Определение № 863 от 27.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 89/2025
- Вид
- Определение № 863
- Подписан
- 27.03.2025
- В сила
- 27.03.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 863 гр. София, 27.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500089 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.
№142948/23.12.2024 година о т А. С. Р. п р о т и в разпореждане №
10192/18.12.2024 г., постановено по т.д.№ 2177/2024 г. по описа на Софийски градски съд, V I – 8-ми състав, с което е върната частната и жалба срещу определението за връщане на исковата молба.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като причините са били, че при изпълнение на указанията и вместо да бъде представено към файла от 11.12.2024 година преводното нареждане за сумата от 15 лева е представено платежно нареждане за сумата от 505,60 лева. Сумата от 15 лева за частната жалба е платена в полза на САС в срок – на 10.12.2024 година, което се установява от платежния документ на ОББ като документът за плащането е електронно подписан от адвоката на 11.12.2024 година. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Производството по т.д.№ 2177/2024 г. по описа на Софийски градски съ д , V I – 8-ми състав е образувано по подадена молба за откриване на 1 производство по несъстоятелност от А. С. Р. срещу „ГБС-инвест“ ЕАД и „Боровец гардънс мениджмънт“ ЕООД.
С определение №4512/21.11.2024 година, постановено по делото, съдът прекратил производството по делото като е приел, че въпреки дадените указания за отстраняване на нередовностите, същите не са изпълнени в срок.
Съобщение до молителката е изпратено на 29.11.2024 година, чрез ЕПЕП като в срока за обжалване е постъпила частна жалба вх.
№131904/28.11.2024 година от А. С. Р. с отправено искане до въззивният съд за отмяна на обжалваното определение.
Производството по жалбата е оставено без движение с разпореждане №9714/29.11.2024 година като на жалбоподателя е указано в 1-седмичен срок, считано от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева, като му е указано, че при неизпълнение в срок жалбата ще бъде върната. Съобщението за това разпореждане е връчено чрез ЕПЕП на 09.12.2024 година.
На 11.12.2024 година е представено доказателство, представляващо платежно нареждане, което представлява сума, внесена по сметка на Софийски градски съд, поради което съдът с разпореждане от 18.12.2024 година е приел, че указанията не са изпълнени и е върнал частната жалба.
Депозирана е и молба за възстановяване на срока.
За да се произнесе по същество на подадена молба по чл.64 ГПК, сезираният с нея съд следва да извърши преди всичко проверка налице ли са всички условия за съществуването и надлежното упражняване на право за възстановяване на пропуснат срок. От правното естество на цитираната молба следва, че правният интерес от същата за страната по спора произтича от наличието на постановен акт за връщане на искова молба, въззивна жалба, касационна жалба или частна жалба, респ. за прекратяване на съдебно производство, образувано по изброените по-горе. Като този преграждащ развитието на производството съдебен акт е постановен поради пропуснат от страната установен от закона или определен от съда срок, свързан с извършване от нея на дължимо процесуално действие, поради който пропуск исковата молба или жалбата се явяват нередовни, респ. подадени извън срока.
Същевременно за да се произнесе сезираният с молбата по чл.64 ГПК съд следва определението, респ. разпореждането за прекратяване, респ. за 2 връщане на съответната искова молба или жалба, да е влязло в сила, т.е. въпросът дали е пропуснат срокът като преюдициален за молбата по чл.64 ГПК да е окончателно решен. Тази връзка на преюдициалност е обективно сложил се факт ако страната, която е подала молбата за възстановяване на срок, е подала и частна жалба срещу преграждащия развитието на производството съдебен акт /поради еднаквия начален момент, от който започват да текат еднаквите срокове по чл.64, ал.3 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК/ от съобщението за прекратяване, респ. връщане на сезиращата съда молба, респ. жалба. В случай, че частната жалба бъде уважена, обжалваното разпореждане, респ. определение ще бъде отменено и интересът от разглеждане на молбата по чл.64 ГПК ще отпадне / така константната съдебна практика на ВКС – определение № 265 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2147/2019 г., III г. о., ГК., определение № 625 от 28.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2963/2017 г., IV г. о., ГК., определение № 128/02.04.2020г. по гр.д. № 797/2020г. на ВКС, IV г.о./. Следва да се съобрази и предвиденият различен процесуален ред, по който се разглеждат молбата по чл.64 ГПК и частната жалба по чл.274, ал.1 ГПК, доколкото обективно невъзможно е това да стане пред един и същи съд, а и производството по чл.274, ал.1 ГПК принципно може да се развие и като триинстанционно, ако не са налице отрицателните предпоставки по чл.274, ал.4 ГПК.
В хипотеза посочена по-горе независимо от волята на страната – в каква поредност да се разгледат: молбата по чл.64 ГПК и частната жалба по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, сезираният с молбата по чл.64 ГПК съд, е длъжен да изчака приключване на производството по частната жалба по чл.274, ал.1 ГПК с окончателен акт и едва след това да се произнесе по молбата за възстановяване на срока.
Предвид даденото разрешение, съдът следва да разгледа частната жалба независимо от производството за възстановяване на срока.
Съгласно разрешението, дадено с ТР №6/2017 година на ОСГТК на ВКС, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, поради което инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, следва да вземе собствено становище по предмета 3 на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
Съгласно установената съдебна практика
/определение
№
238/04.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2030/2018 г., III г. о., ГК, определение № 474 по ч. гр. д. № 418/2009 г. на II г. о., определение № 324 по ч. гр. д. № 4841/2013 г. на II г. о., № 54 по ч. гр. д. № 4897/2018 г. на III г. о. /, един от основните принципи на гражданския процес / чл. 7 ГПК/, изисква съдът да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения.
Съдът е дал указания на страната за представяне на доказателства за заплатена държавна такса, като срокът бил удължен до 19.11.2024 година включително. На 19.11.2024 година страната е представила по електронен път молба, като към нея е прикачила файл, като в молбата е посочила, че изпълнява разпореждането на съда и файла, съдържа документ за заплатена държавна такса. При разпечатката на файла е установено, че същият съдържа друг документ. С частната жалба е представено доказателство, че таксата е заплатена в срок, а с молбата от 19.11.2024 година макар и неточно е налице изпълнение на указанията на съда, поради което разпореждането на съда следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 10192/18.12.2024 г., постановено по т.д.№ 2177/2024 г. по описа на Софийски градски съд, V I – 8-ми състав, с което е върната частната жалба на А. Р. срещу определението за връщане на исковата 4 молба и ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5