Решение № 104 от 13.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Елена Каракашева

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Кирил М. Иванов като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200084 по описа за 2023 година Настоящото производство, е образувано по чл.346, т.1 и сл. от НПК по жалба на подсъдимия Е. Й. Т., подадена чрез упълномощения му защитник адв.Я. Н. срещу решение № 129 от 07.11.2022 г., постановено по ВНОХД №233/2021 г. от Апелативен съдВелико Търново.

В жалбата се твърди, че решението на апелативния съд, с което е изменена първоинстанционната присъда в осъдителната й част, е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо.Според касатора обжалваният съдебен акт е в отклонение на стандарта, установен в чл.339, ал.2 от НПК.В тази насока се настоява, че изложените във въззивната жалба защитни доводи не са получили аргументиран и задълбочен отговор, а са преодолени с общи фрази и оценки, без да е извършен самостоятелен анализ на доказателствените източници.Наред с това се сочи, че волята на съда по релевантни за предмета на разследване въпроси не е изразена по ясен и недвусмислен начин.Жалбоподателят намира този порок за особено съществен предвид установените от въззивния съд нови фактически положения, които не са очертани ясно, а освен това са изведени при отсъствие на дължимия от въззивната инстанция анализ на доказателствените материали.Въведено е генерално оплакване за липса на мотиви, ангажиращо самостоятелно касационния повод по чл.348, ал.3, т.2 от НПК.Изразява се недоволство от доказателствената дейност на съда, като се твърди, че не е 1 било обсъдено задълбочено заключението на приетата като обоснована и правилна от въззивния съд допълнителна комплексна петторна експертиза, в частност – предложения в нея вариант за липса на техническа възможност за предотвратяване на ПТП при своевременно предприето от подс.Т. спиране с максимална ефективност.Допуснатите съществени процесуални нарушения са обусловили и неправилно приложение на материалния закон. Явната несправедливост на наложеното наказание е обоснована с това, че подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление.

Отправените искания са в условията на алтернативност- за отмяна на въззивното решение в осъдителната му част и оправдаване на подсъдимия на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК или за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

В съдебното заседание пред касационния съд защитникът на подсъдимия Т., адв.Н. поддържа жалбата с изложените в нея съображения и направените искания.В допълнение подробно развива тезата, че и при изпълнение на дължимото според чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП поведение от страна на подзащитния му – да спре своевременно с максимална ефективност в момента на възприемане на насрещно движения се автомобил, то удар между двата автомобила пак би настъпил, като се позовава на експертното заключение на ДКСАТЕ, прието в хода на въззивното съдебно следствие.Отделно от това поставя акцент върху дистанцирането от въззивния съд от задълженията му да провери правилността на първоинстанционната присъда в контекста на това, че на оплакванията за необоснованост на същата декларативно е заявил съгласие с фактическите и правни изводи на първия съд, което се отчита от касатора като липса на мотиви.

Подсъдимия Е. Т., при реализация правото си на лична защита заявява, че е невинен.Изразява становище, че се е движел с разрешената за инкриминирания пътен участък скорост, възприемайки в своята лента за движение, в опасната зона насрещно движещ се автомобил, като нарушението на вменената му норма от ЗДП е било за да запази собствения си живот.

Частните обвинители Р. И. Г. и И. М. Г. - С. са представлявани пред касационния съд от повереника адв.Г., който намира касационната жалба за неоснователна.Счита, че не са налице заявените с нея касационни основания.Настоява, че хипотезата на чл.15 от НК не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като поведението на подс.Т. е било в нарушение на установеното в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП правило за движение, поради което е в причинна връзка със съставомерния резултат.Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Адв.И., също повереник на частните обвинители Р. И. Г. и И. М. Г. - С. се присъединява към изразената от адв.Г. позиция.

Адв.П., повереник на частните обвинители А. Г. К. и Е. П. Н., пледира за неоснователност на жалбата, респ.- за оставяне в сила на обжалваното решение.Присъединява се към становището, изразено от адв.Г., като в допълнение към 2 него сочи, че Тълкувателно решение №106 от 1983г., на което се позовава касаторът за да аргументира тезата за приложимост на чл.15 от НК, изисква правомерно поведение на водачите на МПС, а такова при подс.Т. не е налице.Оспорва твърдяната от жалбоподателя липса на мотиви, като настоява, че такъв порок въззивният съд не е допуснал.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Не намира наличие на някое от претендираните в същата касационни основания.Счита че по експертен път категорично е установена възможността на подс.Т. да предотврати ПТП, ако е изпълнил предписанието на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП да предприеме аварийно спиране без да напуска своята лента за движение, т.е. без да отклонява управлявания от него автомобил в насрещната лента за движение.Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В правото си на реплика адв.Н. акцентира върху експертния извод, според който ударът е бил непредотвратим при движение на л.а. , управляван от подс.Т. със скорост от 90км/ч и предприето своевременно аварийно спиране в момента, в който е възприел опасноста, произтичаща от навлизането на насрещно движещия се автомобил в неговата пътна лента.При тази хипотеза би настъпил кос удар между двата автомобила като скоростта на този, управляван от подсъдимия би била 41 км/ч без да може да се изведе категоричен извод, че съставомерния резултат няма да настъпи.

В правото си на последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.

Процесуалното развитие на делото е следното:

С присъда №260005/26.03.2021г., постановена по н.о.х.д. №104/2020г., по описа на Окръжен съд- Ловеч, подсъдимият Е. Й. Т. е признат за виновен в това, че на 22.09.2015г., на път 1-4 София –Варна, при км. 51+300, с посока на движение гр.София, при условията на независимо извършителство с Л. Б. Я. /починал на 24.04.2019г./ при управление на МПС –л.а. „*********“ с рег.№ ******, собственост на „********“ООД гр.София, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Г. от гр.Варна и П. Е. Н. от гр.София и една тежка и три средни телесни повреди на Л. Б. Я., като на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.4 и 5, б.“а“, алт.1 и алт.2 и б.“б“, алт.1 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца , чието изпълнение отложил за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК .

На основание чл.343г от НК наложил на подс.Т. наказание лишаване от право 3 да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил разноските по същото в тежест на подсъдимия.

С обжалваното решение № 129/07.11.2022г., постановено по ВНОХД № 233/2021г. първоинстанционната присъда била изменена в наказателно-осъдителната част като деянието било преквалифицирано в такова по чл.343, ал.3, б.“б“ във вр. с ал.4 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а подс.Т. бил оправдан по първоначалното обвинение по чл.343, ал.3, б.“а“ от НК.В останалата част присъдата била потвърдена.Въззивното производство било образувано по протест на държавния обвинител, насочен срещу санкционната част на първоинстанционния съдебен акт и по жалба на подсъдимия и неговия защитник с релевирани доводи за процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Аргументацията в жалбата, инициираща настоящото производство, е в основната си част в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Съдържанието на сезиращия документ изисква уточнението, че доводите, изложени на л.4 и л.5 от същия, както и тези развити от защитника в съдебното заседание пред ВКС тангират с оплакване за необоснованост, доколкото се претендира преоценка на доказателствените материали.В тази връзка се налага отбелязването, че доколкото касационният съд осъществява контрол в рамките на установените от въззивния съд фактически положения и не може да подменя или променя вътрешното убеждение на последния, аргументи за необоснованост на атакуваното въззивно решение е недопустимо да бъдат разглеждани. Поради това доводите в касационната жалба от защитата следва да бъдат разгледани единствено на плоскостта на преценката за правилност на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и за екзактността на съдебния акт съобразно законоустановените изисквания за съдържанието му.В посочените рамки жалбата се явява основателна.

Касаторът с право твърди, че атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не съответства на стандарта по чл.339, ал.2 от НПК. В касационната жалба се настоява, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите на защитата, обективирани в пар.І, т.1-4 от жалбата, с която е бил сезиран.В обобщен вид, тези доводи са били свързани с недоказаност на изводите на първоинстанционния съд, според които преустановяването на движението от подс.Т. в резултат на аварийно спиране, в полагаемата му се пътна лента, е било достатъчно условие за да не настъпи удар с движещия се насреща му със скорост от 121км/ч товарен автомобил, управляван от починалия водач.В тази насока защитникът е отправил конкретни възражения срещу експертните констатации, залегнали в основното и допълнителните заключения на КПМАТЕ, като е привел редица изчисления противоречащи на експертните изводи и подробно е обосновал несъгласието си с дадената им от първоинстанционния съд оценка.Макар в изложението на въззивния съд да се съдържа кратък коментар на защитната теза, аргументите за отхвърлянето й в значителна степен са декларативни и препращащи към мотивите на 4 първоинстанционния съдебен акт.Този подход на проверявания съд не може да бъде утвърден, тъй като освен, че е в отклонение на стандарта, установен в чл.339, ал.2 от НПК, обосновава и извод за пренебрегване изискванията на чл.314 от НПК за цялостна проверка на невлязлата в сила присъда, независимо от основанията, посочени от страните.

На следващо място, независимо от пространното изложение, във въззивния съдебен акт липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните му изводи.Нещо повече, изложените такива са неясни, а на места взаимнопротиворечиви, което не позволява както на касационния жалбоподател, така и на касационния съд да разбере действителната воля на решаващият съдебен орган по правнозначимите обстоятелства.

Въззивният съд, като е съобразил оплакванията и възраженията в жалбата на подсъдимия,с която е бил сезиран, е провел въззивно съдебно следствие, с оглед обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.В хода на същото е изслушал дадените от подсъдимия Т. обяснения и е уважил защитното искане за назначаване на допълнителна повторна КМАТЕ.В резултат на събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства и тези приобщени при първоинстанционното разглеждане на делото, съставът на апелативния съд е възприел като принципно правилни фактическите обстоятелства, залегнали в мотивите на първостепенния съд, но също така е възприел и нови фактически положения. Възприетите нови технически параметри за механизма на реализиране на пътно-транспортното произшествие не са променили правния извод на първоинстанционния съд за това, че подс. Т. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал.3 от НК /в хипотезата на чл.343, ал.3, б.“б“ от НК според изложеното на л.22 от мотивите/, включително и по отношение на съображенията за нарушаване на правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, причинната връзка на това нарушение с настъпилия резултат и субективното отношение на жалбоподателя към него. Въззивният съд също така е аргументирал изводите си за съгласие с възприетото от първия съд съпричиняване на резултата от страна на починалия водач Л.