Решение № 8687 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8687 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110141634 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********** спрямо Д. М. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С********** чрез назначения му особен представител адв. В. за установяване на вземане в полза на ищеца за следите суми: сумата от 40,86 лева или 20.89 евро, от които 33,16 лв. или 16.95 евро главница за цена за извършена услуга по дялово разпределение за периода 01/01/2022 30/04/2024г. ведно със законната лихва считано от 24.02.2025г. до окончателното издължаване по вземането;

7,70 лв. или 3.94 евро за мораторна лихва за периода 18.03.2022г. до 18.02.2025г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 7390/ 13.03.2025г. по ч.гр.дело № 10749/ 2025г. по описа на СРС.

Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, доставяна е такава ТЕ, която не е заплатена. Моли се да бъде постановено решение за постановяване на установително решение спрямо ответника за дължимостта на исковите суми като се ангажират 1 доказателства и се претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез назначения особен представител, с който се оспорват исковете – ответникът не е вещен носител на права спрямо имота и не е потребител на ТЕ; навеждат се неравноправни клаузи на ОУ; навежда се и давност като исковете не се оспорват по размер и обем на доставка.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От Заповед за настаняване от 05.07.2020г., издадена на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община – л.13, както и от справка с доказателства към, нея от СО – Район Люлин се установява, че Д. е бил настанен като наемател в жилището безсрочно, което е било общинско такова т.е. към исковия период собственик на имота на база на събраните доказателства е Столична Община, а не ответникът, което изключва качеството на Д. на това основание като потребител на топлоенергия.

Не е налице и хипотезата по чл. 64, ал. 1 ОУ от 2007 г. и 2008 г., при която купувач може да бъде и физическо лице, което ползва ТЕ за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател ако обаче лицето – 2 собственик на имота е подал декларация пред продавача, че ТЕ ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за ТЕ.

Това дава основание на състава да приеме, че искът на топлофикационното дружество е недоказан и като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При неоснователност на иска за главницата следва да бъде отхвърлен и акцесорната претенция за лихва.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на сторените от него в исковото и заповедното производство разноски.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********** спрямо Д. М. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С********** чрез назначения му особен представител адв. В. за установяване на вземане в полза на ищеца за следите суми: сумата от 40,86 лева или 20.89 евро, от които 33,16 лв. или 16.95 евро главница за цена за извършена услуга по дялово разпределение за периода 01/01/2022 30/04/2024г. ведно със законната лихва считано от 24.02.2025г. до окончателното издължаване по вземането и

7,70 лв. или 3.94 евро за мораторна лихва за периода 18.03.2022г. до 18.02.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 7390/ 13.03.2025г. по ч.гр.дело № 10749/ 2025г. по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3