Решение № 132 от 07.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100502519 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от З. И. И., чрез процесуален представител адв. Р. Д., въззивна жалба срещу Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021 г. по описа на ВРС, в частта с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката, в качеството на правоприемник на починалия в хода на делото ищец И.Х.И., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД сумата от 4364.68 лева, представляваща 1\2 част от общия размер от 8729.36 лева на начислената в резултат на извършена корекция на сметката на наследодателя И.Х.И. стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33, клиентски № 1100065318, абонатен № 0109804008, за която сума е издадена Фактура № 0106385133/12.11.2020 г.

Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и необосновано по твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на ищеца. Проверката и възстановяването на схемата на свързване на процесното СТИ не били извършени по предвидения ред, като неправилно било прието, че е подаден сигнал до полицията, без по делото да са приложени доказателства за този факт. На следващо място жалбоподателят сочи, че въпреки недопустимо разпитания свидетел, ответното дружество не е 1 доказало автентичността на съставения протокол. По делото не било установено също, че в имота на потребителя е имало свързан товар, който да е черпел ел. енергия от източник, неотчетен от СТИ. По изложените съображения моли за отмяна на решението и уважаване на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Л. М., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се твърдения, че съдът е обвързан от правните изводи, обективирани в решението по в. гр. дело № 1040/2022 г. по описа на ВОС по отношение на общите с обикновения другар в производството пред първа инстанция на страната Т.Я. И. факти. Излагат се твърдения, че проверката е извършена в съответствие с всички изисквания на ПИКЕЕ, включително и на чл. 49, ал. 8 от Правилата, съгласно който когато при проверката се установи добавяне на чужд за системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да демонтира средството за търговско измерване. Не отговаряло на истината твърдението в жалбата, че липсвали данни за уведомяване на полицията, тъй като от изпратено писмо № 105820-133/09.04.2021 г. на МВР, Дирекция „Национална система 112“ и от приложения запис на разговора се установявало, че на 11.11.2020 г. в 14:13 часа е получено обаждане на телефон 112 от служители на „Електроразпределение Север" АД. Въззиваемият сочи още, че в чл. 194, ал. 1 от ГПК е предвидена възможност автентичността на документа да бъде проверявана чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, като в случая разпитаното лице, чиито подпис се оспорва, потвърдило, че именно то го е положило върху документа. В заключение оспорва и възражението, че в момента на проверката не е установена консумация като неотносима към проверка, извършена в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, а и оборено от заключението на приетата по делото СТЕ. Въз основа на тези доводи моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И.Х.И., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Електроразпределение Север" АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 729,36 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33, клиентски № 1100065318, абонатен № 0109804008, за която сума е издадена Фактура № 0106385133/12.11.2020 г.

Ищецът е изложил в исковата си молба твърдения, че е потребител на електрическа енергия за описания обект на потребление. Сочи, че при направена справка в интернет установил начисляването на процесната сума, по повод на което подал жалба до ответното дружество, което го уведомило, че е налице неточно измерване на консумираната електрическа енергия от електромера на абоната. Оспорва претендираното от ответното дружество 2 задължение, като заявява, че последното има задължение по поддържане на годността на СТИ, че не е налице основание и разписана процедура за коригиране на сметката му, а действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ са неприложими.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от „Електроразпределение Север" АД, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът твърди, че е налице основание за възникване на процесното вземане за потребена електроенергия, а именно налице е хипотезата чл. 50, ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ, вр. чл. 56 ПИКЕЕ. В резултат на извършена на 11.11.2020 г. техническа проверка в обекта на ищеца е установено, че е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, чрез меден кабел, вследствие на което консумираната електрическа енергия не преминава през СТИ, не се измерва и не се заплаща. Сочи, че при промяна схемата на свързване е уредено в подзаконов нормативен акт потестативното му право едностранно да определи размера на консумираната енергия за период до три месеца. Излага твърдения още, че за извършване на корекцията не е необходимо да бъде констатирано виновно поведение от страна на потребителя, което да е довело до неточно измерване на количеството потребена електроенергия. Ответното дружество моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.

В хода на съдебното производство пред първа съдебна инстанция, ищецът И.Х.И. е починал на 19.03.2021 г., поради което на негово място в процеса, на основание чл. 227 от ГПК, са конституирани неговите правоприемниците му - съпругата му Т.Я. И. и неговата дъщеря З. И. И..

Предвид настъпилото правоприемство всеки от наследниците, обикновени другари в процеса, е легитимиран от провеждане на исковата защита за съответната припадаща се част от отричаното задължение съобразно своята наследствена квота от наследството, а именно за по ½ ид.ч. от сумата за всеки един от тях, или за по 4 364.68 лева от цялата сума.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът за отричане на съществуването на цялото задължение в размер на 8729.36 лева по отношение на двете съищци Т.Я. И. и З. И. И., в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса И.Х.И..

Поради допуснат пропуск в администриране на подадените две въззивни жалби от първоинстнационния съд, първоначално по компетентност на Варненския окръжен съд е изпратена единствено тази, депозирана от Т.Я. И..

По нея заявеният предмет на въззивна проверка е обхващал цялостното произнасяне на ВРС, обективирано в диспозитива на Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Т.Я. И. и З. И. И., в качеството им на правоприемници на починалия в хода на делото ищец И.Х.И., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника „Електроразпределение Север“ АД сумата от 8 729,36 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид 2, № 33, клиентски № 1100065318, абонатен № 0109804008, за която сума е издадена Фактура № 0106385133/12.11.2020 г.

3

С Решение № 814/23.06.2022 г. по в. гр. дело № 1040/2022 г. съставът на ВОС е оставил без разглеждане въззивна жалба, уточнена с молба вх. № 265002/05.05.2022 г., срещу Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. И. И., в качеството на правоприемник на починалия в хода на делото ищец И.Х.И., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника „Електроразпределение Север“ АД за разликата над сумата от 4 364.68 лева до пълния размер на оспорвания дълг от 8729.36 лева, представляваща припадащата се част на правоприемника от начислената в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33, клиентски № 1100065318, абонатен № 0109804008, за която сума е издадена Фактура № 0106385133/12.11.2020 г., като производството в посочената част е оставено без разглеждане.

В останалата част, а именно, с която е отхвърлен предявеният от Т.Я. И. с ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „Цар Иван Шишман" № 1, в качеството на правоприемник на починалия в хода на делото ищец И.Х.И., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Т.Я. И. не дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД до размера от 4 364.68 /четири хиляди триста шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лв., представляваща припадащата се част на правоприемника от начислената в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33, клиентски № 1100065318, абонатен № 0109804008, за която сума е издадена Фактура № 0106385133/12.11.2020 г.

, първоинстанционното решение е потвърдено.

Както вече беше изложено, разделянето на въззивните производства по двете жалби се дължи единствено на пропуск в администрирането на същите от първоинстанционния съд. Законосъобразното протичане на процеса пред въззивния съда е изисквало същите да бъде разгледани в едно общо производство, с оглед общите за правоприемниците на заместения по реда на чл. 227 от ГПК ищец И.Х.И. факти и обстоятелства, обуславящи сходство във възникналото процесуалноправно и материалноправно правоотношения.

Възможните отлики в последното могат да се основават единствено на различия в наследствено правоприемоство, каквито в настоящото дело не се установяват, а и не се твърдят. Предвид изложеното е налице пълна идентичност в процесуалното положение на въззивника З. И. И., като установените в производството факти следва да се считат за общи с нейния обикновен другар от първоинстанционното производство Т.Я. И..

Между страните не е спорен фактът, че праводателят на ищците приживе и ответното дружество са били обвързани от договор за пренос на ел. енергия, по който първият е имал качеството на ползвател на електрическа енергия по смисъла на т. 41 от ДР към ЗЕ за посочения обект на потребление.