Определение № 49 от 01.07.2024, Районен съд - Поморие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Поморие, 01.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседА.е на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора А. Тр. П. Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно дело № 20242160200129 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по искане от прокурор при РП – Бургас, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо С. М. Щ., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-209/2024 г. по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас.

В съдебно заседА.е представител на БРП подържа искането. Сочи, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъпление по чл.198, ал.1 от НК, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление.

Защитникът на обвиняемия – адв.В. А., застъпва становище за неоснователност на искането на прокурора.

Обвиняемият моли съдът да не го задържа под стража.

Съдът като взе предвид становищата на стрА.те, събрА.те по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното.

С. М. Щ. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 320 ЗМ-209/2024 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, за това че на 28.06.2024 г., в гр.Поморие, отнел чужди движими вещи – парична сума от 20 лв., чифт маратонки и мобилен телефон, от владението на Т.ИВ.ДР., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

За това престъпление законът предвижда наказА.е лишаване от свобода от три до десет години.

Съгласно чл.63, ал.1 НПК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е 1 налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказА.е, и доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.

В случая повдигнатото на Щ. обвинение е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, което е и тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

От първоначалния преглед на събрА.те до момента по ДП № 320 ЗМ-209/2024 г., писмени и гласни доказателства – показА.ята на свидетелите Т.ИВ.ДР. и Т.Н., протокол за оглед на лице от 28.06.2024 г., протокол за разпознаване на лица от същата дата и фотоалбум към него, както и от протокол за оглед на веществени доказателства от същата дата, а така също и от обясненията на обвиняемия, може разумно да се предположи, че е налице състояние на подозрение за това обвиняемият да е съпричастен към инкриминираното деяние.

Ето защо съдът приема, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, същото е наказуемо с лишаване от свобода, поради което е установено по делото визираното в чл.63, ал.1 НПК, първо основА.е за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

На следващо място от доказателствата по делото се установява, че процесното деяние е извършено от обвиняемия в изпитателния срок на осъждането му с влязло в законна сила споразумение № 16/20.03.2024 г., по НОХД № 25/2024 г., на ПРС, за извършено друго престъпление по чл.198, ал.1 от НК, което обстоятелство води до заключение за завишена степен на обществената опасност на обвиняемия и реална такава същият да извърши друго престъпление до приключването на настоящото наказателно производство, ако не бъде задържан.

Налице е и опасност обвиняемият да се укрие, както за да отбегне наказА.ето, следващо му се за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, така и това по условното осъждане.

Изложеното сочи наличие и на втората задължителна предпоставка за вземане на найтежката мярка за неотклонение – реална опасност обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление, ако не бъде задържан.

Несъмнено НПК не допуска задължително задържане под стража – т.2 на ТР на ВКС № 1/25.06.2002 г. по н. д. № 1/2002 г., но в конкретния случай съдът намира, че са налице предпоставките на чл.64 ал.5, вр.с чл.63, ал.1 НПК за вземане на такава мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Щ., тъй като на първо място е налице изискуемото от закона подозрение относно авторството му на престъплението, очертано в предявеното му обвинение, което престъпление се наказва с лишаване от свобода и на второ място доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление.

Мотивиран от горното, Районен съд – Поморие

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на С.

М. Щ., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-209/2024 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд на 08.07.2024 г., от 14.00 часа.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Обвиняемият да се приведе в Ареста – Бургас /в Затвора – Бургас/.

Препис от определението да се изпрати незабавно на Началника на Затвора – Бургас, за сведение и изпълнение, както и на РП – Бургас, ТО – Поморие.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3