Определение № 3450 от 19.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3450 гр. Варна, 19.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева

Лазар Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100501971 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. ТР. ТР. срещу решение №2227/06.07.2022г., постановено по гр. дело №20223110104885/2022г. по описа на ВРС, с което е уважена молбата на Д. Д. Ж., ЕГН:********** за защита от домашно насилие против него, като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и му е забранено да доближава молителката, жилището и местоработата й на по-малко от петдесет метра за срок от четири месеца, осъден е да заплати в полза на молителката разноски в размер на 605 лв., а в полза на държавата - глоба в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 25 лв. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. На първо място счита, че съдът се е произнесъл по недопустим правен спор, тъй като отношенията между страните не попадат в приложното поле на на чл. 3 от ЗЗДН, доколкото по делото не е безспорно доказано, че страните са живели на семейни начала. В случай, че съдът приеме, че молбата е допустима, то моли да бъде прието, че решението е постановено в противоречие със закона. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС, първоинстанционният съд е кредитирал единствено показанията на свидетелите на едната страна. Игнорирайки отделни части от показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното дирене, се наблюдава избирателно посочване и анализ на събраните доказателства, което е довело до изводи, ползващи единствено другата страна. На следващо място счита, че в решението си, съдът неправилно е приел за осъществен акт на домашно насилие, позовавайки се единствено на подадената по делото декларация. Излага, че декларацията не освобождава молителя от задължението да докаже твърдяното в нея при условие, че може да се докаже с други доказателства. Счита, че предвид тенденциозните и недостоверни показания на свидетелката и недоказаните твърдения в оспорената декларация, постановеното решение е неправилно и необосновано. На следващо място счита, че първоинстанционното решение е и необосновано, тъй като преценката на доказателствения материал, събран в хода на съдебното дирене, е направена хаотично и неясно, предвид което решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Според жалбоподателя никъде в решението не става ясно какво точно е извършил, какво домашно насилие съдът приема за доказано по отношение на молителката, при какви обстоятелства е извършено и какво го е навело на този извод. По изложените съображения се моли, обжалваното решение да бъде отменено като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, като вместо него бъде постановено друго, с което молбата за защита от домашно насилие на молителката Д. Д. Ж. срещу ответника Т. ТР. ТР. се отхвърли като неоснователна и недоказана. Моли се за присъждане на разноски. Доказателствени искания не са направени.

1

Въззиваемата страна – Д.Ж., чрез депозирания писмен отговор, излага становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като валидно, допустимо, правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че след като първ. съд е обстойно е анализирал всички събрани по делото доказателства, е достигна до правилния извод от осъществен от страна на ответника на 11.04.2022г. акт на домашно насилие спрямо молителката. В заключение се моли за потвърждаване на първ. решение и присъждане на разноски. Доказателствени искания не са направени.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№49465/19.07.22г. на Т. ТР.

ТР. срещу решение №2227/06.07.2022г., постановено по гр. дело №20223110104885/2022г. по описа на ВРС срещу решение №2227/06.07.2022г., постановено по гр. дело №20223110104885/2022г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 28 .09.2022г. от 10.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2