Решение № 12 от 03.07.2024, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Административно наказателно дело 33/2024
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 03.07.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.20, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.20, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1,т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 213, ал. 1 ,т.1 и т. 2 · Закон за горите
- чл. 213, ал. 1 ,т.1 и т. 2 · Закон за горите
- чл. 266, ал.1 · Закон за горите
- чл. 266, ал.1 · Закон за горите
- чл. 266, ал.1 · Закон за горите
- чл. 273, ал.1 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. К, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20241330200033 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от И. С. И., ЕГН********** от гр. К, общ. К, обл. В., ул. „ .... срещу Наказателно постановление № 888/03.04.2024г. на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което са му е наложени административни наказания за извършени нарушения по чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите за това, че на 20.10.2024г. в землището на гр. К, на около 300 метра на влизане в гр. К, по път III 141, с бус марка „ Рено“, с рег. № ... транспортира 1.65 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „ Благун“ без да са маркирани с контролна горска марка/ КГМ/ и без превозен билет, а именно: „Глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите за всяко едно от нарушенията, а на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ вещите предмет на нарушението –1.65 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „ Благун“ и вещта, послужила за нарушението – бус марка „ Рено“, с рег. № ... са отнети в полза на държавата.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения, че констатациите в процесните АУАН и НП не отговарят на действителната фактическа обстановка, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като същите не са посочени в жалбата.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. С., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление поради допуснати процесуални нарушения и поради нарушения на материалния закон, а именно: наличие на несъответствие между количествата транспортирана дървесина описана в АУАН и констативния протокол от 1 проверката – 2,65 пр.куб.м. и посочената в атакуваното наказателно постановление – 1.65 пр. куб.м., което приема за съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. На следващо място посочва, че приетите за нарушени норми на чл. 213, т.1 и т. 2 от ЗГ имат бланкетен характер, като АНО не е направена връзка и не е посочил конкретната правна норма, която е нарушена и която регламентира дължимото поведение. Също така посочва, че в нарушение на чл. 33, ал.2 и чл.
54,ал.1 от ЗАНН АНО не е прекратил административнонаказателното производство до произнасянето на прокуратурата, както и че e издал атакуваното наказателно постановление базирайки се както на АУАН, така и на постановеното от прокуратурата постановление за прекратяване на наказателното производство, което приема за съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Посочва също, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1,т.7 ЗАНН, тъй като АНО не и изложил мотиви във връзка с размера на определеното наказание.
Възразява и срещу постановеното отнемане на моторното превозно средство, като в тази връзка излага доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал.4 от ЗАНН. Прави искане за пресъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица се представлява от юрисконсулт Марян Димитров, който оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излага доводи в тази връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна съставът на административните нарушения на чл. 213, ал. 1 ,т.1 и т. 2 от ЗГ, за което на основание чл. 266, ал.1 ЗГ на жалбоподателя са наложени глоби в минимален размер и са отнети предмета и средството, послужило за извършване на нарушенията, като са съобразени характерът и тежестта на извършените нарушения, като е направена и преценка за маловажност. Алтернативно моли наказателното постановление да бъде потвърдено по отношение на наложените административни наказания „Глоба“. Прави искане за пресъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 20.10.2023г. около 16:55ч. свидетелят Н. А. А. – полицейски служител в РУ К, на път III-141, на около 300м. преди входа на гр.К спрял за проверка бус „Рено трафик“ с №..., който се движел с посока от гр. Г. към гр.К и при извършената проверка на водача и на автомобила установил, че водач на 2 автомобила е жалбоподателят Илиян С. И., а в буса има натоварени дърва за огрев, за които водачът не представил документи, доказващ техния произход, за което свидетелят А. извикал за съдействие служители на РДГ- Берковица.
На място пристигнали свидетелите Н. Т. Г. и Б. С. Б. – горски стражари при ТП ДГС -В., които измерили дървата и установили, че същите са 1,65 пространствени куб. м. от дървесен вид „ Благун“, прясно отрязани.
Дебелината на дърветата била различна, с максимална дебелина до 12см и по – малки, на дължина около един метър. Жалбподателят дал обяснение на проверяващите, че ги е събирал от старо сечище. Проверяващите установили, че намерените дървета не са маркирани с контролна горска марка/КГМ/.
Жалбоподателят не представил и превозен билет за тях. Дал обяснение, че е отишъл на място и е видял тези остатъци нарязани дърва и ги е събрал. За установеното при проверката, свидетелят Г. съставил Констативен протокол/ КП/ серия СЗДП № 006833 от датата на проверката, в който отразил констатациите от извършената проверка, а на 23.10.2023г. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/№ 888/23г. в негово присъствие и му връчил препис от същия, като приел, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 213, ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ за това, че на датата и мястото на проверката транспортира с посочения по – горе бус 1.65 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „ Благун“ без да са маркирани с контролна горска марка/ КГМ/ и без превозен билет.
За установеното при проверката е образувана Полицейска преписка № 291 ЗМ – 187/2023г. по описа на РУ К, която впоследствие е изпратена в РП – В. и с Постановление от 27.11.2023г. на прокурор от РП – В. е постановен отказ да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на РДГ – Берковица за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. На основание постановения от РП – В. отказ, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите наложил на жалбоподателя И. две административни наказания – „Глоба” в размер на 500.00 лева, а на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ вещите предмет на нарушението –1.65 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „Благун“ и вещта, послужила за нарушението – бус марка „ Рено“, с рег. № ... са отнети в полза на държавата.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.04.2024г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Н. А. А., Н. Т.
Г. и Б. С. Б., както и от приложените по делото писмени доказателствацитираните по- горе от съда констативен протокол, постановление за отказ за образуване на наказателно производство. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
3
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона писмена форма и съдържание.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство е спазен срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН – налице е отказ на прокурора да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като има и съставен АУАН и АНО се е позовал на него при издаването на наказателното постановление.
В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че жалбоподателят И. е извършил две нарушения, едното, че е нарушил разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите, съгласно която разпоредба се забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и второто, че е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, съгласно която разпоредба се забранява транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет.
От разпита на разпитаните от съда свидетели се установява по безспорен начин, че на посочената в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят е транспортирал в процесния бус 1,65 пр. куб.м., които не са били маркирани и за които същият не е представил превозен билет. В тази връзка е напълно неоснователно възражението на жалбоподателя, че констатациите в АУАН и НП не отговарят на действителната фактическа обстановка.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че е налице разминаване в количеството дървесина, което е посочено в цитираните по – горе от съда АУАН и констативен протокол и атакуваното наказателно постановление. АУАН и констативния протокол са попълнени на ръка, с ръкописен текст, при което изписване на количеството дървесина е изписан 1,65. Да, действително изписването на единицата в двата документа, писани от едно и също лице – свидетелят Г., е изписана с чертичка в долната част, но това явно е начин на изписване на единицата от посочения свидетел, като видно от посочените документи, по този начин са изписани и други единици на различни места в документите и не би могло да се приеме като изписано числото „2“.
Съдът не споделя и възражението, че 213, ал.1,т.1 и т.2 ЗГ са бланкетни норми, тъй като в тях ясно е разписана забраната за транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет.
Законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба на чл.266, ал.1 от Закона за горите, съгласно което се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му транспортира дървесина и недървесни горски продукти. Наложените наказания са в минималния предвиден в закона размер от 500лв. В тази връзка съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 57, ал.,т.7 от ЗАНН, тъй като не са изложени мотиви във връзка с определяне размера на наказанието. Посочената разпоредба регламентира като задължително съдържание на наказателното постановление единствено да бъдат посочени 4 видът и размерът на наказанието, което АНО е сторил, като е посочил размера и вида на всяко едно от наказанията за вменените на жалбоподателя нарушения.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4426c413-31a6-4b0f-8684-c09ffc2c1830