Решение № 2768 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2768 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100501351 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена К.

И. С. срещу решение № 15267/30.12.2022 г. по гр. д. № 22414/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която частично са уважени исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД за признаване за установено спрямо ответника /въззивник/,че дължи заплащането на потребена топлинна енергия и обезщетение за забава върху посочената главница, както и в частта, с което е осъден да заплати разноски по делото.

В жалбата се твърди, че е решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, неправилно приети от съда факти като установено и съответно неправилни фактически и правни изводи.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който оспорва твърденията за неправилност на съдебното решение.

Третото лице помагач, получило препис от въззивната жалба, не е депозирало отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника К.

И. С., за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3170,96 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, 429,11 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.12.2021 г., 3,30 лв., представляваща неплатена цена за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, и 0,58 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2020 г. до 07.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №.72178/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че по отношение на процесния имот е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена в размер на 3,30 лв. за периода 01.02.2020 г. до 2

29.02.2020 г. не е заплатена, поради което я претендира, както и обезщетение за забава за периода 31.03.2020 г. до 07.12.2021 г.

Ответникът К. И. С. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба, с който признава, че е в облигационни отношения с ищеца и че е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като и основанието и размера на вземането за услугата „дялово разпределение“, но оспорва размера на доставеното количество ТЕ за процесния период на претендираната от ищеца стойност, тъй като били допуснати нарушения при изчисляването, което се дължало на грешно определена мощност на отоплителните тела в имота. В тази връзка посочва, че начислената от ищеца ТЕ не отговаряла на максималната енергия, която отоплителните тела в процесния имот можели да отдадат, като бил уведомен от ФДР „Бруната“ ООД, че това се дължало на сгрешен коефициент, представляващ максимален специфичен разход на сградата, както и че максималната енергия за всеки сезон зависела от инсталираната мощност на всяко тяло, броят на дните с отопление за дадения сезон и средната външна температура. Счита, че ищецът е начислил неоснователно над 4MWh потребена топлинна енергия на стойност над 1000 лв. с ДДС, която не било възможно да е отдадена от отоплителните тела в имота. Поддържа, че доставената ТЕ до етажната собственост също била неправилно изчислена, тъй като абонатната станция обслужвала повече от една сграда, като в този случай нормативната уредба предвиждала да са монтирани самостоятелни измервателни уреди, което не било налице.

Ответникът оспорва и претенцията за лихви за забава при възражения, че главницата за потребена ТЕ е неправилно определена и че не е имал вина за изпадането си в забава, тъй като е възразил пред ищеца за начислените суми и е очаквал същите да бъдат коригирани съобразно действително потребеното, едва след което е следвало да дължи плащане. Сочи, че за процесния период е извършвал частични плащания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода 01.05.2018 г. – 30.09.2018 г.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Далсия" ООД / предишно наименование „Бруната България” ООД / не изразява становище.

С решение №№ 15267/30.12.2022 г. по гр. д. № 22414/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, е признато за установено, че К. И. С., дължи на 3

„Топлофикация София” ЕАД сумата 2252,61 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 1.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, 303,18 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.12.2021 г. и 3,30 лв., представляваща неплатена цена за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, и за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №.72178/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, като в останалата част претенциите са отхвърлени.

Срещу част от така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ 4 разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период ответникът е потребил топлинна енергия на стойност 6188,46 лв., като по отношение на топлинната енергия, доставена в имота, същата е отчитана въз основа на инсталирани топломери на 7 бр. радиатори и 1 бр. водомер за топла вода. Като вещото лице констатира, че за процесния период няма начислена топлинна енергия повече от максималната, съгласно проектните мощности на всеки един радиатор, поради което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.

Същевременно следва да се вземе предвид, че първоинстанционният съд е изключил от дължимата от ответника и настоящ въззивник сума тази за начислените суми за ТЕ за сградна инсталация, като е съобразил установеното посредством заключението, че абонатната станция топлозахранва две сгради, като липсват монтирани контролни топломери и водомери за инсталациите на двете сгради, и същевременно проектните мощности на двете сгради се различават съществено, както и че по данни на ФДР няма и сключено споразумение между етажните собственици на сградите, а разпределението е извършвано общо за двете сгради, достигайки до извода, че отчитането на количество ТЕ, отдадено от сградна инсталация за имота не отговаря на нормативните изисквания, затова и ищецът неоснователно търси от ответник процесната сума за топлинна енергия.

В законоустановения срок ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Задължението на ответниците за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните.

При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в конкретния случай, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който 5 задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. Приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., за които на съда е служебно известно, че са публикувани както в централен, така и в местен ежедневник.

Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4426acbe-27ca-485f-8185-2c43980c56bb