Решение № 218 от 16.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Бургас, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20252000500389 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20242100100421 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас Д. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

„Генерал Радко Д.“ № 4, със съдебен адрес гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Безнес Център“, етаж № 3 – адв. Н. Д. е предявила против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, адв. П.

В. иск по чл. 432 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.05.2023 г. на АМ „Тракия“, км. +356 в посока Бургас, предизвикано от водача на пътнически автобус „Сетра С415 ГТХД“ с рег. № *** със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до окончателно изплащане.

В исковото производство като трето лице – помагач на ответника е участвала Агенция „Пътна инфраструктура“.

1

С Решение № 698 от 27.08.2025 г. по цитираното дело окръжният съд е уважил иска частично – до размера на главницата от 15000 лева ведно със съответната лихва.

Ищцата е подала въззивна жалба, с която моли решението да бъде отменено в отхвърлителната му част – над присъдения размер от 15000 лева до горницата от 40000 лева ведно с припадащите се лихви.

В тази част решението било неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Съдът не анализирал задълбочено и в тяхната съвкупност събраните гласни и писмени доказателства и не е отчел в достатъчна степен вида и интензитета на получените увреждания. Ищцата получила редица травми, който възпрепятствали нормалната й физическа дейност за около 2 месеца: порезна рана с дължина 4 см. в дорзалната (задна) част на дясната ръка, разкъсно-контузни наранявания по задната част на дясната гривнена става, увреда на екстензорните сухожилия на втори и пети пръст на същата ръка.

Тя претърпяла сериозен дискомфорт, тъй като ръката й била в гипс за един месец, а впоследствие трябвало да я раздвижва чрез физиотерапия.

Изпитвала болки. Разчитала на помощ на близки. И понастоящем – повече от две години след инцидента – имала затруднение с движението на пръстите.

Присъденото обезщетение било определено в разрез със закона и съдебната практика. Не били съобразени всички релевантни обстоятелства, включително и икономическата конюнктура и действащите към момента на увреждането застрахователни лимити.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е оспорил жалбата с подаден в срок писмен отговор.

Нямало основание за увеличаване на присъдената компенсация.

Възстановителният период приключил в рамките на 2 месеца.

Болничното лечение траело между 28-ми и 31-ви май 2023 г. и протекло без усложнения. Извършена била рутинна и несложна оперативна интервенция. Нямало данни за последващо лечение и рехабилитация. Ищцата не била прегледана от вещото лице по медицинската експертиза за установяване на обективното й състояние.

Не следвало друго и от показанията на ангажираните свидетели.

Третото лице – помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ също е 2 оспорило жалбата с писмен отговор, в който е изложило съображения в подкрепа на обжалваното решение. Нямало обстоятелства, които да ангажират регресна отговорност на помагача към ответника.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 23.10.2025 г.

По съществото на спора съдът съобразява следното:

Съгласно одобрено споразумение по чл. 382 от НПК по НОХД № 508/2025 г. на Районен съд – Бургас Д.Н.В.в от гр. Монтана е признат за виновен в това, че на 28.05.2023 г. при управление на пътнически автобус „Сетра С 415 ГТХД“ с рег. № *** по автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас в района на 356-ти километър, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил телесни повреди на шестима пътници, сред които е и ищцата Д. М. – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, предл. ІІ, вр. ал.1, б. „б“, предл. ІІ вр. чл.342, ал.1 от НК.

Няма спор, че за автобуса, с който е извършено увреждането, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗД „Лев Инс“ АД.

По силата на чл. 383 от НПК одобреното споразумение има последици на влязла в сила присъда и следва да бъде зачетено относно авторството престъпното деяние, връзката му със съставомерния резултат и виновността на дееца.

Конкретният механизъм на увреждането е изяснен от изслушаната автотехническа експертиза:

На 27.05.2023 г. около 21:00 часа управляваният от Д.В. пътнически автобус се движел по автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас. В района на 356-ти километър водачът изгубил контрол над управлението и навлязъл в аварийната лента. Не реагирал на виковете на пътниците. Автобусът преминал през десния банкет и отводнителната канавка и след около 136 метра се блъснал в метална конструкция на рекламен билборд. При удара се преобърнал надясно и след като се влачел така около 32 метра спрял върху десния банкет под ъгъл около 60° спрямо посоката на пътя.

Ищцата Д. М. седяла на третия ред седалки вдясно до пътеката. Не ползвала предпазен колан, въпреки че имало наличен. Експертизата е анализирала внимателно всички релевантни обстоятелства след като е изследвала материалите по досъдебното производство по НОХД № 508/2025 г.

3 на РС – Бургас.

Телесните увреждания на ищцата са описани подробно в заключението по изслушаната пред първата инстанция медицинска експертиза: порезна рана с дължина 4 см. дорзална (гръбната) част на дясна ръка; разкъсно-контузни наранявания по дорзална част на дясна гривнена става; увреждане на екстензорните сухожилия на втори и пети пръст на същата ръка.

Ищцата постъпила в болница, където на 29.05.2023 год. била извършена оперативна интервенция на ръзкъсаните сухожилия чрез тендорафия и тенопластика (зашиване и реконструкция) под локална анестезия на аксиларния блок (зоната от лакътя надолу). Приложена била гипсова имобилизация за около 30 дни. Пострадалата била изписана от болницата на 31.05.2023 г. Приемала обезболяващи (между 3 и 5 дни след травмата) и антибиотици (до 7 дни след изписването).

Ищцата не се явила на преглед при вещото лице. Затова то не е могло да отговори дали екстензията на засегнатите два пръста е възстановена. При липсата на данни за отклонение от обичайния ход на оздравителния процес експертът е отбелязал, че може да се говори за пълно възстановяване. Дал е заключение, че травматичните увреждания са довели до възпрепятстване на възможността за нормална физическа дейност за срок от около 2 месеца.

Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели – Д. и И.М.

(чичо и чинка на ищцата) говорят за претърпения от пострадалата дискомфорт в резултат на катастрофата и за болезнения възстановителен процес.

Показанията им следва да се кредитират доколкото не противоречат на заключението по медицинската експертиза.

Първоинстанционният съд е постановил решението си при изяснена обстановка като е анализирал подробно всички относими доказателства.

Присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15000 лева, обаче е занижен. При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и при съобразяване на характера и интензитета на получените увреждания, начина на протичане на възстановителния процес, възрастта на ищцата (на почти 29 години към момента на инцидента), както и на всички останали релевантни обстоятелства, включително и икономическите условия в страната, на ищцата следва да се определи компенсация в размер на 20000 лева.

Коректни са и мотивите в обжалвания акт, че възражението за 4 каузален принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е надлежно доказано. Видно от разпита на вещото лице по автотехническата експертиза при преобръщането на автобуса е имало счупване на стъкла, които са навлезли в салона за пътници. Ясно е че нараняванията от тях не биха могли да бъдат избегнати при поставен предпазен колан. Показателно е, че ищцата не е имала други травми, освен по дясната си ръка.

Изложеното налага частична отмяна на обжалваното решение с което е отхвърлен искът на Д. М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432 от КЗ над размера от 15000 лева до горницата от 20000 лева, ведно с лихви за забава от уведомяването на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ на 16.06.2023 г.

Необходимо е в полза на ищцата да се присъди допълнително обезщетение за преживените болки и страдания в размер на 5000 лева, ведно с дирените лихви за забава.

В останалата част решението следва да се потвърди.

Изложеното налага преразпределение на деловодните разноски пред първата инстанция. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата следва да се увеличи от 1560 на 2080 лева. Разноските в полза на ответника следва да се редуцират от 1625 лева на 1500 лева.

Предвид успешно защитения интерес пред настоящата инстанция съдът присъжда в полза на процесуалния представител на въззивницата – ищца възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 600 лева с вкл. ДДС.

Съдът не присъжда разноски в полза на ответника за въззивното производство, тъй като няма данни да са направени такива (представеният договор за правна защита касае производството пред окръжния съд).

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 698 от 27.08.2025 г. по гражданско дело № 20242100100421 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: (1) В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Д. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Генерал Радко Д.“ № 4, със съдебен адрес гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Безнес Център“, етаж № 3 – адв. Н. Д. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 5

121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, адв. П. В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.05.2023 г. на АМ „Тракия“, км. +356 в посока Бургас, предизвикано от водача на пътнически автобус „Сетра С415 ГТХД“ с рег. № *** със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, над размера на главницата от 15000 лева до горницата от 20000 лева ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 16.06.2023 г. до окончателно изплащане; (2) В ЧАСТТА, с която ищцата Д. М. М. е осъдена да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД деловодни разноски пред първата инстанция над размера от 1500 (хиляда и петстотин) лева до присъдената горница от 1625 лева.

Вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК

121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, адв. П. В. да заплати на Д. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Генерал Радко Д.“ № 4, със съдебен адрес гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Безнес Център“, етаж № 3 – адв. Н. Д. сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.05.2023 г. на АМ „Тракия“, км. +356 в посока Бургас, предизвикано от водача на пътнически автобус „Сетра С415 ГТХД“ с рег. № *** със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество (като разлика между присъдения с обжалваното решение размер на обезщетението от 15000 лева и действителния размер на обезщетението от 20000 лева) ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 16.06.2023 г. до окончателно изплащане.