Решение № 852 от 29.11.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. Горна Оряховица, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20244120101275 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът Т. М. Е. твърди, че е длъжник, а ответникът “Еос матрикс” ЕООД – взискател, по изпълнително дело № 781/2010 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 728 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за принудително удовлетворяване на вземания по договор за кредит, сключен с „Обединена българска банка“ АД, както следва: 5 912,88 лв. – главница, ведно със законната лихва от 22.11.2010 г. до изплащане на сумата; 856,35 лв. – договорна лихва; 648,96 лв. – наказателна лихва и общо 583,42 лв. – деловодно разноски. Твърди, че за тези суми в полза на банката бил издаден изпълнителен лист от 03.06.2011 г. по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2693/2010 г. по описа на съда, въз основа на който, банката образувала изпълнително дело № 781/2010 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 728 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. Твърди, че на 20.02.2018 г. взискателят уведомил съдебния изпълнител за прехвърляне на вземането на ответника, който бил конституиран на 21.08.2018 г. Твърди се, че след тази дата по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия. Счита, че поради бездействието на кредитора, вземанията са погасени по давност и понастоящем не се дължи принудителното им изпълнение. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи принудителното изпълнение на вземанията по изпълнително дело № 781/2010 г. по описа на Частен съдебен 1 изпълнител № 728 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. Претендира присъждане на сторените разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв.

Ответникът “Еос матрикс” ЕООД признава, че праводателят му „Обединена българска банка“ АД образувал изпълнително дело № 781/2010 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 728 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за принудително удовлетворяване на вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2693/2010 г. по описа на съда. Признава, че след 16.12.2010 г. не са предприемани изпълнителни действия. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на сторените разноски, а в случай на уважаване на иска, възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК – за установяване, че длъжникът по изпълнителното дело не дължи изпълнение поради факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Доколкото този иск се основава на отричане на правото на ответника-взискател на принудително изпълнение на вземането, в случая – поради изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е установяването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на този срок. В случая той се позовава на прекратяването на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считайки че лишава ищеца от правен интерес от предявяване на иска, както и на това, че изтичането на погасителната давност не води до погасяване на вземането. Първото възражение е разгледано в определението по чл.140 ГПК, като не се налага повторното му обсъждане. По отношение на второто следва единствено да се посочи, че ищецът не търси съдебно отричане на вземането, а само че по него не се дължи принудително изпълнение. Развитите от ответника съображения за последиците от изтичане на погасителна давност следват пряко от материалния закон – чл.118 ЗЗД, но те не касаят спора, който е концентриран в това, дали понастоящем погасителната давност е изтекла.

Съгласно приетото в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (по силата на факта на изтичане на двугодишен срок от последното искане на взискателя за извършване на изпълнително действие), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това разрешение е мотивирано с характера на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, настъпващо по силата на закона поради бездействието на взискателя да поддържа висящността на изпълнителния процес (по-точно на осъществяващото се чрез него принудително изпълнение) в двугодишен срок, без да е необходимо 2 постановяване на нарочен акт на съдебния изпълнител, констатиращ прекратяването. Именно поради тази особеност на обсъжданото прекратително основание, т.нар. „перемпция“ е без значение за давността – прекратяването на изпълнителното дело по право не се отразява по никакъв начин на започналата да тече от предприемането на последното валидно изпълнително действие погасителна давност. Така на общо основание по чл.116, б. "в" ЗЗД до прекъсване на давността води предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, и обратно – действия, които не биха довели до принудително удовлетворяване на неудовлетвореното притезание (т.е. не са изпълнителни), не пораждат последицата на прекъсване на давността.

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по документ по чл.417 ГПК № 3388/23.11.2010 г. по ч.гр.д. № 2693/2010 г. по описа на съда е издаден изпълнителен лист на 23.11.2010 г., с който ищецът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 5 912,88 лв.

– главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.04.2007 г., сумата от 856, 35 лв. – договорна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 21.11.2010 г., сумата от 648,96 лв. – наказателна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 21.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 148,36 лв. – заплатена държавна такса за производството и сумата от 435,06 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид незабавното изпълнение на заповедта и при липса на данни за производство по чл.422 ГПК за вземанията по заповедното производство, действията, които следва да бъдат взети предвид съобразно чл.439, ал.2 ГПК, са настъпилите след издаването на изпълнителния лист – след 23.11.2010 г.

Образуването на изпълнителното дело не е изпълнително действие и не прекъсва давността (изрично мотивите по т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Ответникът не сочи датата на образуване на изпълнителното дело, но доколкото то е по описа на съдебния изпълнител от 2010 г., то делото е образувано най-късно на 31.12.2010 г. Ответникът не твърди след образуване на изпълнителното дело взискателят да е направил искане за извършване на изпълнителни действия, поради което с изтичането на две години от образуване на изпълнителното дело (най-късно на 31.12.2012 г.), то е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Тъй като изпълнителното дело не е било висящо към 26.06.2015 г., когато Постановление № 3/1980 г. на Пленум на ВС е обявено за изгубило сила с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не би могло да се приложи разрешението, че след тази дата е започнала да тече нова давност (разрешението на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Посоченото разрешение е приложимо само за висящи към 26.06.2015 г. изпълнителни 3 дела, защото само по тях е възможно правните субекти и/или държавните органи да съобразят действията си новия тълкувателен акт и да прилагат последиците му занапред. В тази връзка именно тълкуването, дадено с Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленум на ВС, е относимо към процесното вземане, защото това постановление е било единствена задължителна тълкувателна практика през време на висящността на изпълнителното дело – в периода от две години след образуването му (найкъсно на 31.12.2010 г.), съответно до 31.12.2012 г., когато то е прекратено по силата на закона. Съобразно приложимото тълкуване, именно от тази дата – най-късно от 31.12.2012 г., следва да се счита, че е започнал да тече нов давностен срок. Така новата давност е започнала да тече най-късно на 31.12.2012 г. и е изтекла на 31.12.2017 г. без в периода да са предприети действия, прекъсващи теченето на срока.

Само за пълнота следва да се посочи, че такова действие по принцип няма депозирането на молбата от 20.02.2018 г., с която е поискано конституирането на ответника като взискател поради настъпилото частно правоприемство, в случая дори след изтичане на давността. Това е процесуално действие, засягащо страните по изпълнителното дело, но не е действие по изпълнението съгласно чл.116, б. "в" ЗЗД според тълкуването на нормата, дадено в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По аргумент от по-силното основание, щом като образуването на изпълнително дело не прекъсва давността, то искането за замяна на взискателя не води до тази последица.

Така поради липса на предприети изпълнителни действия в срок пет годни от прекратяване на делото по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, погасителната давност за вземанията, за които е образувано изпълнително дело № 781/2010 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 728 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, е изтекла най-късно на 31.12.2017 г. и искът че не се дължи изпълнение по него се явява основателен и следва да бъде уважен.

По присъждане на направените разноски:

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът имат право да му се присъдят сторените в производството разноски. Не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, както поддържа ответника. Ответникът претендира за прекратяване на производството или отхвърляне на иска, поради което липсва признание на иска. Предпоставките на посочената норма следва да са налице кумулативно, поради което няма значение дали е дал повод за водене на делото или не. Независимо от това, развитата от него теза, че щом изпълнителното дело е прекратено по право, той не е дал повод за водене на делото, не държи сметка, че давността не се прилага служебно и че е допустимо подаване на молба за извършване на изпълнителни действия и по вече прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК дело (т.3 на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС).

4

Ищецът е направил искане и е представил доказателства за заплащане на 100 лв. държавна такса, а за остатъка до 320,06 лв. (или за 220,06 лв.) е бил освободен. По тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 100 лв., а на основание чл.78, ал.6 ГПК – да заплати по сметка на съда 220,06 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, по силата на който е възложила на адв.И. М.-Г. – АК-Велико Търново осъществяване на процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв.

Сключеният договор удостоверява съгласие за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, в който случай правоотношението между адвоката и клиента не включва заплащане на възнаграждение. По тази причина размерът му не подлежи на договаряне, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв) и възражението за неговата прекомерност е отнапред неоснователно. При определяне на размера на възнаграждението, съдът не е обвързан от чл.38, ал.2 ЗАдв и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща, доколкото представлява хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС (Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело № C438/2022 г.). Съобразявайки липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на спора поради липсата на спор относно факта, че не са предприемани никакви изпълнителни действия, задължителната съдебна практика относно началото и прекъсването на давността в изпълнителното производство, приключването на делото в едно съдебно заседание само със събиране на писмени доказателства, съответният на осъществената защита размер на възнаграждението е 450 лв. На основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума в полза на адвоката.