Решение № 2291 от 12.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2291 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330110927 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от О. П. Д. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Твърди се, че ответникът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с изпълнителен лист за следните суми: 3199,25 лв.- главница по договор за потребителски кредит от 16.11.2011 г., както и законна лихва от 16.04.2014 г. до окончателното плащане. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1352/2018 на ЧСИ К. П. на 06.06.2018 г. На 26.07.2018 г. бил наложен запор на банковите сметки, след което на 14.03.2024 г. запор на пенсията на ищеца. Между двата запора не били предприети изпълнителни действия, които да са прекъснали погасителната давност. Счита същата за изтекла в полза на ищеца и моли съдът да признае, че ищецът не дължи вземанията по посочения изпълнителен лист.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът поддържа, че исковата молба е неоснователна, сочи, че вземането е възникнало в полза на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, цедирано на ответника. Признава издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и образуването на изпълнително дело, сочи, че в случая се прилага 5-годишна погасителна давност, възразява същата да е изтекла, счита за неправилни твърденията, че с разпорежданията на съдебния изпълнител за насрочване на опис и изпращане на покана за доброволно изпълнение не се прекъсвала давността. Възразява запорът от 14.03.2024 г. да съставлява ненадлежно изпълнително действие.

Цитира в тази връзка тълкувателна практика. Моли за отхвърляне на иска.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателства по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК, за основателността на 1 който следва да е налице подлежащо на принудително изпълнение вземане, за което да е изтекла предвидената в закона погасителна давност.

Установява се от представеното копие от изпълнителното дело, че от издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, респективно нейното влизане в сила в периода между 24.04.2014г. (издаване ЗИ) и 05.06.2014г.

(издаване на ИЛ) до завеждане на изпълнителното дело (06.06.2018г.), не са изтекли пет години.

На 06.06.2018г. взискателят подава молба за образуване на изпълнително дело, в която прави искане за осъществяване на конкретни изпълнителни способи. Това искане е прекъснало давността съгласно тълкуванията, дадени в Тълкувателно решение (ТР) № 2/26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В него е прието, че е „нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността“. С аргумент за противното, молбата на взискателя, в която е посочен определен изпълнителен способ, прекъсва давността, като ВКС приема, че активността на кредитора се изразява именно в това да иска нови изпълнителни способи.

От всичко изложено следва, че давността се прекъсва както от самото искане на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ/действие, така и с извършването на това действие. Този извод съответства и на смисъла на давността, като санкция за бездействието на кредитора, а не за липсата на имущество на длъжника. ция за бездействието на кредитора, а не за липсата на имущество на длъжника. Ето защо, ако взискателят е активен и е поискал прилагането на изпълнителен способ или извършването на конкретно изпълнително действие, това искане прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител ще намери имущество и ще осъществи съответния способ. Обратното би означавало да се ощети активният кредитор със санкцията на давността поради неплатежоспособността на длъжника.

На 30.07.2018г., с получаване на запорно съобщение от „Юробанк България“ АД, е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в тази банка. Банката отговаря, че по сметката липсва авоар и има предходно наложени запори, но дори да липсваше банкова сметка, получаването на запорното съобщение пак би прекъснало давността. (л.58-60 от делото).

Последният извод следва от тълкуванието, дадено с т.5 на ТР 3/2015г. на ОСГКТ на ВКС, а именно, че „изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това 2 действие със съществуването на вземането.“ От дадените тълкувания следва, че запорното съобщение до третото лице съставлява действие по налагане на запор и изпълнително действие, независимо дали съществува такова вземане, поради което то прекъсва давността.

На 14.03.2022г. длъжникът е получил редовно (при отказ) покана за доброволно изпълнение, в която му се съобщава, че се налага запор върху негово МПС (съгласно справка от НАП), което е описано подробно в поканата и на основание чл.450, ал.2 от ГПК, с получаването на съобщението за запора, същият се счита наложен (л.73 и л. 78 от делото). С това действие отново е прекъсната давността.

В периода 14.03.2024г., когато е изпратено запорно съобщение до НОИ, и 25.03.2024г., когато от НОИ отговарят, е наложен запор върху получавана от длъжника пенсия, с което е прекъсната давността. (л.90, 96 и 74 от делото).

От влизане в сила на заповедта за изпълнение и между действията, прекъсващи давността, не са изминали 5 години. Въпреки настъпилата перемпция на 30.07.2020г., давността пак е прекъсната със следващото действие по изпълнение съгласно тълкуванията, дадени в ТР 2/2023г. от 04.07.2024г. на ОСГТК. От последното прекъсване на давността до подаване на исковата молба също не е изтекла 5-годишна давност.

Вземанията не са погасени по давност и искът като неоснователен, следва да се отхвърли.

Право на разноски има ответникът, каквито е поискал с исковата молба.

Ответникът е сторил разноски за 24 лв. за копие от изпълнителното и 100 лв. за юрисконсулт, с оглед сложността на делото и неявяването на представител на ответника в съдебното заседание, което не е оправдава по-високо възнаграждение.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че О. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, бул./ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, като погасени по давност, сумите, обективирани в изпълнителен лист от 05.06.2014г., издаден по ч.гр.д. № 6118/2014г. на ПРС, за който се води ИД № 1352/2018г. по описа на ЧСИ К. П., а именно: сумата от 3199,25 лв. – главница по договор за кредит № 747005/16.11.2011г., ведно със законната лихва от 16.04.2014г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА О. П. Д. , ЕГН **********, ДА ПЛАТИ на "ЕОС

МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, разноските по делото: за 24 лв. за копие от изпълнителното и 100 лв. за възнаграждение на юрисконсулт.

3

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4