Решение № 2577 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2577 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.ова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100512242 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20154374 от 09.07.2021 год., постановено по гр.дело № 17405/ 2020 г. по описа на СРС, І Г.О., 173 състав, е отхвърлен предявения от „А.А.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу ЗД“Б.И.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 544,15 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 1703027995/21.09.2017 г. за имуществени вреди върху застрахован при ответника автомобил марка „Рено“, модел“Клио“, рег.№ ****, последица от настъпило на 20.09.2017 г. събитие, с включени 30,00 лева за калкулация по щетата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/14.05.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата. С решението на съда е осъдено „А.А.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на ЗД“Б.И.“ АД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението на СРС, 173 с-в е постъпила въззивна жалба от „А.А.“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.И. Т. с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения осъдителен иск. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и 1 незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник ЗД“Б.И.“ АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Ц.Д. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от въззивника- ищец „А.А.“ ЕООД, гр.София срещу ответника ЗД“Б.И.“ АД, гр.София, иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника/ застраховател по застраховка „Автокаско“/ 2 да заплати на ищеца сумата от 544,15 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 1703027995/21.09.2017 г. за имуществени вреди върху застрахован при ответника автомобил марка „Рено“, модел“Клио“, рег.№ ****, последица от настъпило на 20.09.2017 г. събитие, с включени 30,00 лева за калкулация по щетата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/14.05.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкрИ.е действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

За основателността на иска с правно основание чл.405, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /ПТП/, за което застрахователят носи риска, размер на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя и компетентните органи за настъпилото ПТП в предвидения срок. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че застрахователното събитие е причинено умишлено с цел получаване на застрахователно обезщетение, както и че погасил претендираното вземане. В тежест на ответника е също да установи неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования.

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ // предишна чл.208, ал.1 от КЗ отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен 3 ако това е предвидено в този закон. Също така с оглед на разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За да е основателен искът за присъждане на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.400, ал.2 от КЗ.

Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно.

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство носи доказателствена тежест да установи наличие на действително застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество; настъпването на застрахователно събитие; настъпването на щети по застрахованото имущество, размерът на тези щети и причинната им връзка със застрахователното събитие. В конкретния случай първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си по чл.145, ал.3 от ГПК е изготвил доклад по делото, в който правилно е разпределил доказателствената тежест 4 между страните съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК. Въпреки че на въззивника- ищец са указани в изготвения доклад фактите, които следва да докаже, в хода на съдебното производство пред първата инстанция не е доказан следния елемент от фактическия състав на правото по чл.405, ал.1 от КЗ, а именно: сбъдване/ настъпване/ на договорения застрахователен риск /застрахователно събитие/ в срока на действие на договора, респективно наличие на покрит застрахователен риск по имуществена застраховка „Автокаско“, сключена между страните по делото.

Противно на изложеното в жалбата, съдът приема, че в процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин настъпването на застрахователното събитие, респективно наличие на покрит застрахователен риск по имуществена застраховка „Автокаско“, сключена между страните по делото.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в процесния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи настъпване на застрахователно събитие, което да е покрит застрахователен риск с процесния автомобил. Не се установява по делото от страна на ищеца настъпване на застрахователно събитие, което да е покрит риск по процесната застрахователна полица с процесния автомобил. В настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане.

С оглед на изложеното, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани всички материалноправни предпоставки, съставляващи елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, поради което правилно е отхвърлен предявения осъдителен иск за заплащане на сумата от 544,15 лв., като неоснователен и недоказан.