Решение № 1070 от 16.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1070

Хасково, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260701913 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Т. Б. Р. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1336020/14.12.2025г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Димитровград, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. З “гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради издаването й в нарушение на материалния и процесуалния закон. В писмена защита се излагат аргументи в подкрепа нищожността на акта, като се иска обявяване на същата или алтернативно се прави искане за отмяна на оспорената заповед, като се претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмо рег. № 113/08.01.2026г., се изпраща за прилагане по делото цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 14.12.2025г. e издадена процесната заповед, с която на оспорващия e наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. З “гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта e мотивирана с това, че в [населено място] по [улица]до номер ***, с посока на движение юг- север, Т. Р. управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № [рег. номер], като при проверката се установява, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред / регистрацията му била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите от дата 08.07.2025г.

Като издател на заповедта е посочен Р. Ф. И. – на длъжност мл.автоконтрольор в РУ Димитровград към ОДМВР Хасково. Сочи се че същият е упълномощен да състави настоящата ЗППАМ със Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, в законоустановения срок и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, предвид което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по доводи различни от изложените в нея. При извършената от съда проверка по реда на посочените в нормата на чл. 146 от АПК основания за оспорване на административните актове, се установи липса на представени от страна на органа надлежни доказателства удостоверяващи неговата компетентност. В тази връзка следва да се отбележи, че задължение на административния орган е да докаже с допустими и относими доказателства всички материално правни предпоставки изискуеми към законосъобразното издаване на оспорения акт. Към същите на първо място се отнася компетентността на органа издал акта.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото не се представя Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която се твърди ответника да е оправомощен да прилага принудителна административна мярка от вида на процесната.

Тази доказателствена тежест изрично е указана на ответната страна с Определение № 76 от 08.01.2026г., по реда на чл.171, ал.5 от АПК. Съдът е обърнал внимание на ответната страна, че представената по делото административна преписка е непълна, като е посочено че същата не съдържа доказателства относно компетентността на административния орган. Изрично е указано, че при липса на представени доказателства относно компетентността на издателя на акта, делото ще бъде решено при наличната доказателствена съвкупност. Указанията на съда са съобщени на административния орган със съобщение, получено на 12.01.2026г. по електронен път, а до проведеното съдебно заседание на 24.02.2026г. по делото не са постъпили доказателства, удостоверяващи, предоставената на органа компетентност да издава заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната.

Компетентността на органа, издал акта, е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства, удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа, издал процесния акт. Ирелевантни за решаващата воля на съда са обстоятелствата поради което органа е проявил процесуалното бездействие в доказателствена насока, при изрично указаната доказателствена тежест. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод за издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт се явява нищожен.

Изложеното води на извод за липса на компетентност у страна на органа за издаване на акт от вида на процесния, което се явява основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Същите възлизат в размер на 260,90 евро, от които 255, 79 евро – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 5,11 евро – внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ :

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1336020/14.12.2025г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Димитровград при ОД на МВР Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на Т. Б. Р. от [населено място], разноски по делото в размер на 260, 90 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: