Разпореждане № 34517 от 25.11.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 34517 гр. София, 25.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: М.И. като разгледа докладваното от М.И. Частно гражданско дело №

20211110156576 по описа за 2021 година

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „"П.К."“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу СТ. ЯК. ИВ., и за вземане в размер на 3590,74 лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските.

По отношение на претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Претендираната такса за допълнителни услуга, видно от описанието й в заявлението, е сума, която се начислява за поискани от длъжника допълнителни услужи. Видно от заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и съдържанието на самия договор за допълнителна услуга, кредиторът е обвързал предоставянето й с договора за заем – тоест, допълнителната услуга не може да се предостави на лице, което не е сключило договор за заем. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора.

При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението на кредита.

1

Видно от вписването в споразумението за допълнителни услуги, таксата се дължи за „1. Приориетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.възможност за смяна датата на падежа; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Услугите съставляват услуги по управление на кредита, поради което и за тях кредиторът няма право да начислява такса. Едновременно с това, такса не се дължи и тъй като в договора не е предвиден нейния размер / посочен е размер на вноската/, а дори да се приеме, че размерът е определяем, при извършване на аритметична операция, то не е посочено за коя услуга каква сума се дължи, каквото е изискването на ал.3 на чл.10аЗПК.

Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по волята на страните.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 30.09.2021 г. на „""П.К.Б."“ ЕООД срещу СТ. ЯК. ИВ. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3590,74 лв..

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2