Решение № 1261 от 26.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100109221 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, София, бул.“Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Д. М., съдебен адрес: София, ул. “********, против И. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. “Стрелбище“, ул. „********, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37167/09.06.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение №1 от 20.06.2008 г. и Допълнително споразумение от 23.09.2014 г. в общ размер 269 786,66 швейцарски франка и 579,49 евро /равностойни на 1 133,39 лв./, формирани, както следва:

183 046,72 швейцарски франка - главница за периода от 20.11.2014 г. до 20.07.2021 г.; 59 878,80 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2014 г. до 22.03.2021 г.; 22 256,64 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания/ за периода от 20.11.2014 г. до 20.07.2021 г.; 3 934,06 швейцарски франка - такси за периода от 20.12.2014 г. до 20.07.2021 г.; 670,44 швейцарски франка застраховки за периода от 20.07.2015 г. до 20.07.2021 г.; 1 133,39 Лв. - нотариални разноски за периода от 28.02.2018 г. до 20.07.2021 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сторените разноски.

В исковата си молба се твърди, че на 09.06.2008 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) - кредитодател и И. Д. Д. кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37167/09.06.2008 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер равностойността в швейцарски франкове 1 на 120 000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на „Юробанк и Еф Джи" АД в деня на усвояване на кредита. За усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката годишна лихва, равна на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта.

Към датата на сключване на договора за кредит БЛП е бил 4.5%. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояването на кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, посочена в чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Кредитополучателят е следвало да заплаща на банката следните такси: 1/ Такса за управление - 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване по кредита. 2/ Комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа в размер на 0.03% върху размера на непогасената главница по кредита, считано към тази дата. 3/ Административна такса - 20 лева, еднократно дължима при подаване на документите за кредит.

Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е уговорен на 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, а именно 20.06.2008 г. Погасяването на кредита се извършвало във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Банката запазила правото си по време на действие на договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които „Юробанк И Еф Джи България" АД прилага при операциите си, както и приложимата лихви по кредита в швейцарски франкове. Измененията в тарифата и/или приложимите лихви влизали в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и ставали задължителни за страните по договора. С подписването на договора кредитополучателят дал своето неотменимо и безусловно съгласие банката служебно да събира своите изискуеми вземания, произтичащи от или във връзка с договора, от всички сметки на кредитополучателя в банката.

Съгласно чл. 18 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, банката можела да направи кредита изцяло предсрочно изискуем.

С Приложение от 20.06.2008 г. страните удостоверили, че датата на усвояване на кредита е 20.06.2008 г. Към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува" за швейцарския франк на банката към евро бил 0,6043, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове бил в размер 198 565 шв. франка.

С Допълнително споразумение от 23.09.2014 г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към 23.09.2014 г. задължения на кредитополучателя. Към датата на сключване на споразумението БЛП е бил в размер на 6.95%.

Във връзка със задължението си по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 2

37167/09.06.2008 г., кредитополучателят И. Д. Д. е предявил иск срещу „Юробанк България" АД, въз основа на който е образувано гр. д. № 1909/2016 г., по описа СРС, 36-ти състав. С решение № 2043 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 1909/2016 г. СРС е приел, че валутата, в която е отпуснат кредита и в която следва да бъде погасяван, е швейцарски франкове, а по отношение на лихвата по договора за кредит следва да се прилагат първоначално уговорените между страните лихвени условия, а именно лихвен процент в размер 5.65 %.

Въз основа на подадена от „Юробанк България" АД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение било образувано в.гр.д. № 5720/2017 г., по описа на Софийски градски съд, III – Б с-в. Въззивният съд е постановил решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение.

С покана, връчена на 22.03.2021 г. на ответника по реда на чл. 47 ГПК, чрез ЧСИ М.П., peг.

№ 851 на КЧСИ, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомил длъжника, че, поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37167/09.06.2008 г., обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поканило длъжника в седемдневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към банката.

Ищецът заявява, че общото задължение на длъжника към момента на депозиране на исковата молба възлиза на 269 786,66 шв. франка и 1 133,39 лв.

В тази връзка ищецът е предявил иск срещу ответника за заплащане на посочените в исковата молба суми със законните последици – лихва и разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства.

Поискал е назначаване на ССЕ.

В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици, като му присъди разноски по списък.

Ответникът И. Д. Д. оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.

Оспорва, като неравноправни, клаузите от договора за кредит, по силата на които кредитополучателят дължи погасяване на кредита във валута швейцарски франк и носи целия валутен риск от промяната на курса на тази валута спрямо евро и лева. Счита, че тези клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП поради неравноправност, тъй като представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на банката като търговец.

На следващо място заявява, че Банката не е отпуснала и той не е получил швейцарски франкове, тъй като сума в тази валута е отразена по блокирана сметка и с нея банката е извършила единствено виртуална операция “служебно превалутиране” за преизчисляване на кредита. Реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице и действителното усвояване на кредита е в резервната валута на страната евро.

3

Оспорва твърденията на ищеца, че с решение № 2043 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 1909/2016 г. на СРС съдът бил приел, че валутата на отпускане и погасяване на кредита била швейцарски франкове, като твърди, че въпросът относно валутата на кредита не е повдиган, не е разглеждан и не е разрешаван с решението.

Позовава се на нищожност на целия договор за кредит, като последица от неравноправността на оспорените клаузи относно валутата на кредита, поради което и, след премахване на неравноправните клаузи, процесният договор за кредит не може да бъде изпълнен, което води до неговата нищожност в цялост и до неоснователност на предявените искове в швейцарски франкове.

Прави възражение за погасяване по давност на основание чл. 110 ЗЗД на главницата, падежирала през периода от 20.11.2014 г. до 21.07.2016 г. съгласно справката по чл. 366 ГПК, която възлиза на 5 025,75 швейцарски франка.

Прави възражение за нищожност на клаузите за анатоцизъм.

С оглед нищожността на клаузите, въз основа на които е увеличена главницата на кредита, прави възражение за недължимост на 5 067,98 швейцарски франка като главница, и като лихви, и възражение за погасяване по давност на тези лихви на основание чл. 111,6. „в“, пр.

2 ЗЗД.

С Решение № 2043 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 1909/2016 г. на СРС, потвърдено с Решение № 7248 от 31.10.2017 г. на СГС, банката е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да плати на И. Д. 10 279,66 швейцарски франка, платени й поради увеличение на лихвения процент през периода от 20.01.2011 г. до 20.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2016 г., 2 431,05 лв. съдебни разноски за първа инстанция и 1 300 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция. Ответникът твърди, че до настоящия момент ищцовата банката не му е платила сумите, за които е осъдена, поради което прави възражение за прихващане на установените със сила на пресъдено нещо вземания на ответника срещу ищеца в размер 10 279,66 швейцарски франка главница, 5 757,59 швейцарски франка законна лихва върху главницата за периода от 14.01.2016 г. до 21.07.2021 г. и 3 731,05 лв. присъдени деловодни разноски срещу исковото вземане за главница, които се равнява на 3 156,61 швейцарски франка по курс 1,1819 лева за швейцарски франк /приложен от банката към датата на усвояване на кредита/.

Оспорва твърдението в исковата молба, че „банката се е съобразила с постановеното в горепосочените решения при изчисляване на общия дълг по договора за кредит“. От справката по чл. 366 ГПК и извлечението от банковата сметка на ответника е видно, че през целия срок на действие на договора банката е прилагала неравноправните клаузи, начислявала е завишен лихвен процент по кредита и е събирала увеличени месечни вноски за лихва без правно основание. Така за периода от 20.07.2008 г. до 19.01.2011 г. ответникът счита, че е платил при начална липса на основание 6 721,59 швейцарски франка вследствие увеличението на лихвата, поради което прави възражение за прихващане на вземания на ответника от ищеца в размер на 6 721,59 швейцарски франка срещу исковото вземане за 4 главница.

Противопоставя се на дължимостта на “Такса админ. на просрочен кредит” в общ размер на 392,06 швейцарски франка, тъй като такава не е договорена, като на основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД прави възражение за прихващане на вземанията на ответника от ищеца в размер на 392,06 швейцарски франка срещу исковото вземане за главница.

Твърди, че за периода от 20.07.2008 г. до 20.05.2015 г. е платил на банката за погасяване на кредита общо 110 549,40 швейцарски франка. Платените швейцарски франкове са с равностойност 168 149,51 лв., съответно 85 973,48 евро по курс към датата на всяко плащане, и с равностойност 130 667,38 лв., съответно 66 809,17 евро по курса, приложен от банката към датата на усвояване на кредита. Банката се е обогатила неоснователно с валутната разлика в резултат на увеличението на курса на швейцарския франк спрямо лева и евро към датата на исковата молба и към датата на плащането, която е в размер на 37 482,13 лев., съответно 19 164,31 евро, като на основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД прави възражение за прихващане с това вземане на ответника от ищеца, което се равнява на 31 711,26 швейцарски франка по курс 1,654704 евро за швейцарски франк /приложен от банката към датата на усвояване на кредита/.