Определение № 3461 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3461 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110126541 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по искова молба от Д. В. Ц., ЕГН: ********** против „****“ АД, ЕИК ****.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане ССчЕ, тъй като не касае изясняване на релевантни за предмета на спора обстоятелства, които да са спорни в производството.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по реда на чл. 186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение пред БНБ, тъй като не цели изясняване на спорни и релевантни по делото обстоятелства, за доказване на които да е необходимо съдействие на съда.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.02.2026 г. – 09.50 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от Д. В. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** против „***“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. *****, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****, поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2022 г. ищцата е сключила договор за паричен заем №***** с „****“ АД, като страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 1000 лева, а видът на погасителната вноска – месечна. Поддържа, че в договора не е посочен размерът на месечния лихвен процент. В чл. 4 от договора било уговорено, че 1 страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същия да е минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. В чл. 4, ал. 2 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, било предвидено, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на сумата от 250 лева, като същата се заплащала разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

При сключването на договора за заем, ищцата сключила и договор за предоставяне на поръчителство № *** * „*****“ ЕООД, по силата на който се задължила да заплати допълнително възнаграждение в размер на 1199,90 лева, което било разсрочено заедно с месечните вноски по кредита. Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „*****“ ЕООД, като ответното дружество „*****“ АД единствено било овластено да приеме плащането, респективно да получи паричните средства, след което да предаде същите на поръчителя.

Сочи, че двете дружества са свързани лица, доколкото заемодателят е едноличен собственик на капитала на „*****“ ЕООД. Поддържа, че предоставянето на поръчителство било необходимо условие за усвояване на финансовия ресурс по договора за заем. Твърди, че договорът за заем е недействителен поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка посочва, че ГПР по заема не съответства на действително приложения такъв.

Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство не било включено в размера на ГПР по заема с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че със сключването на договора за поръчителство се целяло единствено допълнителното оскъпяване на договора за заем, респективно допълнително възнаграждение за заемодателя, като по този начин били нарушени принципите за добросъвестност и справедливост и били накърнени добрите нрави. Навежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 4 от процесния договор за заем. Посочва, че към договора за заем има сключена застрахователна полица, съдържанието на която било изписано с шрифт по-малък от 12, като счита, че заплатената по същата сума от 30 лева също следва да бъде включена в ГПР. По тези и останалите подробно изложени съображения предявява настоящия иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на всички законови изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото същият включвал всички разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР и общата дължима сума по кредита са изчислени към момента на сключване на договора за заем. Навежда, че доколкото предоставянето на обезпечение не е било необходимо условие за предоставяне на заемната сума от заемодателя, то заемополучателят по собствена воля е решил да обезпечи задължението си по договора за заем, съответно възнаграждението за поръчителство не е част от общия разход по кредита, поради което и не следва да се включва в ГПР. Посочва, че ищецът е бил запознат предварително с условията по процесния договор за заем, поради което не е налице заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че с влязло в сила съдебно решение „****“ ОО е осъдено да възстанови на потребителя сумите, заплатени като възнаграждение по сочения договор за предоставяне на гаранция/поръчителство. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:

2

В доказателствена тежест на ищцата по предявени иск е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение, както и твърдяните основания за нищожност на договора в цялост поради противоречие със закона.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение е валидна, респ. че е индивидуално уговорена.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **** от **** г. за сумата от 1000 лева и с посоченото в исковата молба съдържание.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3