Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 09.04.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 280/2025
Вид
Решение № 54
Подписан
09.04.2026
Състав
Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.5 ал.1 т.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.478 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.7 ал.2 т.4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Разград, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20253300100280 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Н. В. Д. е предявил иск от за осъждане на „ЗД Бул инс“АД да му заплати сумата 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.04.2025г. – датата на уведомяване на застрахователя с подаването на застрахователната претенция.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 23.03.2025г. пътно-транспортно произшествие в гр.Разград с участието на ищеца като пешеходец и л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от Х.Х.. Ищецът твърди, че водачът на л.а. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е отнел предимството на пресичащия на пешеходна пътека ищец и носи отговорността за настъпилото ПТП. От пътно-транспортното произшествие Н. Д. е получил телесни увреждания – мозъчно сътресение, фрактура на дясна ключица, фрактура на носни кости, заради което е хоспитализиран в болнично заведение, направена е имобилизация и е бил на медикаментозно лечение. Освен това от получените увреждания ищецът твърди неимуществени вреди в резултат на бавен възстановителен период, страх, безсъние, изпадане в депресивно състояние.

Ищецът излага твърдение за депозиране на писмена претенция на 4.04.2025г. пред застрахователя, както и че до настоящия момент по нея не е извършено плащане.

Ответникът „Бул инс“АД, представляван от изп.директори С.П. и К.К., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен адвокат, в който изразява становище за 1 нейната неоснователност. Оспорва всички елементи от фактическия състав на деликта.

Оспорва размера на претендираното обезщетение, като го счита завишен. Признава наличието на застраховка на водача на л.а., както и обстоятелствата във връзка със спазването на процедурата по чл.380 КЗ.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради внезапно пресичане на пътното платно, несъобразяване с приближаващото се МПС и ненужно удължаване на времето за пресичане от пострадалото лице.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 23.03.2025 г. около 22,15 часа през тъмната част на денонощието, по ул. „Странджа“ в гр.Разград се е движил л.а. „***“ с peг. № ***, управляван от св.Х. С. Х.. Пътното платно в зоната на ПТП е двупосочно, с две платна, всяко от които с по две ленти за движение. Платната са отделени помежду си с двойна непрекъсната линия, а лентите за движение с прекъсната линия, с видима бяла боя. На пътното платно има пешеходна пътека тип зебра, широка 3 метра с видима бяла боя. На височина 2,35 метра от земята е поставен пътен знак за пешеходна пътека. Пешеходната пътека се осветява от стълб на уличното осветление.

Автомобилът на св.Х. се движел в лявата лента на платното по посока към магазин „Билла“, на къси светлини на фаровете, със скорост 55,8 км/час, при ограничение до 50 км/час. В същото време, в дясната лента на пътното платно в същата посока се движел и друг, неустановен лек автомобил, който след като забелязал пресичащ пешеходец, намалил скоростта и спрял преди пешеходната пътека. Ищецът Н. Д. предприел пресичане по пешеходната пътека отдясно наляво, като видимостта му към вътрешната лява лента била ограничена от неустановения л.а., който ограничавал и видимостта на водача на л.а. „***“ към пешеходеца.

Когато забелязал пешеходеца, св.Х. предприел аварийно спиране на л.а. „***“ на 37,48 метра, но не успял да предотврати сблъсъка. Ударът настъпил върху пешеходната пътека, на 5,2 метра вляво от нейното начало, между предната дясна част на л.а. и лявата долна странична част на тялото на ищеца, като след падане върху дясната част на предния капак, неговото тяло изпаднало върху настилката в дясната част на платното, след пешеходната пътека.

Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от разпита на св.Х. Х. и от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз основа на събраните в настоящото съдебно производство доказателства и съдът приема заключението.

Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че ПТП е настъпило поради движение с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост от водача на л.а. „***“ с рег.№ *** при приближаване към сигнализирана пешеходна пътека, при което същият не е спрял, за да пропусне пресичащия по нея пешеходец. В създадената ситуация водачът е забелязал пешеходеца и е реагирал на разстояние 37,48 метра от мястото 2 на удара и това разстояние не е било достатъчно за спиране на автомобила, чиято скорост на движение е била 55,8 км/час с опасна зона за спиране 42,24 метра. За да избегне удара, водачът е следвало да се движи с по-ниска скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка (осветеност, ограничение на видимостта, състояние на настилката), за да може да спре на безопасно разстояние от пешеходеца (поне един метър). Технически съобразената скорост, при която водачът би могъл да спре аварийно преди мястото на удара на разстояние 37,48 метра и да избегне удара с пешеходеца, е не по-висока от 50,5 км/час. Изводът на в.л. е, че в случая максимално разрешената скорост 50 км/час е и технически безопасната скорост на движение при конкретните пътни условия, при която водачът на л.а. „***“ би могъл да спре на безопасно разстояние от пешеходеца. Направено е заключение, че ударът е бил предотвратим за водача на л.а. в случай, че не е превишавал максимално разрешената скорост 50 км/час, при която опасната зона е 36,2 метра. Същият сам се е поставил в условията на невъзможност за избягване на удара, поради което появата на пешеходеца на платното няма внезапен характер. За пешеходеца ударът е бил предотвратим в случай, че е спрял на място, тъй като е могъл да забележи автомобила на 3-4 крачки преди мястото на удара.

Телесните увреждания на Н. Д. вследствие на инцидента са установени от вещото лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на приетите писмени доказателства. Ищецът е получил получил счупване в далечната /дистална/ трета на дясна ключица /клавикула/; фрактура на носни кости; подкожни хематоми в дясна теменна област, охлузване и разкъсно-контузна рана на същото място; хематоми на орбитите по типа „травматични очила” и по дясна раменна линия; кръвонасядане на гърдите; охлузвания върху лявата вежда, лявото крило на носа и по лицева повърхност на дясна подбедрица; клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. Вещото лице отрича мозъчното сътресение да е във връзка с установената от пристигналите на мястото на ПТП медици алкохолна интоксикация. Ищецът е бил с наличие на 1,01 промила алкохол в кръвта, при което е потиснато функционирането на централната нервна система, но не и до степен на кома. При такава лека степен на алкохолно опиянение външните прояви се изразяват в емоционална нестабилност, неспособност за адекватно възприемане на околната среда, намалена зрителна способност и периферно зрение, отслабване на вниманието и съобразителността, забавени реакции и повишено реакционно време, нарушена моторна координация.

По своята медико-биологична характеристика счупването на дясна ключица обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец, а останалите увреждания в тяхната съвкупност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Причината за настъпилите увреждания е процесното ПТП.

Стационарното лечение е продължило за периода от 24.03.2025г. до 28.03.2025г., когато ищецът напуснал отделението по хирургия по собствено желание.

Лечебно-възстановителният период за получените увреждания би следвало да приключи в рамките на 2,5 до 3месеца. Към момента на получаване на травмите болките и 3 страданията са били във високата скала, въпреки безсъзнателното състояние, в което се е намирал ищецът. По време на болничното лечение е бил медикаментозно седиран и е приемал обезболяващи. Вещото лице допуска, че счупването на ключичната кост може да има дълготрайни последици, но към момента на изготвяне на заключението не са известни субективни оплаквания, обективна находка и липсват медицински документи за настъпили усложнения.

Съдебният лекар дава заключение, че пострадалият е имал нужда от помощ в ежедневните си дейности във връзка с фрактурата на ключицата, за около един месец. В подобен смисъл са и показанията на разпитаните свидетели В. Х. и А. В. – майка и брат на ищеца. От техните свидетелства се установява, че същият бил на постелен режим, изпитвал болки, роднините са полагали грижи за него, като му помагали да става от леглото, къпели го. Това състояние продължимо около месец и половина, а до пълното възстановяване минало още време. Към момента изпитва болки в ръката и крака.

По отношение на твърдените психически травми, по делото е изготвено заключение на СПЕ, което съдът възприема изцяло като изготвено от в.л. психолог, след запознаване с материалите по делото и беседа с ищеца. Съгласно данните от психологическото изследване за личността и поведението на лицето, от делото и от интервюто, вещото лице е извело заключение, че ищецът е с примитивна личностова структура, живее на улицата, трудно приема социалните норми, самоизолира се, не се вписва в обичайните модели на социално приемливото поведение, с неадекватен модел на социализация. Въпреки наличието на болки и наранявания от инцидента, самоволно е напуснал болиичното заведение, т.е. обичайно утвърдената обществена норма при наличие на физически или исихоемоционален проблем да се потърси помощ от специалист, се отхвърля като модел и стратегия за справяне. Не са налични други източници на информация за психологичното състояние на ищеца, освен проведените за целите на експертизата. Към момента на изследването не се идентфицират симптоми за наличие на травма, свързана с инцидента. Отчитат се вегетативни оплаквания, свързани с болков синдром и страх при пресичане на уличното платно, които са в рамките на нормалпсихологична реакция, с емоционално надстроена перцепция и оценки и не носят характеристики на психогично състояние. Отсъстват данни за прояви на социална дезадаптация след деянието, социалното му функциониране е продължило в обичайния за него стил.

С определение от 27.11.2025г. по НОХД № 770/2025г. по описа на РС Разград, вл. в сила на същата дата, е одобрено споразумение, по силата на което св.Х. Х. е признат за виновен в това, че на 23.03.2025г. в гр.Разград, при управление на лек автомобил „***“ с рег.

№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5 ал.1 т.1 пр.1, чл.5 ал.2 т.1 пр.1, чл.20 ал.1 и ал.2, чл.21 ал.1 и чл.119 ал.1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. В. Д. – престъпление по чл.343 ал.3 пр.10 б.“а“, пр.2 в.в. с чл.342 ал.1 ЗДП, за което е наложено съответно наказание.

Лекият автомобил „***“ с рег. № *** е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ЗД Бул инс“АД за периода 30.10.2024г. – 15.05.2025г., което се 4 установява след проверка на интернет сайта на ГФ. Ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за неимуществени вреди в размер 80 000лв., получена от застрахователя на 4.04.2025г. Тези обстоятелства се признават от ответното дружество. Липсват доказателства за изплатено обезщетение към настоящия момент. Вместо това застрахователят е изпратил писмо на ищеца да представи влязъл в сила съдебен акт, изготвени в ДП експертизи, протокол за оглед.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен при липспа на изплащане от застрахователя на претендираното обезщетение в установения в закона срок.