „Цар Петър“ и Софийски Районен съд, посока НДК, при стъпване на плочка от тротоара, която поддала, паднала и си изкривила и счупила на глезена на крака, вследствие на което изпитала силна болка. Сочи, че в резултат от падането си ударила и ожулила коленете и дланите на ръцете, ударила си и главата, вследствие на което за около минута изгубила съзнание. Твърди, че кракът бил обездвижен с гипсова шина за 30 дена, наложило се е да посещава и физиотерапевтични процедури. В резултат на инцидента не е можела да се грижи и обслужва сама за себе си и за семейството си, била нарушена работоспособността за 44 дни /периода на издадения болничен лист/.

Излага, че освен физическата травма ищцата претърпяла и психическа травма, тъй като секунди преди падането минал трамвай в посока на НДК, като след инцидента, натрапчиво е започнала да си представя, че е могла да падне под колелата на трамвая, обстоятелство което е щяло да доведе до летален изход за нея. Излага, че на мястото на инцидента, тротоарните 1 плочи са разбити и има дупки между тях. С оглед изложеното счита предявените искове за основателни.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е доказано мястото на инцидента, както и че липсва причинно-следствената връзка между полученият инцидент и състоянието на процесния участък. Не били представени валидни доказателства относно наличието на необезопасена дупка и опасен участък. Заявява, че не е категорично доказано наличието на противоправно действие или бездействие от страна на служители на ответника, което поведение може да е довело до предпоставки за настъпването на подобен инцидент или нещастен случай. Сочи за съпричиняване от страна на ищцата, като същата не е проявила нужното внимание и е могла да избегне спъването и падането, предвид липсата на предпоставки, които да затрудняват видимостта в сочения от ищцата периметър на инцидента. Посочва, че ищцата е възпрепятствала и е допринесла с поведението си за ненужно удължаване на оздравителния период, вследствие полученото увреждане, като не е посетила непосредствено след инцидента УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, а е изчакала и чак на 02.09.2022 г. е отишла на преглед в „ИППМП д-р Владова“ ЕООД. В условията на евентуалност счита, че исковете са необосновано завишени и трябва да бъдат намалени, поради прекомерност. Претендира разноски.

С доклада по делото съдът е определил, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от А. Д.

Й. срещу ..... за заплащане на следните суми: сума в размер на 18000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.09.2018 г. - 06.12.2020 г., изразяващи се в причинени на ищцата болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 31.08.2022 г. в гр. София в резултат от спъване и падане на разбит, неотремонтиран, неподдържан тротоар на ......, след трамвайната спирка посока НДК, на ъгъла с ул. „Цар Петър“, преди СРС, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. /датата на увреждането/ до окончателното за плащане и сума в размер на 130 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за закупуване на протеза за глезен MALLEO DYNASTАВ ВОА.

Указано е на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. правоотношение по възлагане на работа, изразяващо се задължение да полага грижи за пътната настилка на общинските пътища; 2/. осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.

Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му.

В проведено на 15.12.2023г. ищецът е направил отказ за претенцията си за сумата над 12 000 2 лв. до първоначално претендирания размер от 18 000лв. , поради което и производството за сумата над 12 000 лв. - представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпяния деликт е прекратено, а определението влязло в сила.

Приети по делото са писмени доказателства, както и са събрани са гласни доказателствени средства - разпити на свидетели ..... и ......, приета и изслушана по делото е съдебно медицинска и съдебно техническа експертиза.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:

По отношение на иска по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – неимуществена и/или имуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина) 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

По делото е приета и съдебно техническа експертиза, съгласно която мястото, което се описва в исковата молба е кръстовището на бул. Ген. М. Скобелев и ул. Цар Петър, където е било налице счупване на бетонни плочки и тротоарни плочки, с изровена основа под тях, настилката е била неравна и изпълнена с наклон, според което вещото лице счита, че е възможно инцидентът да е настъпил в резултат на самата настилка. Според Вл дори при удобни и ниски обувки е налице възможност за спъване и падне при това състояние на настилката. Нещо повече вещото лице констатира и съобщава в експертното си заключение, че участъкът, който се описва в исковата молба към момента на огледа, който е провело вещото лице, се намира именно в това състояние, за което съобщава ищцата в искова молба, като все още не е отремонтиран и състоянието на настилката отговаря на описаното в исковата молба.

От горното съдът приема за установено и доказано следното: мястото на инцидента е кръстовището на бул. Ген. М. Скобелев и ул. Цар Петър, където е било налице счупване на бетонни плочки и тротоарни плочки, с изровена основа под тях, настилката е била неравна и изпълнена с наклон, като е налице причинно следствена връзка между инцидентът и състоянието на самата настилка.

В настоящото производство бе изслушана и приета съдебно медицинска експертиза, съобразно която: При извършения по спешност преглед и образни изследвания на 01.09.2022 г. регистриран на името на ищцата А. Д. и на 15.09.2022 г. е оформена диагнозата по МКБ S8260 и S826 СЧУПВАНЕ НА ВЪНШНИЯ ГЛЕЗЕН ОХЛУЗВАНЕ НА ЛЯВОТО КОЛЯНО и ОХЛУЗВАНЕ НА ДЛАНИТЕ. Вещото лице в експертното заключение обаче съобщава,ч е счупването на глезена не е видно по категоричен начин на 3 представените рентгенови снимки, поради което препоръчва допълнителни изследвания.

Според ВЛ горното би изяснило дали се касае за закрито счупване на левия выпен глезен, или се касае за образуване на „шип“ зад този глезен. В съдебно заседание вещото лице допълва, като е взела предвид и допълнително представени в съдебно заседание документи, че вижда , че има някаква деформация в областта на петата и при консултация с ревматолози същите казаха, че може да е шип при претърпяно възпаление на горната кост, но може и при травма, но категорично не се доказва счупване, както и че е било налице болков синдром и охлузване, които са от травмата. От показанията на вещото лице в съдебното заседание вещото лице заявява, че в компютърната томография ясно е записано, че не се визуализира дислокация на кости и фрактури, което потвърждавало нейната диагноза. Вещото лице е категорично, че на мястото, където се залага ахилесовото сухожилие има шип. Категорично е ВЛ, че е имало падане от собствен ръст, защото има охлузване на типични места при опита за защита. Рехабилитацията в този случай не е била излишна и пресилена. Физическата болка можела да продължи 20 - 30 дни. Периодът за възстановяване след такава травма е около 10 - 15 дни, след което функцията на движение не е ограничена, има болка на петата.

Категорично болката и травмата от падането е ограничило движението, според Вещото лице Г.. Изяснено е още, че категорично има контузия, която сама по себе си предизвиква страдание, в случая на крайник, което ограничава движението. Има още внушение у пациента за счупване, което е свръх диагноза, която счита че не е била правилна, поради което у ищцата е възникнало желание да се предпазва допълнително, причинено е притеснение. За рентгена нямало да окаже значение посещението веднага след инцидент.

Според експертното заключение на вещото лице, изложено в съдебно заседание, в случая на такава травма може да се ходи на пета, но без пръсти. Това движение в рамките на един ден не можело да влошили състоянието , тъй като няма счупена кост. Това има значение при счупване, каквото в настоящия случай не счита, че е имало. Излага, че ищцата е била стресирана от информацията, че е счупен кракът и е провела рехабилитация, като е направила това, което са препоръчали лекарите. Не приема симулация в случая.

От горното съдът приема за установено, че по описания в исковата молба механизъм на падане на ищцата по безспорен начин се установи, че е е причинена травма на глезена, която обаче не е твърдяното в искова молба счупване. Според вещото лице се касае за изкълчване, както и вероятно за травмиране на шип, който можело да съществува преди това, но можело да бил образуван и от инцидента. От показанията на вещото лице категорично се установява, обаче, че е имало падане от собствен ръст, имало охлузване. От заключението съдът счита, че се доказа, че е имало контузия, която сама по себе си предизвиква страдание, в случая на крайник, което ограничава движението. Налице била и свръх диагноза, която причинила допълнително смущение страх у пациента.

От събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно разпита на свидетеля ..... и свидетеля ......, които съдът приема като вътрешно непротиворечиви и в съответствие със останалия събран доказателствен материал, съдът приема за установено и доказано следното: на 31.08.2022г в гр. София на тротоара на бул. " Ген. М. Скобелев " 4 непосредствено преди ул. Цар Петър, поради поради лоша настилка с наклон и липсващи няколко плочки ищцата при придвижване с другите две свидетелки, непосредствено след преминаването на трамвай, пада и изпищява от болка. Наранен бил глезенът, като дори не могли да обуят носената от нея до този момент обувка, закупили друга, за да може да се придвижи към мястото, за което се били запътили. Помогнали