Определение № 723 от 21.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. София, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600995 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 06.07.2026г., постановено по НОХД № 2739/2026г. по описа на СГС, НО, 31-ви състав, с което, в проведеното разпоредително заседание на посочената дата, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснато съществено нарушение при изготвяне на обвинителния акт.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Н. Б.-К., в качеството й на служебен защитник на подс. П. И. П., в която са развити доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Изложени са съображения за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.

Поддържа се становището, че фактите, по отношение на квалифициращото от обективна страна обстоятелство държане на „публично място“ на наркотични вещества, не са достатъчно детайлно и ясно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се нарушава по този начин правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че е неясно дали посоченото място на извършване на деянието „тревни площи зад задния вход на блока“, е достъпно за широка група хора, поради което се възразява срещу липсата на достатъчно обстоятелства, обуславящи вменената на подсъдимия квалификация на 1 престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2 от НК. С оглед на това се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и връщане на делото на прокурора за отстраняване на посочените процесуални пропуски.

Апелативният съд, като съобрази доводите изтъкнати в частната жалба и като прецени събраните доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 вр. чл.249, ал.3 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

НОХД № 2739/2026г. по описа на СГС е образувано с внесен обвинителен акт срещу П. И. П. с обвинение по чл.354а, ал.2, изр.2 и ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.4, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ НК.

С оспореното определение от разпоредително заседание, първостепенният съд е счел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и е отхвърлил искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Верен е извода на първоинстанционният съд за отсъствие на недостатъци на обвинителния титул, въз основа на който е образувано висящото пред него съдебно производство. Обвинителният акт съдържа необходимата информация за признаците и фактологическата обосновка на престъплението, вменено на обв. П. И. П.. Времето и мястото на разследваното престъпление са достатъчно ясно посочени, като според диспозитива на обвинението, деянието е извършено на 09.02.2025г. в гр.

София, ж.к. Люлин, в тревните площи зад вх. Б на бл. 222, на 100 метра от бул.

„Царица Йоанна“. Последователно в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено мястото, където обвиняемото лице е забелязано от извършващите проверка полицейски служители, където е било хванато в опити да избегне проверка, както и къде са намерени инкриминираните наркотични вещества. Т.е. в обсъждания процесуален документ последователно са описани обстоятелствата, които позволят да се определи мястото на извършване на деянието. Дали те покриват квалифициращият признак „публично място“, е въпрос на преценка по същество, както правилно е приел първия съд.

Прочита на обвинителния акт опровергава доводите на защитата за 2 неописване на този съставомерен признак на деянието по достатъчно ясен и разбираем начин. В обстоятелствената част на обвинителния акт са очертани конкретните фактически действия, извършени от обвиняемия, покриващи според прокурора белезите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК. Посочено е мястото, където са извършени тези действия. Изложени са/макар по –систематизирано/ и обстоятелства, въз основа на които прокурорът е приел, че е осъществен квалифициращият признак по чл.354а, ал.2, т.4 от НК-„опасен рецидив“ / на стр.4 от ОА/. С това прокурорът е изпълнил в достатъчен обем задължението си по чл.246, ал.1 -3 от НПК и по-детайлно конкретизиране не е необходимо за годността на обвинителния акт.

Възражението на защитата, че не е прецизно описанието по отношение на това дали входа на блока, където е прието да е извършено престъплението, е отключен и дали се използва от широк кръг лица, т.е. дали това място може да се определи като публично по смисъла на чл.354а, ал.2, изр.2 от НК, е въпрос по същество, на който съдът дължи отговор с окончателния съдебен акт. В случай, че така изложените факти не покриват този признак от обективна страна, то следва да се постанови оправдателен диспозитив.

Настоящият състав намира, че обстоятелствата, очертаващи инкриминираната деятелност на подсъдимия П. са ясно и непротиворечиво изложени във фактическата част на обвинителния акт и няма съмнение срещу какви факти следва да се брани обвиняемия. Всъщност, съдебното производство е това, което ще установи дали тези твърдения са юридически издържани и доколко са подкрепени с доказателства, включително и дали следва да се възприеме обвинението, така както е посочено в обвинителния акт. Посочените от прокурора в описателната част на обвинителния акт факти са достатъчни, за да поставят рамките на процеса и движението му по така описаното фактическо обвинение. В съдебната фаза на процеса съдът има възможност да провери събраните в хода на досъдебното производство доказателства и съгласно вътрешното си убеждение да прецени подкрепят ли в достатъчна степен тезата на обвинението, включително и относно възприетите квалифициращи признаци.

Ето защо, въззивният съд намира частната жалба срещу определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК за неоснователна, поради което същото като 3 законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното Апелативният съд-София,11 н.с., ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.07.2026г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2739/2026г. по описа на Софийски градски съд, с което е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. П. И. П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4